Минута тишина или как инфошумът убива нашата способност да мислим творчески

Ежедневното информационнo претоварване влияе ли на нашата способност да мислим творчески? Постоянният поток от входящи данни променя ли нашия мозък и поведение? До какво води постоянният страх да изпуснем нещо интересно, което днес се смята за една от патологиите на ХХI век? Как постоянното общуване с екрана на смартфона нарушава един от важните механизми за превключване между вниманието и фантазиите? Защо е важно да върнем в нашия живот блажените моменти на нищонеправенето? За всичко това, базирайки се на изследвания на психолози и невробиолози, разказва Дерек Берс от Big Think.

Преди дни мой приятел ми сподели, че чака с нетърпение появата на автономните автомобили за да намалее количеството на нещастните случаи по пътищата и нивото на смъртни случаи при катастрофи, които често се случват заради разсеяли се шофьори. Аз се съгласих с него, но с една забележка: това, което може да стане преимущество на пътя може да бъде пагубно за нашето внимание. Наличието на още едно място с възможност да се сме „в мрежата” (нали автомобилът сам ще следи пътя) няма да ни добави психическо и социално здраве.

Ние не само се отвличаме, но изглежда вече не сме в състояние и да съсредоточим достатъчно вниманието си. Неотдавнашно изследване показало, че от постоянната заетост креативността страда сериозно, освен останалите съпътстващи ментални последствия. Способността да превключваш между вниманието и фантазиите е важен навик, загубата на който не може да мине безследно за творческото мислене. Както пише психологът –изследовател от Стандфорд Ема Сепала:

„Необходимо е да се балансира линейното мислене, което изисква интензивно съсредоточване, с творческото мислене, което се поражда в нищонеправенето. Превключването между двата режима, явно се явява оптималния начин да се измисли нещо ново.”

Тя не е първата, която говори за това. Невробиологът Даниел Левитин пише същото в своята книга „Организираният ум” (The Organized Mind) през 2014 година. От информационно претоварване ние потъваме в инфошума. Както отбелязва той, през 2011 година американците са използвали пет пъти повече информация, отколкото за предишните 25 години. Ежедневно извън работа ние обработваме около 100 000 думи.

Това не само изтощава нашия запас от воля (която е ограничена), но и нашия творчески потенциал. Левитин използва малко по друг език от Сепала. По негово мнение, линейното мислене се явява част от централната изпълнителна система в мозъка, т.е. способността на нашия мозък да се съсредоточва, докато творческото мислене е част от така наречената дефолт система, която работи във фонов режим. Левитин, който е бивш музикант, участвал в записи на Grateful Dead и Santana пише:

„Художниците реконструират реалността и предлагат да се види това, което за нас по-рано е било невидимо. Творчеството пряко включва режима на мечтите, стимулира свободния поток на съзнанието и обединението на идеи, настройвайки връзките между концепциите и невронните режими, които не биха могли да се образуват по друг начин”.

Заниманията с творчество изискват натискане на клавиша „нулиране”, тоест вие трябва да си отделяте време за това да полежите, да медитирате или просто да гледате в нищото. Това е невъзможно, когато всеки свободен момент – на работа, на опашката, на светофара- вие седите и си гледате в телефона. Системата за внимание на вашия мозък свиква с постоянната стимулация. Вие ставате нервен и раздразнителен, когато при вас няма входящи данни. Ставате зависим от своята заетост.

Това директно влияе на качеството на вашия живот. Както посочва Сепала, много от най-великите умове на света са правили своите важни открития не правейки нищо. Никола Тесла е получил вдъхновение за въртящите се магнитни полета, разхождайки се безцелно по улиците на Будапеща. Алберт Айнщайн е обичал да разпуска, слушайки Моцарт в почивките между интензивните научни занимания.

В своята книга „The Еnd of Ansence: Reclaiming What We’ve Lostin a World of Constant Connection ” журналистът Майкъл Харис oтдава нужното внимание на скуката, като изключително полезен инструмент по време на претоварване. Там той пише, че именно в такива моменти ние започваме да ценим маловажните и мимолетни усещания , а не това, на което ние постоянно придаваме значение. Той предлага да се използва политиката на намаляване на всичко в течение на нормалния ден. Ние трябва изкуствено да си създаваме дефицит в комуникациите, на нашите взаимоотношения с другите, на това, което използваме. В противен случай нашият живот ще заприлича на телеграфен сеанс, използвайки морзовата азбука, в който няма пауза, а само шум, под който се крият ценни данни.

Но да изключим в такъв момент, когато включване постоянно искат всички около вас?

Сепала има четири предложения:

Направете дълга разходка без телефон част от вашето ежедневие;

Излезте от зоната си на комфорт;

Отделяйте повече време на игрите и развлеченията;

Превключвайте между целенасочената работа и действия, които не изискват интелектуални усилия;

Последното се препоръчва и от Кал Нюпорт, професор по информатика и автор на книгата „Задълбочена работа” (Deep Work -Rules for Focused Success in a Distracted World). Нюпорт не е регистриран в никакви социални мрежи и проверява електронната си поща не повече от един път на ден. При него времето е строго регламентирано. Неговият съвет е да се използва времето, което се хаби за „включване в мрежата” , за фокусиране върху важни проекти. В противен случай нашите невронни връзки ще се преобразуват във връзки на отвлеченото внимание. Използвайки много време в безумно ограничаване на ума, вие постепенно намалявате вашата способност да изпълнявате сериозна интелектуална работа.

Това не е най-добрия знак за тези, които искат да създават нещо, да творят, тоест за всички нас. Изследванията показват, че постоянният страх да изпуснем нещо важно, или синдрома на пропуснатата полза (the fear of missing out — FOMO), засилва нашето безпокойство и в края на краищата оказва влияние на нашето здраве.

От целия спектър на последствия от постоянния инфошум, загубата на творческото мислене се явява едно от най- сериозните. Независимо от вашето призвание, гъвкавост на ума и отвореност към нови идеи, това може да стане необратимо. Да загубиш всичко това заради проверката на последния пост или да публикуваш селфито си? Тази трагедия може да бъде избегната, но ние май по-често вървим по другия път.