Свързват неуспеваемостта на петокласниците в училище с телевизорите и компютрите

Децата, които в началните класове гледат телевизия повече от два часа на ден, изостават от своите съученци в четенето, а тези, които използват компютър повече от час на ден по-зле усвояват смятането. В същото време видеоигрите по никакъв начин не се отразявали на успеваемостта на малките ученици. До такъв извод са стигнали австралийски психолози, които в продължение на две години са оценявали влиянието на компютрите, телевизорите и видеоигрите на успехите в училище на 1239 деца на възраст от осем до девет години. Резултатите от изследването са публикувани в списание PLOS One.

Използването на компютър и смартфон, гледането на телевизия и увлеченията по видеоигри отдавна са станали популярен начин на прекарване на времето сред учениците. По тази причина тяхното влияние върху живота на децата се изучава от различни аспекти. В някои подобни изследвания се посочват рисковете за здравето на децата, свързани с наднорменото тегло и нарушенията на съня, а в други изследвания се говори за въздействието им върху психическото здраве на децата. От друга страна има публикации, в които се обсъжда ролята на медиите за формиране на социалните връзки и се подчертава положителното влияние на видеоигрите за усвояването на различни навици.

На този фон възниква въпроса за значението на комуникационните средства в обучението. От една страна тяхното използване прави информацията много лесно достъпна, облекчава търсенето и подобрява комуникацията, но от друга може да затормозява развитието на определени когнитивни навици и да намалява успеваемостта като цяло.

Група психолози под ръководството на Лиза Манди (Lisa Mundy) от Мелбърнския университет е провела дългосрочно изследване за влиянието от гледането на телевизия, използването на компютър и увлеченията от видеоигри върху успеваемостта на учениците в началните класове. В изследването са участвали 1239 деца от третите класове от 43 училища в Мелбърн. В края на изследването децата вече са били в пети клас.

Изследователите ежегодно са посещавали всяко от училищата и със съгласието на родителите децата са били тестирани с помощта на австралийската Национална програма за оценка на грамотността и навиците за смятане (NAPLAN). NAPLAN измерва академичната успеваемост в четири области: четене, писане, смятане и езикови навици (правопис, граматика и пунктуация). Изпълнението на тестовете по тези предмети се е оценявал от 0 до 1000 точки, като за учениците от трети клас на възраст 8-9 години се смята, че ако резултатът им е под 270 точки, те са под националния минимален стандарт. За възраст от 10-11 години, тоест когато вече са в пети клас, минималният стандарт е от 374 точки. За това колко време детето прекарва пред телевизора, зад компютъра и играе видеоигри, изследователите получавали информация от родителите.

Изследването открило, че децата, които били на възраст 8-9 години и гледали телевизор повече от два часа на ден, когато ставали на 10-11 години резултатите им в NAPLAN по четене били по-ниски за тяхната възраст с 12 точки. Това съответства на изоставане в обучението приблизително с 4 месеца. Сред петокласниците, които в трети клас са ползвали компютър повече от един час на ден, оценките в NAPLAN по математика се оказали с 12 точки по-ниски от нормата за възрастта. Интересното е , че връзка между видеоигрите и успеваемостта, учените не са открили.

Авторите правят извод, че дългото гледане на телевизия е свързано с намаляването на училищните успехи по четене, а прекомерното използване на компютър с течение на времето може отрицателно да се отрази върху математическите способности на децата. Отсъствието на връзка между успеваемостта и видеоигрите, учените обясняват с това,че на тази възраст родителите обикновено контролират времето, което детето използва за видеоигри.

Други изследвания показват, че родителите много често не разбират причината за прекаленото увлечение на децата си от видеоигрите и се страхуват те да не развият силна зависимост към тях. Но се оказва, че много често отговорът нa проблема се крие в това, че в нашето съвремие децата именно във видеоигрите търсят удовлетворение на своите основни психологически потребности. Ако родителите разберат това, те могат да помогнат на децата си да намерят онази оптимална времева и психологическа рамка, която да не им позволи да развият зависимост от видеоигрите и да превърне деца и възрастни в съюзници, а не във врагове.