fbpx

Когато среброто е злато: Как да оценяваме креативността на първоначалните си идеи?

Всеки творчески процес започва с идеите. Но доколко човек може да оцени креативността на собствените си идеи? Струва ли се да се спрем на първата си идея или добрите идеи идват след това?

Най-ранният етап, когато за първи път се генерират идеите в първоначалния им груб вид, е слабо изучен процес. Хората много често правят мозъчни атаки в главата си и скицират тайно своите идеи, които никога повече не виждат бял свят. Но ако вие имате професия, изискваща креативност, изборът на идеята с най-голям потенциал може да има важна роля за по-нататъшната ви дейност. Инвестирането на вашето време в правилната идея може да доведе до сериозен пробив.

Именно на този проблем е посветил своето изследване Джъстин Берг (Justin Berg) от Висшето училище по бизнес към Стандфордския университет.

Ученият провел няколко експеримента. Той помолил участниците да разработят творчески проект, например, ново оборудване за фитнес или механизъм, който не позволява на човек да заспи в автомобил с автономно управление.

Доброволците трябвало да измислят три идеи и да ги оценят, доколко те са креативни. След това им давали още време да конкретизират и доработят една от идеите.

Берг сформирал отделна група от експерти и потребители, която оценявала креативността на идеите на участниците.

Оказало се, че в случаите, когато доброволците имали много малко време за работа над своите идеи, първоначалният избор се оказвал верен. Техният избор почти винаги съвпадал с оценката на експертите и потребителите.

Но когато „творците“ разполагали с повече време за работа над идеите си, то най-креативни и перспективни по мнението на независимите експерти се оказвали тези, които самите участници поставяли на второ място.

„Да се оценява креативността е сложно. Много изследвания показват, че хората не са много добри в това оценяване. Пречат им предубежденията и проблемите – отбелязва Берг – В нашия случай най-многообещаващите първоначални идеи на участниците неотклонно заемаха второто място“.

Любопитно е, че идеите, заемащи първоначално второ място от гледна точка на творчески потенциал, са били по-абстрактни, отколкото идеите, класирани на първо място.

По думите на Берг, по-конкретната идея, която е и по-добре детайлизирана, при внимателно разглеждане е имала повече „творчески достойнства“. В същото време неконкретните, лошо формулирани идеи трудно се възприемали като перспективни.

По този начин, един „груб“ замисъл може да не стигне, за да се види потенциалната оригиналност и полезност на едно или друго решение. С други думи, абстрактността е бариера, която пречи на хората да оценяват потенциала на своите идеи, обяснява Берг.

За да провери това, в друг експеримент Берг е предложил на участниците на оценят своите идеи, отговаряйки на въпроса „Защо това е добра идея? (а не „Колко е добра тази идея“?“).

В този случай доброволците по-често определяли най-перспективната идея от самото начало, която съвпадала с мнението на експертната група.

Впрочем, по мнението на самия учен, в изследването има едно съществено ограничение. Работата е там, че по време на мозъчни атаки хората често генерират и оценяват не три, а много повече идеи. При това е голяма вероятността, най-креативните и перспективните идеи да не преминат даже първоначалния отбор.

„Вероятно, ние всички убиваме своите най-добри идеи на ранните етапи на творческия процес, не знаейки за това“ – признава Джъстин Берг.

Но така или иначе, на хората, които се занимават с генериране на креативни идеи и тяхната оценка (независимо в каква сфера), ученият дава няколко съвета:

В случай на недостиг от време и твърди крайни срокове по-добре да се избират по-конкретни идеи, тъй като техния потенциал се реализира най-бързо.

Ако времевите рамки позволяват да се помисли по-дълго, то по-добре е да се съсредоточите на въпроса, защо (а не колко) идеята е добра.

Освен това, ако времето и ресурсите позволяват е по-добре да се развият две идеи, отколкото една. При това има смисъл да ги класифицираме на по-надежден и на по-рискован вариант. Първо си струва да се поработи над по-рискования и ако „авантюрната“ идея се окаже не най-добрата, то може да се върнем към по-надеждния вариант.

И накрая, Берг съветва при работа с по-абстрактни идеи, тези идеи да не се представят веднага за оценка пред колеги, началници или клиенти. Важно е първо идеите да се конкретизират.

„Вие можете да разпознаете потенциала на идеята, преди другите да го видят. Ако ви е нужно да получите подкрепа, то по-добре да споделите идеята си по-късно, отколкото твърде рано“ – резюмира Берг.

Резултатите от изследването са публикувани в списанието Organizational Behavior and Human Decision Processes.

Коментари

avatar
Inline