На страха очите са големи: от какво и защо се страхуваме
Страхът е базова емоция, която ни помага да избягваме опасности. Но той има и обратна страна – хроничен стрес, безпокойство и паника. Затова е много полезно да разбираме природата на страха и как да го управляваме при различните жизнени ситуации.
Какво представлява страхът?
Страхът е емоция, която възниква в ситуации, когато е заплашено биологичното или социалното съществуване на човек. Той е насочен към източника на опасност, който може да бъде както реален, така и въображаем. Страхът се усеща като тревога, безпокойство и душевен смут.
В същото време учените нямат еднозначна интерпретация, обясняваща какво е страхът. Американският психолог Уилям Джеймс е нарекъл страха основен инстинкт и една от седемте най-мощни емоции. Зигмунд Фройд е смятал страха за афективно състояние в очакване на някакъв вид заплаха. Страхът от нещо конкретно той е наричал боязън, а патологичният страх – фобия. Американският психолог Карол Изард твърди, че страхът се проявява като безпокойство или тревожно предчувствие и е една от най-опасните емоции, тъй като може да доведе човек до смърт.
Страхът е характерен не само за хората, но и за животните. Много видове бозайници се страхуват от бури и гръмотевици, както и от нови непознати предмети. Чарлз Дарвин в книгата си „Емоциите на хората и животните“ отбелязва, че емоцията на страха се проявява по подобен начин при всички близки видове. Но за разлика от останалите примати, хората се страхуват не само от реални, но и от въображаеми заплахи.
По какво страхът се различава от фобията?
Екстремното ниво на страх може да доведе до развитие на фобия – обсебващ страх от определени предмети, движения, действия и ситуации. Фобиите превръщат нормалната реакция на страх в нещо, което е трудно или невъзможно да се контролира. Сред най-често срещаните фобии при хората са: страх от паяци и змии, страх от високо, от гръмотевици и светкавици, страх от инжекции, от публично говорене или от малки пространства.
Как се проявява страхът?
Страхът се състои от два основни компонента: физически и емоционални реакции.
Физически реакции на страх
Всеки човек може да изпитва страх по различен начин, но някои физически реакции са сходни:
– зениците се разширяват;
– сърдечният ритъм се ускорява;
– дишането се ускорява и става повърхностно;
– кожата става бледа, лицето се зачервява;
– мускулите се напрягат по цялото тяло, което може да ги накара да потрепват;
– в стомаха се появява гадене.
Целта на тези телесни реакции е да подготвят човека да се бори за оцеляването си или да избяга от заплахата – това е известно като реакцията “бий или бягай”. При такива екстрени случаи се ускорява кръвоснабдяването към мускулите, повишава се нивото на кръвната захар и се увеличават възможностите на мозъка да се концентрира към това, което тялото възприема като заплаха.
Емоционален отговор на страха
Емоционалната реакция на страха при различните хора е различна. При страх хората могат да изпитват емоции като:
– гняв;
– безпокойство;
– тревога;
– злоба
Освен това учените са доказали, че има разлики в начина, по който хората изразяват страх в различните култури, ситуации, а даже и в една и съща ситуация.
Има ли безстрашни хора?
Пълна липса на страх се наблюдава при хора, страдащи от болестта на Урбах-Вите, която представлява рядко генетично заболяване, водещо до увреждане на амигдалата в мозъка, отговаряща за чувството на страх. Заболяването е рядко и в медицинската литература са регистрирани по-малко от 300 души по света.
Да не изпитваш страх звучи като суперсила, но не е така. Такива хора нямат мигновена реакция „бий или бягай“ към опасността и те лесно изпадат в беда. Пълното осъзнаване на смъртната опасност няма да предизвика у тях нищо друго освен изненада или интерес.
Безстрашни могат да се нарекат хора, които извършват подвизи в екстремни ситуации. Но в този случай сработва реакцията „бий или бягай и страхът им придава сила и смелост.
Откъде се появяват страховете?
Причините, поради които изпитваме страх, зависят от индивидуалните характеристики: пол, възраст, характер и темперамент, социална среда. Учените са единодушни, че за появата на определени видове страх или фобия влияят генетиката, средата, придобитите навици и опит.
Условно страховете могат да бъдат разделени на няколко групи:
Вродени – това са страхове, които позволяват на човек да знае предварително за предстоящата опасност. Ние се раждаме с два вродени страха: страх от падане и страх от силни шумове. В древни времена страхът е бил ключът към оцеляването. Пример за това е страха от хищници, тъмнина, гръмотевични бури. Причините за тези страхове се крият в подсъзнанието на всеки от нас и е много трудно да ги премахнем.
Придобити – такива страхове обикновено се развиват в детството и могат да бъдат резултат от ранни травматични преживявания с обекта, събитието или ситуацията, които предизвикват страх. Например страх от автомобили, който може да възникне поради преживяна катастрофа или страх от кучета след нападение или ухапване.
Въображаеми – страхове, свързани с това, което човек никога не е срещал. Причините за такива страхове са разкази на хора, съобщения в медиите, влияние отвън.
Кои са добрите страни на страха?
