fbpx

Патологичната зависимост от новините е характерна за хора с психични и физически проблеми

Пристрастяването към новините може да бъде също толкова вредно за човек, колкото и всяка друга зависимост. Учени са установили, че желанието постоянно да се проверяват новините е свързано не само с лошо психическо, но и с влошено физическо здраве на хората, тоест обсесивното желание постоянно да се проверяват новините увеличава риска от стрес, от изпадане в тревожни разстройства и като цяло влошаване на здравословното състояние. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Health Communication.

През последните две години ние преживяваме поредица от глобални тревожни събития: пандемията от COVID-19, антиваксърски протести, икономическа и енергийна криза, инфлация, агресията на Русия срещу Украйна и разразилата се война в центъра на Европа, климатични бедствия и опустошителни горски пожари… Всичко това е свързано с нарастваща неопределеност и несигурност, и за много хора светът просто се обърна с главата надолу.

Много от нас, ако не всички, знаем, че медиите живеят и печелят от плашещите и лоши новини, както и това, че четенето на тези новини не носи нищо добро в живота ни, но въпреки това продължаваме да го правим. Безсилие, разочарование, страх, безпокойство – това е само непълен списък от негативните емоции, които изпитваме, когато следим глобалния дневен ред.

Въпреки че знаят всичко това, много хора продължават систематично да следят новините в Интернет, не излизат от Facebook, следят всякакви канали в Telegram и не пропускат поредните радио и телевизионни новинарски емисии и токшоута.

Както показват данните от ново изследване, въздействието от следенето 24/7 на непрекъснато променящи се събития може да има силно въздействие върху психическото и физическото благополучие на дадения човек. Изследователите са установили, че тези, които са имали високо ниво на пристрастяване към новините, са показали „значително по-висок психически и физически дискомфорт“.

Постоянното следене за случващото се по света може да предизвика у хората състояние на свръхбдителност и усещането, че светът е ужасен и лош, обяснява Браян Маклафлин, доцент по реклама в Нюйоркския университет.

“Тези хора могат да попаднат в порочен кръг, от който вместо поне временно да могат да се абстрахират от всичко това , те все повече и повече се ангажират, обсебени от новините и денонощно проверяват за актуализации, с надеждата да облекчат емоционалните си страдания. Но това не само не помага, но колкото повече се проверяват новините, толкова повече те започват да пречат на другите аспекти от живота“, обяснява Маклафлин.

За да проучат този феномен, известен като „пристрастяване към новини“, Маклафлин и колегите му са анализирали данни от онлайн проучване на 1100 пълнолетни американци.

В изследването участниците били питани до каква степен са съгласни с твърдения като „Толкова съм погълнат от новините, че забравям за света около мен“, „Умът ми често е зает с мисли, свързани с новините“, „Трудно ми е да спра да чета или да гледам новини” и „Често не обръщам внимание на случващото се в университета или на работа, защото чета или гледам новини.”

Анкетираните също така са отговаряли на въпроси от рода: колко често са изпитвали чувство на стрес и безпокойство, страдат ли от физически проблеми като умора, физическа болка (понякога психологическата болка поражда много реална физическа болка), колко трудно им е да се концентрират и дали имат проблеми със стомашно-чревния тракт.

Резултатите са показали, че 16,5% от анкетираните са демонстрирали признаци на “изключително проблематично” потребление на новини.

Често тези хора толкова се вживявали в сюжетите от новините и ги възприемали лично, че те доминирали в мисли им , пречели им да прекарват пълноценно времето си със семейството и приятелите, пречели им да се концентрира в учебния процес или на работа, предизвиквали тревожност и безпокойство, пречели на съня им.

Според Маклафлин резултатите показват, че са необходими целенасочени кампании за повишаване на медийната грамотност, с цел да се помогне на хората да развият по-здравословно отношение към новините.

„Ние не искаме хората да спрат да следят новините, но е важно те да си изградят по-здравословна връзка с новините”, казва ученият. „В повечето случаи лечението на пристрастявания и компулсивното поведение (поведение, при което човек се чувства “принуден” да прави нещо отново и отново) се фокусира върху пълното спиране на проблемното поведение, тъй като да се практикува умереност може да се окаже много трудно.”

Изследванията са показали, че когато постоянното следене на новини се оказва проблематично, хората могат да решат да спрат или поне драстично да намалят консумацията на новини, ако смятат, че това има неблагоприятен ефект върху тяхното психично здраве.

И това помага. Въпреки това, не си струва човек напълно да се откаже от новините. Все пак винаги трябва да има определено ниво на информираност относно текущата ситуация, независимо дали това се отнася за здравето (както в случая с COVID-19), политическата ситуация или метеорологичните данни.

Както и в далечното минало, ние винаги имаме нужда от информация, за да оцелеем. Но в живота трябва да има повече положителен опит, отколкото отрицателен, в противен случай човек, без да забележи, може да изпадне в депресия. В този смисъл представите ни за света могат да бъдат достатъчно пълни, четейки месечни обзори на заслужаващи доверие издания или следейки балансирано няколко ресурса, които пишат както за отрицателните, така и за положителните промени, които се случват в света.

Освен това констатациите от това изследване сочат необходимостта от по-широка дискусия в обществото по повод новинарското съдържание, което има голяма вероятност да се влоши още повече в бъдеще.

„Икономическият натиск, пред който са изправени медиите, съчетан с технологичния напредък и 24-часовия цикъл на новините, подтикват журналистите да се съсредоточат върху избора на „достойни“ истории, които да привлекат вниманието на потребителите на тези новини“, обяснява Маклафлин.

При определени типове хора обаче конфликтите и драмите, характерни за новините по телевизията или в интернет, не само привличат вниманието им, но и ги поглъщат, което може да доведе до тяхното неадекватно възприятие на околния свят.

Така резултатите от това изследване още веднъж подчертават, че натискът, който рекламата оказва върху новинарския поток (а най-често именно рекламните бюджети определят желанието на медиите да въвлекат максимален брой хора в своето съдържание) и с който се сблъскват средствата за масова информация, не само е вреден за поддържането на нормално психично здраве на обществото, но също така може да бъде вреден за физическото здраве на хората.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x