fbpx
На фокусСамопознаниеЧовекът

Още веднъж за eфектa Дънинг-Крюгер: Парадоксът на нашето собствено невежество

Ние не за пръв път пишем за ефекта на Дънинг-Крюгер, но той започва да придобива застрашаващи размери, особено в общества с негативен подбор. От една страна е полезно всеки от нас да се вглежда в себе си, периодично да подлага на съмнение своите убеждения, знания и умения, така че да се опитва да минимизира въздействието му. От друга страна, познавайки неговите проявления, задължително е да подлагаме на дълбок и обективен анализ експертността на тези, от които зависи нашата съдба и бъдеще, защото понякога последствията могат да бъдат катастрофални.

Тук е мястото да цитираме блестящата мисъл на известния британски философ Бъртран Ръсел:

„Целият проблем на този свят е, че глупаците и фанатиците са твърде уверени в себе си, а умните хора са пълни със съмнения.“

Особено изненадващо е, че той е казал това много преди появата на интернет.

Днес, благодарение на интернет и социалните медии, редовно се натъкваме на легиони от хора, които са сигурни, че знаят за какво, по дяволите, говорят. Въпреки че всъщност съвсем не знаят. И колкото по-невежи са тези хора, толкова по-уверени в думите си изглеждат.

В психологията това явление е известно като ефекта на Дънинг-Крюгер и е кръстено на двамата изследователи, които са го открили. Оказало се , че аксиомата на Ръсел напълно се потвърдила от техните изследвания. Хората, които са некомпетентни в нещо, си мислят, че го разбират или го правят добре, а хората, които са наистина знаещи и можещи, смятат, че са недостатъчно компетентни. Тоест аматьорите са твърде уверени в себе си, а експертите не са достатъчно сигурни, начинаещите си мислят, че разбират всичко, а ветераните смятат, че наистина нищо не разбират.

Това когнитивно изкривяване е удивително разпространено в живота ни и в епохата на всеобщото информационно поле, интернет и социалните мрежи е ужасно видимо.

Ефектът Дънинг-Крюгер: Невежеството на незнанието

По принцип ние се сблъскваме с четири вида информация:

Известно известна – сигурни сме, че разбираме тази информация (напр. как да караме колело);

Известно неизвестна – знаем, че не разбираме тази информация (напр. квантовата физика);

Неизвестно известна – информация, която знаем, въпреки че не сме го осъзнавали преди (например не сме осъзнавали, че можем да бъдем родители, докато не сме станали такива);

Неизвестно неизвестна – информация, за която дори не сме подозирали, че съществува. Ние не само не знаем за нея, но дори не знаем, че не знаем.

Областта на неизвестнo неизвестната информация е мястото, където ефектът на Дънинг-Крюгер се проявява в най-лошия си вид. Това е нашата склонност да надценяваме собствените си знания, умения или компетентност и да подценяваме собственото си невежество.

Ефектът Дънинг-Крюгер надхвърля простото невежество. Това мета-невежество е невежеството на собственото ни невежество.

Едно е да направиш грешка и след това да разбереш, че си я направил, защото просто не си знаел как да направиш по-добре. Но да правиш грешки, без дори да го осъзнаваш и да си сигурен, че никога не правиш грешки, защото си просто супер, е принципиално ново ниво на глупост.

Именно в това се състои ефектът на Дънинг-Крюгер. И това е същият проблем, за който говори Ръсел. Просто всички сме такива. Предсказуемо надценяваме знанията и способностите си, и така правим все повече грешни стъпки, допускайки сериозни грешки.

Ето и някои доказани примери в това отношение:

Собствениците на оръжия, които смятат, че са добри в боравенето с оръжия, получават най-ниските резултати на тестовете за безопасност на оръжията.

Медицинските лаборанти, които смятат, че са сред най-висококвалифицираните работници, всъщност се справят най-зле със своите задължения.

Възрастните хора, които смятат, че шофират по-добре от всеки друг, всъщност са четири пъти по-склонни да направят опасни грешки при шофиране.

Студентите с най-ниска успеваемост драстично надценяват успехите си на изпитите и общите познания в изучаваната област.

Неуспешните участници в дебати силно надценяват своите успехи. Например, в едно изследване се оказало, че 59% от тези участници смятали, че са победили своите конкуренти, но всъщност това е станало само в 22% от случаите.

Прочитайки този списък болшинството от нас ще си каже:

„Пфф, всички тези хора са толкова тъпи. Добре е, че знам всичките си слаби места … А в други неща съм просто супер.“

Четем това и не мислим, че погрешно си приписваме изключителни качества в определени области. Не допускаме мисълта, че и ние ставаме жертви на тази слепота. Но ставаме и то как! Можем да проектираме проблемите си върху други хората, да се ядосваме и да ги осъждаме, да се затваряме, да се поддаваме на ревност, да бъдем безчувствени идиоти, без дори да го осъзнаваме. И го правим всички ние. Всички до един.