В много ситуации да изпитваме страх е нормално и здравословно. Страхът е защитна реакция, защото предпазливостта е в основата на оцеляването. Той ни предупреждава за наближаваща заплаха и ни помага да не попаднем в опасни ситуации. Човек, който не може да плува, няма да влезе надълбоко във водата заради страха си да не се удави.
Страхът също така ни помага да реагираме на опасност, без да мислим за нея, помага ни да се съсредоточим и мобилизираме. Например, ако срещу нас се движи кола, страхът може да ни накара да изскочим от пътя и така да спасим живота си.
Кога страхът е вреден?
Страхът може да има разрушителен ефект върху човека ако се окаже, че е той е пресилен и няма много общо с реалността, когато заплахата се окаже въображаема и просто няма причина за нея. Физическият и емоционален отговор на страха може да бъде толкова екстремен, че да повлияе негативно на живота на човек.
В тези случаи човек ограничава свободата си, става пасивен, изкривява се и дори се стеснява възприятието му за случващото се. И ако този страх възниква отново и отново, става невъзможно да се живее пълноценен живот. Неразумният страх може да причини абсолютна вреда, превръщайки се в сериозна психологическа пречка в живота. Затова е много полезно човек да се научи да се справя с подобни страхове.
Емоциите са древен регулатор на нашето поведение. Те ни позволяват да оценим ситуацията, да разберем нашите нужди. Те работят по-бързо от нашия съзнателен ум. В този смисъл страхът не е нито лош, нито добър , той представлява естествена физиологична реакция на тялото в отговор на опасността.
Вредата възниква, когато човек постоянно изпитва чувството на страх. Това причинява соматични заболявания и понижава имунитета. Когато хората са изтощени, те възприемат всяко събитие по-трудно, а самият страх прави живота на човека непълноценен.
Как да преодолеем страха?
В случаи, когато страхът причинява силно безпокойство или приема формата на фобия, си струва да потърсите професионална помощ от специалист. В останалите случаи можете да се опитате сами да се справите с чувството на тревожност с помощта на конкретни действия.
1. Признайте страха си
Страхът няма да изчезне само защото го пренебрегвате. Така че първото нещо, което трябва да направите, е да осъзнаете, че сте уплашени. Това ще помогне да се заменят тревожните мисли с по-рационални. Назовавайки страховете си, те намаляват.
Психолози от Калифорнийския университет в Лос Анджелис са доказали, че човек може да преодолее страха си, ако го изрече на глас. В свой експеримент те предлагали на хора, изпитващи страх от паяци да изразят емоцията си и колкото по-подробна е била историята на участника, толкова по-бързо той се е отървавал от страха.
2. Помислете за план за действие
Можем да си обясним страха от огън, ако видим пожар. Ако обаче всеки път, когато запалим газов котлон, си мислим за пожар, тогава разсъждаваме нелогично. За да намалите безпокойството, запишете инструкции, в които стъпките за отстъпление ще бъдат обмислени стъпка по стъпка, в случай че страхът ви се сбъдне.
Важно е да правите разлика между страха и тревогата. Тревогата е насочена към бъдещето, към онова, което не можем да контролираме и носи неопределеност. От друга страна страхът е конкретен и има граници. Затова е важно да се съсредоточите върху това, което можете да промените и по този начин да рационализирате страха си.
3. Спрете да се самоосъждате
Страхът не е нито добър, нито лош. Мислете за него като за информация, която тялото ви съобщава. След това преценете колко ценна е тази информация и какво да правите с нея. Осъждането на себе си, поради това, че се страхувате от нещо, няма да ви помогне да се справите със страха си.
4. Получете подкрепа от близките си
Ще ви бъде много по-лесно, ако споделяте преживяванията си с близките си хора. Може би вашите приятели или семейство са преминали през подобно преживяване и могат да ви дадат ценен съвет. Тяхната подкрепа и съучастие ще помогнат за справяне с всяко предизвикателство.
5. Дишайте дълбоко
Когато сте много уплашени направете пауза и поемете дълбоко въздух. Това ще помогне за активирането на парасимпатиковата нервна система. Тя отговаря за почивката, съня и насладата. Това е спокойно, неактивно състояние на тялото, в което можете да мислите ясно.
Не ускорявайте дишането си. В тези случай най-полезно е бавното и дълбоко коремно дишане. За да го изпълните правилно можете да поставите ръката си на корема и да наблюдавате как той се издува и свива. Основното при него е да се съсредоточите върху издишването. То трябва да е по-продължително от вдишването.
6. Правете упражнения
При страх се наблюдава изтръпване, човек има усещането, че губи контрол над тялото си. В резултат на това гръдните мускули се свиват, ребрата се притиснати. Помогнете си чрез тялото – правете физически упражнения. Освен това не е нужно да се изтощавате с километрични бягания или интензивни упражнения във фитнеса. Всяка форма на упражнение, която кара тялото да се движи, има добри шансове да намали безпокойството и да успокои ума.
7. Практикувайте йога
За намаляване на постоянното чувство на тревожност ще помогнат заниманията с йога, която включва не само пози (асани), но и дишане, медитация и дълбока релаксация. В хода на свое изследване учени са доказали, че часовете по йога са помогнали на оцелелите от цунами да се справят със страха, унинието и да подобрят съня си.