Силата на незнанието: Когнитивната грешка, която ни кара да вярваме, че сме експерти във всичко

За ефекта на Дънинг-Крюгер всички знаят и е писано много. Но според нас е добре да се пише постоянно за него, защото въздействие му все повече нараства, особено в общества с негативен подбор и може да се окаже много опасно явление във времена на ускоряващи се технологични промени, навлизането на изкуствения интелект в различни сфери на живота, на глобални геополитически, социални и климатични кризи. Една от най-опростените негови формулировки е „Некомпетентните хора преоценяват своите знания, а компетентните ги недооценяват”. Този ефект се дължи на някои уникални способности на нашия мозък и всички ние сме негови жертви в една или друга степен. Осъзнавайки и анализирайки това, всеки от нас може да сведе въздействието на ефекта на Дънинг-Крюгер до приемливи минимуми. Другият не по-малко важен аспект е трезво да се подлага на дълбок и обективен анализ експертността на тези, от които зависи нашата съдба и бъдеще, защото понякога последствията могат да бъдат катастрофални.

Защо некомпетентните хора са уверени в своята правота, а компетентните винаги се съмняват? Когнитивните изкривявания ни пречат да оценяваме ситуациите и самите себе си. Именно заради тях собствените ни ирационални постъпки често ни се струват логични и осмислени.

Вие какво бихте си помислили, ако някой ви каже със сериозен вид, че с помощта на лимонов сок можете да станете невидим ? През 1995 година полицаите от Питсбърг не можели да повярват на очите си и си помислили, че си имат работа с психически болен човек, когато преглеждайки камерите за видеонаблюдение, видели банков обирджия, който въобще не си крие лицето. Оказало се, че престъпникът се смятал за невидим, защото се бил намазал с лимонов сок. Знаейки, че от него може да изработи невидимо мастило, той решил, че сокът ще скрие успешно лицето му от камерите. Тестовете показали, че той не е употребявал наркотици и е бил психически здрав. Просто той разчитал на своите знания!

Тази анекдотична история е преувеличена илюстрация на това, което се случва постоянно около нас и с нас. Например, 80% от шофьорите твърдят , че тяхното умение да карат автомобил е по-добро от останалите, което математически е невъзможно. Резултатите ги виждаме по улиците на градовете и пътищата на страната. Същият е случаят, когато 42% от инженерите в голяма технологична компания са се причислили към 5-те % на най-добрите. Парадоксът се състои в това, че това не е откровена глупост, а страничен ефект на уникалните способности на мозъка.

Как мозъкът ни вкарва в заблуда?

Ние майсторски откриваме закономерности и си изграждаме сложни хипотези, опирайки се на жизнения си опит, на знанията си, на предположения, на асоциации и интуиция. Понякога тези изводи и предположения ни се струват абсолютно реални, като добре доказани факти. И това е добре, защото решавайки по този начин задачи с голям брой неизвестни, ние успешно сме се адаптирали, а след това сме адаптирили и обкръжаваща ни среда за да стане тя подходяща за живот. Но това несъмнено положително наше качество има и своята обратна тъмна страна.

Много от това, което ние искрено смятаме за обективни знания, всъщност се явява единствено мисловна конструкция. По-просто казано, измислица. Когато ние правим изводи на базата на непроверена информация и собствени размисли, мозъкът грижливо пази от нас белите петна в знанията ни. Всичко това се прави с най-добри намерения, за да можем ние да се чувстваме уверено при сблъсъка ни с различни жизнени ситуации. И тогава възниква прословутия ефект на Дънинг-Крюгер, преставляващ когнитивна грешка и носещ името на двамата социални психолози, които първи са я описали.

Ефектът на Дънинг-Крюгер се проявява, когато некомпетентни хора надценяват своите знания, а компетентните ги недооценяват. Тази закономерност Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са описали в своята знаменита статия „ Неквалифициран и неподозиращ за това” (1999).

