fbpx

Търсят виновните: пандемията стана благодатна почва за развитие на параноя

Ново изследване на учени от Йейлския университет е установило, че пандемията COVID-19 е повишила нивото на параноя сред жителите на САЩ, особено в щатите, където носенето на маски е останало задължително след разхлабването на мерките. Но най-високата степен на параноя се наблюдавала там, където част от хората искали правилата да се спазват, а болшинството не съблюдавало тези мерки. Освен това параноята е допринесла за по-голямото влияние на теориите на конспирацията, което е довело до неспазване на мерките за безопасност и отказ от ваксинация. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Human Behavior.

Учените характеризират параноята като вид хронична психоза, която обикновено започва в зряла възраст. Това заболяване се характеризира с постепенното развитие на логически изградени заблуди, които включват много елементи на реалността. В същото време параноичните хора се отличават от пациентите с други видове психози с целенасочено, подредено, последователно и до известна степен предвидимо поведение.

„На нашата психология особено силно влияе състоянието на света около нас“- казва Фил Корлет, доцент по психология в Йейл и водещ автор на изследването –„ От политическа гледна точка е ясно, че ако правителството установява някакви правила, е важно те да се съблюдават и хората да подкрепят тяхното спазване. В противен случай хората могат да се почувстват предадени и да действат хаотично.“

Корлет и колегите му са изучавали ролята на неопределеността в развитието на параноя още преди избухването на пандемията от коронавируса през 2020 г. В тези експерименти екипът на Йейлския университет е изследвал променливостта на избора на хората по време на обикновена игра на карти, при която правилата можели внезапно да се променят, което предизвиквало ръст на параноята. Някои участници в играта на карти буквално си мислели, че разположението на картите в тестето е специално подредено срещу тях. По тази причина те често си променяли избора на карта, дори ако преди това такъв избор е водил до положителни резултати.

„Ние продължихме да събираме данни по време на локдауна и след неговата отмяна,“- обяснява Корлет – „Това беше едно от онези редки случайни събития, които ни позволиха да проучим какво точно се случва, когато светът се променя бързо и непредсказуемо.“

Данните, събрани по време на изследването на параноята, са показали психологическото въздействие на пандемията върху участниците в изследването.

Използвайки онлайн анкети и същата игра с карти, учените установили повишени нива на параноя и непостоянство при избора като цяло сред населението. Изследователите също така проучили как са въздействали различните решения на органите за общественото здраве в различните щати върху настроението на хората, тоест там където маските били задължителни и там където маските просто се препоръчвало да бъдат носени. Освен това се отчитало и различното отношение на жителите от различните региони към спазването на установените правила.

Учените установили, че в началото на пандемията, в щатите където били приети най-твърдите мерки в борбата с инфекцията, например, масови локдауни, се наблюдавало ниско ниво на разпространение на параноята. Когато ограниченията започнали постепенно да бъдат отменяни, параноята и хаотичният избор по-често се наблюдавали в щатите, където носенето на маски останало задължително, отколкото в щатите, където изискванията за маски били по-либерални.

Но най-високата степен на параноя се наблюдавала там, където част от хората искали правилата да се спазват, а болшинството не съблюдавало тези правила.

„По принцип хората стават параноични, когато има правила и хората не ги спазват“, обяснява Корлет.

Носенето на маски е колективна задача, обясняват учените. В тази ситуация хората стават условни съратници, но увереността в своите действия остава само докато всички играят по едни и същи правила. Явно, когато другите отказват да се придържат към тях, това изглежда води до увеличаване на параноята и по-широко разпространение на конспиративни теории.

Изследователите констатирали, че хората, които са по-параноични, са по-склонни да вярват в конспиративни теории за носенето на маски и за ваксинациите, а също така в теорията за конспирация QAnon, която твърди, че правителството защитава политиците и представителите на Холивуд, които създават педофилски мрежи в САЩ.

Корлет припомня, че историята помни много теории на конспирацията, възникнали по време на травмиращи за обществото събития, като например, слуховете в Средновековието, че огнища на бубонна чума възникват, тъй като евреите тровят кладенците с вода.

Но такива явления са наблюдавани и съвсем неотдавна, например след трагедията от 11 септември, когато масово се разпространяваха теории, че всичко това е планирано на държавно ниво. Очевиден факт е, че непредсказуемостта и стресът карат хората да търсят някой, който да бъде виновен за случващото се с тях и около тях.

„Различни кризи, предизвикани от терористични атаки до вирусни пандемии, са благодатна почва за параноя, тъй като засилват вярата, че други хора имат лоши намерения спрямо нас“- пишат психолози от университета в Йейл.- „Пандемията COVID-19 увеличи несигурността в реалния свят и предостави безпрецедентна възможност за проследяване на въздействието на разгръщащата се криза върху човешките вярвания.“

„За съжаление, във времена на големи социални промени и травми, ние сме склонни да обвиняваме другите“, заявяват учените.

„Възможно е обществата, които твърдо се придържат към правилата, да са по-малко способни да се адаптират към непредсказуеми промени“ – резюмират изследователите. – „Като алтернатива тези общества могат да дадат приоритет на защитата от идеологически и икономически заплахи, а не на кризата в общественото здраве, или да разглеждат бремето от болестите като по-малко заплашително.“

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x