Някои от нас смятат, че не го правят толкова често, колкото другите. И все пак, според данни от изследванията, хората, които имат най-нисък резултат в обективните тестове за емоционална интелигентност, вярват, че показват много повече емпатия от другите. Дори положението е още по-зле, защото същите тези хора с по-голяма неохота се вслушват към отзивите за тях и техните убеждения, и много по-рядко проявят интерес към начините, които биха могли да им помогнали да подобрят емоционалната си интелигентност.

И не става въпрос само за емоциите, това се проявява в… , в абсолютно всичко.

Хората с най-нездравословен начин на живот си мислят, че са по-здрави, отколкото са в действителност.

Хората, които имат нисък резултат на тестовете за когнитивно и аналитично мислене, грубо надценяват своите когнитивни и аналитични способности. А тези, които получават високи резултати, подценяват способностите си.

Хората, които поддържат най-предубедените политически възгледи, вярват в напълно погрешни „данни“. Те грубо надценяват или подценяват, например, обхвата на социалното осигуряване или държавните разходи.

Така че хората, които имат най-голяма нужда от помощ, не само я отхвърлят, но отказват дори да повярват, че изобщо имат нужда от нея.

Но има ли изход?

Парадоксът на преодоляването на невежеството

Може би най-разочароващото нещо за ефекта на Дънинг-Крюгер е, че той е невероятно труден за преодоляване. Защото в него има противоречие.

Как да накараш някого – или себе си – да търси нещо, което самият той дори не може да види? Как да поправите грешка, ако даже не подозирате , че сте я направили?

Именно в това се състои и парадоксът да се опитваме да преодолеем собственото си невежество: може да ни помогне да видим грешките си същото нещо, което ни пречи да ги направим.

Вие не можете да разубедите теоретиците на конспирацията именно защото техните убеждения нямат рационална основа. Ако можеха да променят убежденията си въз основа на разум и доказателства, те изобщо нямаше да повярват в разни странни теории на конспирацията. И при това да смятат себе си за единствените разумни хора.

Част от проблема е, че усещането за знание е удобно. Хората не харесват неопределеността. Убежденията ни помагат да чувстваме, че разбираме света по-добре. Когато можем да разберем света, ние се чувстваме в безопасност. Вярно ли е това убеждение или не, е без значение – то просто облекчава страха ни от незнанието.

Възможно ли е да има някаква задна врата, през която да влезем в объркания си ум и по някакъв начин да въведем ред в него? Изследванията показват, че това е възможно.

Ако накарате някого да се съсредоточи върху развиването на свързани умения, а не на оценката на собствените си способности, това до известна степен ще намали ефекта на Дънинг-Крюгер при изпълнението на задачите.

Например, ако някой води зле счетоводството, но не го осъзнава, може би си струва да му предложите да подобри организационните си умения – как правилно да управлява документи и транзакции – така че в процеса на обучение човекът сам да осъзнае, че е в редиците на лошите счетоводители.

Също така може да бъде ефективно, просто да разказвате на хората относно концепцията за слепите петна и ефекта на Дънинг-Крюгер, за да позволите тази идея да проникне в съзнанието им след известно време, докато започнат да се съмняват в собствените си нагласи.

Освен това е ужасно безполезно да се подиграваш на хората, колко са глупави. Това ги принуждава да защитават своите убеждения с удвоена сила, вместо да ги изоставят.

Така или иначе можете леко да подтикнете някого да разбере невежеството си. Опитвайте се да му посочвате примери за много добри изпълнители в област, в която той се смята за професионалист. Това може да сработи, но може и да не сработи, в зависимост от това колко човек се заблуждава в собствените си възможности, но си струва да опитате.

В крайна сметка може би единственият начин да предотвратим собственото си невежество е да изразяваме по-малко крайни мнения, периодично да подлагаме на съмнение своите знания и умения, и да се стремим да имаме по-свободни и отворени убеждения.

Смирението по принцип е важна ценност. При ефекта на Дънинг-Крюгер се предполага, че то може да бъде много полезно. Когато умишлено подлагаме на съмнение нашите разбирания за света, ние не само отваряме повече възможности за учене и растеж, но и допринасяме за по-реалистично възприемане на самите себе си и не позволяваме да изглеждаме като нарцисисти в очите на другите.

Тоест… до момента, в който не решим, че на света няма по-скромен от нас. Аз съм най-скромният! Много по-смирен съм от всички останали…

…И точно в този момент се връщаме там, откъдето започнахме!

Източник

5 2 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x