Горната графика показва оценката на чувството за хумор, познанията по граматика и логическите способности на студентите. Колкото са по-ниски обективните показатели на анкетираните, толкова по-висока е тяхната субективна оценка за своите резултати. И само в най-горната част на графиката пропорцията става обратна. Тези, които са се справили с поставените задачи по-добре от другите са уверени, че резултатите им са по-лоши. Тоест ако съдим по това как ние сами оценяваме своите знания, профаните знаят всичко по-добре или като минимум не по-лошо от експертите.

Защо се получава така? На некомпетентният човек не му стигат знания и умения, за да може от една страна да разбере своите грешки и своето невежество, а от друга да оцени колко е компетентен експерта. Експертите са точно в обратната позиция. Те осъзнават колко е сложна темата и знаят в кои нюанси от нея те не са толкова компетентни. Освен това, те често надценяват останалите заради своите илюзии. На тях им се струва, че ако те знаят много по даден въпрос, то и останалите знаят не по-малко.

За да се разбере действително ефекта на Дънинг-Крюгер е много важно да се отчетат два фактора.

Първият се състои в това, че некомпетентният човек не се смята за по-умен от компетентния . Той просто не разбира колко малко знае и не може да оцени своите способности. По тази причина Данинг нарича незнаещите хора „неправилно информирани”.

Ефектът на Дънинг-Крюгер в една или друга степен е познат на всички. Понякога много от нас в дискусии им се налага да изслушват безапелационни мнения на хора, разбиращи и знаещи по дадена тема по-зле от останалите. Или да утешавате колега, който ви се оплаква, че е получил „незаслужена” оценка от началниците. Понякога да не забелязваш своите грешки не е лошо. Например, как ще получиш удоволствие в караоке, пеейки без да имаш нито слух, нито глас? Но като цяло този ефект има много повече минуси.

Учените са направили анкета сред членовете на стрелкови клуб дали те знаят мерките за безопасност при боравене с оръжие и открили, че те средно надценяват точността на отговорите си с 28%. Колкото по-лоши били техните знания, толкова по-уверени били те в себе си. Но по-тревожен бил фактът, че средният стаж на анкетираните стрелци бил 34,5 години.

Вторият важен момент се състои в това, че като правило, необоснована увереност в своята компетентност проявяват не новаци, а хора получили известна подготовка. Освен това друга закономерност, открита от Дънинг и неговият колега социалният психолог Джойс Ерлингер при проведени от тях тестове , била, че жените са по-склонни да занижават точността на своите отговори, прогнозирайки ги с 13% по-ниско. Възможно е, че именно заради ефекта на Данинг-Крюгер студентките по-рядко от студентите избират научната кариера.

Да забележим и да поправим

Напълно да се изключи ефекта на Дънинг-Крюгер е невъзможно, но да се намалят последствията от него до приемлив минимум е напълно възможно. Ето и няколко крачки за това:

Контролирайте се. Често ние сме прекалено уверени, че можем добре да се справим при решаването даже и на непозната задача. Самата мисъл, че вие можете да направите нещо по-добре от повечето хора, трябва да ви накара внимателно да се замислите и това да стане повод за по-дълбок анализ.

Не се притеснявайте от критика. Ако вие имате приятел или ваш колега, който може обективно да оцени вашите знания, помолете го да ви помогне.

Използвайте алгоритъма на Ричард Фейнман. Легендарният физик и Нобелов лауреат препоръчва да предприемете следните четири крачки:

Определете ясно темата, в която искате да се ориентирате;

Представете си, че я обясняване на шестокласник;

Открийте белите петна в своите знания и се постарайте да намерите информация за да ги попълните;

Направете преглед отново на знанията си и им предайте възможно най-опростен вид (опционен етап);

И най-важното е, че на когнитивни изкривявания сме подложени всички. За да не им се поддадем, ни е нужна висока степен на осъзнатост и самоконтрол.

Както се шегува Дейвид Дънинг:
„Първото правило на клуба Дънинг-Крюгер е, че вие вече сте негови членове, но просто не знаете още за това”.