Любимецът на учителя. Когнитивното изкривяване заради което ние сме необективни към хората

Хората безсъзнателно блокират информацията, която не съответства на техните убеждения. С това човек трудно се бори, но е възможно.

Почти във всеки клас във всяко училище учителите имат своите „любимци“ и ученици, които са причислени към изоставащите. Първите ги поощряват, каквото и да кажат, вторите могат да бъдат наказани за нещо, за което нa останалите би им се разминало. Същата ситуация се повтаря и в много компании. Често началникът симпатизира на някой от подчинените си и постоянно е недоволен от друг, въпреки че страничен наблюдател би оценил, че първия не е толкова перфектен служител, а вторият се справя прекрасно с работата си.

Несправедливо? Разбира се, но учителят и мениджърът едва ли избират любимците си и нелюбимците си съзнателно. Често това се случва въпреки тяхната воля и стремежът им да бъдат безпристрастни.

Едно от обясненията се състои в това, че човек по принцип реагира не на цялата, а на част от информацията за обкръжаващия го свят. За да не потъне в огромния поток на външни дразнители, нашето съзнание се опира на тези идеи, спомени, интереси, страхове и желания, които ние имаме и се фокусираме преди всичко в това, с което всичко това можем да го свържем.Нерелевантната информация има голям шанс да премине незабелязано покрай нас.

Такава склонност на човека да предава значение на това, което отговаря на неговите очаквания и да игнорира останалото се нарича селективно възприятие. Заради тази особеност учителят може случайно да обърне внимание на даден ученик в началните класове (може той да е дал първи някакъв впечатляващ отговор или пък фамилията му да прилича на фамилията на известна личност), а след това в зависимост от това, какво е било първото впечатление да се отнася към него по същия начин през следващите години.

Съществуват два типа селективни възприятия:

Перцептивна бдителност – когато хората забелязват информация значима за тях. Ако вие си мислите за закупуване на кола, вие обръщате повече внимание на рекламите на автомобили. Когато си закупите нов автомобил, изведнъж започвате да забелязвате колко много такива коли има по улиците.

Перцептивна защита – когато хората неосъзнато блокират или пропускат информация, противоречаща на техните убеждения или неприятна за тях. Така например, пушачите могат да не забележат фотография в списание или сайт, показваща разрушените от никотин бели дробове на пристрастен пушач, а влюбените, че половинката им е с тях изключително с користни мотиви.

Виждаме това, което искаме

Класически пример, илюстрираш тези два типа селективни възприятия е изследването на социалните психолози Алберт Хасторф и Хедли Кантрила, проведено в края на мач по американски футбол между университетските отбори на Дартмутския и Принстънския университети през ноември 1951 година. Срещата е била важна за двата отбора и играта била доста твърда, с многочислени сблъсъци, нарушения, наказания и травми на играчи.

Възмущението на студентите от двата университета от играта било толкова голямо, че психолозите решили да използват това. Те дали на група доброволци отново да прегледат запис от срещата и след това ги анкетирали какво са видели. Оказало се, че запалянковците на всеки от отборите са забелязали доста по-малко нарушения на своя отбор, отколкото при съперника. Въпреки че са гледали един и същ запис, отношението към видяното се разделило строго в съответствие с принадлежността им към техния университет. С други думи, участниците успешно са игнорирали това, което не са искали да видят, тоест нарушенията на своя отбор.

Друг, може би още по-известен, експеримент, илюстриращ избирателността на нашето възприятие е проведен от психолозите Даниъл Саймънс и Кристофър Шабри през 1999 година. Те помолили доброволци много внимателно да наблюдават игра на баскетбол, където отборите били с бели и черни екипи и да преброят броя пасове, които са направили между себе си играчите на белите. Основната част се справила много добре и не пропуснала нито един пас. Но голямата част от тях не забелязали, как по време на играта в стаята е влязъл човек с костюм на черна горила, който постоял известно време в самия център на играта и след това излязъл.

Този опит бил насочен да потвърди подобна грешка на възприятието – слепотата на невниманието. При нея човек, който е съсредоточен на дадена задача, не вижда това, което не се отнася към нея. Между слепотата на невниманието и селективното възприятие има много общи неща.

Изследванията показват, че ние блокираме информация както съзнателно, така и безсъзнателно. Съзнателно ние филтрираме такива стимули, като цвят, звук или изображения. Например, преглеждайки страница на сайт, повечето от нас не забелязват рекламите, разположени отстрани на екрана. С безсъзнателното блокиране всичко е доста по-сложно. Подавайки се на него, ние формираме несправедливи съждения, които ни пречат да вземаме балансирани решения.

Сред факторите, влияещи на селективното възприятие, са не само предишния опит и отношението към предмета, но и възрастта, пола, расата, навиците и емоционалното състояние. По тази причина в някои рекламни клипове вие виждате хора, изразяващи крайна степен на емоции. Емоционалните стимули се обработват от нашия мозък по-внимателно, особено ако те са изразени на лицето на друг човек.

Опасността от избирателното възприятие

Като цяло, както и повечето когнитивни механизми, селективното възприятие изпълнява важна и полезна функция. То ни помага да филтрираме информацията за да можем да икономисаме умствени ресурси, необходими при вземането на решения и като цяло да оцеляваме.

Но такова възприятие безусловно е грешка, която може да се отрази доста негативно.

– Явлението „любимец“ в училище пречи на едни ученици да проявят себе си и да получат заслужената награда, а на други – да обърнат внимание на своите грешки.

– Фаворизирането в делова среда влияе на кариерните възможности и заплатата на служителите.

– В личните отношения игнорирането на част от информацията за партньора може да доведе до разочарования или живот с тираничен партньор.

– Когато ръководителят е свикнал да отчита нуждите на едно от подразделенията на компанията или насоките за развитие на бизнеса, другите могат да пострадат, което пък пречи на развитието на цялата компания.

В този списък могат да се добавят още редица примери, но по-важното е да се осъзнае, че трябва да се потърсят начини да се реши този проблем или поне да се минимизира неговото въздействие.

Как да се борим със селективните възприятия?

За да неутрализирате селективността на възприятията при вземането на важни решения, е полезно да се посъветвате с други хора, да разберете как те възприемат проблема, изискващ решение.

В работна среда добра практика е създаването, и то в писмена форма, на критерии, по които се провежда оценка на служителите.

Съставяйки си мнение за човека отсреща, постарайте не само да изслушате неговата гледна точка , но и да се опитате да разберете защо тя при него се е формирала точно такава. Успоредно се постарайте да разберете, може ли вашата позиция да се опира само на личното ви възприятие, което има голяма вероятност да е изкривено.