Оцелява най-дружелюбният: капризите на еволюцията
Нашата уникална форма на дружелюбие ни е дала повече преимущества пред другите човешки видове и затова нашият вид единствено е оцелял. Но нашето дружелюбие има и своята тъмна страна, която може да поражда агресия към чуждите групи и тяхната дехуманизация. Да се прекъсне този порочен кръг позволява едно решение и то е взаимната хуманизация.
Нашите възгледи за човешкото поведение влияят почти на всичко, което се случва в нашето общество. Кого да лекуваме и кого да игнорираме? Кого да защитаваме и кого да преследваме? И може би най-вредната мисъл в този контекст е „оцелява най-силния“. Тази идея някога е вдъхновила евгениката, а сега подпомага разпространението на различни форми на расизъм и дискриминация.
Но подходът „оцелява най-силния“, който в своя широк смисъл, предполага превъзходството на най-силните, големите и злобните е едно трагично недоразумение. Дарвин и биолозите след него са говорили и говорят единствено за възможността на индивида да оставя здраво потомство след себе си. Те не са предполагали, че хората ще започнат да тълкуват тази идея много по-широко.
А колкото за възможността към размножаване, изследванията нееднократно са показвали, че ключът към големите жизнени успехи се крие в дружелюбието. Цъфтящите растения бързо са се разпространили по всички части на планетата, благодарение на това, че са привличали животните към опрашването. Рибите от семейството на зеленушковите лесно проникват между зъбите на по-големите хищни риби, за да изяждат техните зъбни паразити. Кучетата са най-добрия пример за оцеляването на най-дружелюбните. Те са станали по-добри благодарение на опитомяването и се смятат за най-успешните бозайници на планетата след хората.
Колко е важна дружелюбността може да се види даже при нашите най-близки роднини примати – маймуните бонобо и шимпанзетата.
При шимпанзетата алфа-самецът се сдобива с власт, кара другите членове на групата да си целуват половите органи за да признаят пълното си подчинение. Битките между самците могат да се водят до смърт. Алфа-самецът използва своята сила, за да монополизира властта си над женските особи и да произведе повече потомство, отколкото другите самци.
Бонобо живеят по друг начин. Нито в една група бонобо не се наблюдават алфа-самци. Самките, които са по-малко от самците, образуват коалиции, за да попречат на всеки самец бонобо да управлява групата със сила.
Самец, който използва сила, за да постигне това, което иска, бива посрещнат от съюз между самките, над който той не може да надделее. Ако той продължава с агресивното си поведение, на него просто му бива отказвано сношаване с женска особа. Мъжката агресия не носи полза и затова бонобо никога не се убиват един друг.
Ако се погледне от гледна точка на биологическото „оживяване“, тоест кой има повече репродуктивни успехи – алфа самецът при шимпанзетата или по-дружелюбните самци при бонобо, се оказва се, че най-успешните самци бонобо оставят повече потомство, отколкото най-деспотичните шимпанзе.
Приятелите, за които вие не знаете
Дружелюбието в природата ни помага да разберем собствената си същност. За последните 100 хиляди години нашият вид Homo Sapiens е съществувал заедно с най-малко четири други вида човеци.
Сред тях са били и неандерталците , които са имали също толкова голям мозък, колкото нашия и толкова силно тяло, ако не и по-силно от нашето. Те са имали култура и технологии, които са можели да съперничат с нашите, но това не ги е защитило от изчезване. Ако големият мозък и култура не гарантират оцеляването, защо именно ние сме останали последния човешки вид?
Нашият успех е бил постигнат благодарение на появилата се нова социална категория – чужденецът в групата. Бонобо и шимпанзетата различават тези, които принадлежат или не принадлежат към тяхната група на база запознанството. Към непознатите шимпанзетата се отнасят отрицателно, а бонобо – положително, но и при двата вида няма групова идентичност. Само ние имаме общи сигнали, които използваме, за да разпознаем, принадлежи ли някой към нашата група.
В доисторическите времена това е можело да бъде общия език, технология или дреха. Днес тези сигнали представляват редица произволни, съществуващи на културно ниво сигнали, такива като бейзболка или шалче на любимия отбор , цвят на кожата или акцент.
Нито едно друго животно не признава непознатите в групата. Това е уникално за нашия вид. Нас ни обкръжават непознати хора, но ние не просто сме търпими към тях и активно си помагаме един на друг. Това дружелюбие ни подтиква да вършим добри постъпки, както по-големи – да пожертваме орган, така и по-малки – например да помогнем на някого да пресече улицата.
Тази нова категория чужденци вътре в групата, вероятно са се появили при нашия вид по време на средния палеолит, преди повече от 80 хиляди години и благодарение на това са възникнали големи и плътно населени общности.
Новаторите обединявали усилията си и по този начин потенциалът за технологични иновации рязко нараснал. Благодарение на подобрените инструменти ние сме успели да усвоим различни среди за обитаване. Когато социалната логика се е променила, нашата уникална форма на дружелюбие ни е дала повече преимущества пред другите човешки видове.
Тъмната страна на дружелюбието
За съжаление, нашето нарастващо дружелюбие е породило нова форма на агресия. Членовете на групата можели да общуват един с друг и връзките между тях ставали толкова силни, че те се чувствали като семейство. С тази нова грижа за обкръжаващите, в нас се е появила и готовността да ги защитаваме от всякакви странични заплахи.
Социолозите традиционно наричат тази склонност „ неприязън към другите групи“. Но нашето понякога чудовищно поведение по отношение към другите не може да се обясни просто с „негативното чувство“ към чуждите. От една страна, ние можем да приемаме чужденците в своята група, но от друга можем да отказваме човечност на тези, които по наше мнение застрашават нашата група или идентичност.
Тази слепота е много по-тъмна сила, отколкото предразсъдъците, това е дехуманизация, разчовечване. Когато ние не разглеждаме околните като пълноценни хора, ние морално ги изключваме от своя обсег. Нашето съчувствие се свива до пространството, в която са концентрирани само такива, като нас.
Предразположеността към дехуманизация сред хората се различава и на нея влияе преди всичко степента на социализация. Но като цяло всеки човешки мозък е способен на това.
Дружбата – контактният вид спорт
Ако нашата доброта е източник на жестокост, как може да се поддържа дружелюбието, сдържайки тъмните му страни? Да се прекъсне порочния кръг на дехуманизация позволява едно решение и ние всички знаем, че то работи.
Дружбата е моста между две групи. Отстранявайки чувството на заплаха даже за кратко време, може да създаде обратна връзка от друг тип, която може да се нарече взаимна хуманизация.
Например, хората с по-малка вероятност ще дехуманизират гейовете, ако се окаже, че имат общи приятели в социалните мрежи. Израелските и палестинските подрастващи, които три седмици са провели заедно в лагер, погледнали едни на други от противоположната страна, като приятели. Те признали, че са започнали да изпитват позитивни чувства не само едни към други, но и към противоположната група като цяло.
Друго изследване е показало, че в хората се заражда съчувствие към една от най-дехуманизираните групи, към бездомните, когато участниците просто си представяли позитивен контакт с тях. Даже използването на добри и хуманни думи за описване на хората от другата група може да предизвика установяването на контакт с тях.
Сега, както никога по-рано, ние имаме нужда да се променим към по-добро. Един от най-важните уроци, които ние би трябвало да сме извлекли за последните 100 хиляди години, се състои в това, че животът трябва да се измерва не с това колко врагове сте победили, а с това колко приятели сте спечелили.
