fbpx
На фокусПсихологияЧовекът

Вашето дете е зависимо от видеоигрите? Проблемът не е в игрите, а в неудовлетворените психологически потребности

Родителите се притесняват от това, че децата им прекарват много време зад екраните на компютрите и могат да развият зависимост към видеоигрите. Отговорът нa проблема се крие в това, че в нашето съвремие децата именно във видеоигрите търсят удовлетворение на своите основни психологически потребности. Разбирайки това, родителите могат да помогнат на децата си да намерят онази оптимална времева и психологическа рамка, която да не им позволи да развият зависимост от видеоигрите и да превърне деца и възрастни в съюзници, а не във врагове.

Много родители се вълнуват от прекалената привързаност на техните деца към видеоигрите. Играта Fortnite е последната масова игра, която завладя света и застави родителите да си зададат въпроса, подходяща ли е тя за децата им.

Краткият отговор е да. С Fortnite всичко е наред. Освен това родителите могат да се успокоят, знаейки, че съгласно последните изследвания, игрите (сами по себе си) не предизвикват такива психически разстройства, като зависимост. Но това не е всичко. Комплексният отговор на въпроса дали са вредни игрите, трябва да отчита и други фактори. Fortnite e само последния пример за това, че децата прекарват повече време зад екрана, отколкото се препоръчва. Но родителите трябва да разбират защо децата им играят , кога трябва да почнат да се вълнуват, че има проблем и кога просто трябва да се успокоят.

Зависимост, това сериозно ли е?

Думата „зависимост“ в наше време се употребява достатъчно често. Нерядко може да се чуе, как в ежедневието хората казват, че те са зависими от шоколада или обувките, но ако това не нанася вреда на ежедневния живот, това не е зависимост. Това е слабост.

Работата не е в семантиката. Зависимостта предполага отсъствие на контрол, въпреки неблагоприятните последствия. Родителите може и да се безпокоят за това, че децата им са развили зависимост, но ако детето може да се откъсне от играта, за да се присъедини към семейството си за разговор на масата по време на вечеря, и проявява интерес към други занимания, като например спорт или общуване с приятели, означава, че то не е зависимо.

Като правило родителите изпитват паника, когато детето предпочита видеоигрите вместо други занимания, такива като учене или помощ вкъщи. Но хайде да бъдем честни. Децата никога не са харесвали особено тези неща. Факт е, че родителите са се оплаквали от своите деца много преди първата видеоигра да се е появила на екраните.

Всъщност, умереното влечение към видеоигрите се оказва полезно. Изследване, проведено в Оксфорд от доктор Андрю Пжибилски, показва, че игра в продължение на един час на ден подобрява психологическото благополучие, докато електронните приключения по-дълги от три часа на ден вредят.

Реалният въпрос трябва да се състои в следното: какво е това особено във видеоиграта, което прави времето, прекарано зад екрана, толкова приятно за милиони деца? Защо даже и децата, които не са зависими, изпитват сложност с това да се откъснат от екрана?

Отговорът е свързан с това, как видеоигрите задоволяват основните психологически потребности на децата.

Какво децата търсят (и не намират)?

Fortnite, като всяка добре измислена видеоигра, удовлетворява основни човешки потребности. По думите на д-р Едуард Деци и д-р Ричард Райян от Университета в Рочестър, на хората са им необходими три неща, за да се чувстват проспериращи. Те се стремят към компетентност, тоест да превъзхождат другите, да се усъвършенстват, да достигат поставените цели. Трябва им автономия, тоест необходимост от свобода върху контрола на собствения избор. И накрая, хората се стремят към взаимосвързаност, тоест необходимостта да се чувстват необходими за другите и другите да са важни за тях. За съжаление, ако се изучи съвременното детство, на много деца им липсват тези три основни елемента.

В училище, където децата прекарват голяма част от деня, в много отношения се явява мястото, противоположно на това , където децата се чувстват компетентни, самостоятелни и взаимосвързани. Там на децата им казват какво да правят, къде да бъдат, какво да мислят, какво да облекат и какво да ядат. Сигнали управляват тяхното движение с точност до минута. Ако им е скучно и искат да излязат, тях ги наказват. Ако искат да изучават нещо друго, на тях им казват да мълчат. Ако те искат да получат по-разнообразни знания, на тях им се препоръчва да останат на посочения „верен път“. Разбира се, много зависи от ученика, учителя, училището, населеното място. Някои твърдят, че дисциплината и контрола, обезпечават необходимата структура и затова учителите се стремят да ги осигурят.

От друга страна, геймърите чувстват своята компетентност, когато те развиват в себе си силните черти, необходими им за достигане на поставените цели. В играта има възможност за преодоляване на трудности, да правят това, което те искат и да експериментират с творчески стратегии за решаване на проблемите. Игрите се явяват и социалните точки, където играчите чувстват взаимосвързаност с другите, участващи в играта. Например, във Fortnite играчите често се срещат във виртуална среда, за да пообщуват, защото да направят това в реалния свят често е неудобно или забранено. В същото време ако на предишните поколения им се позволяваше просто да играят след училище и да създават тесни социални контакти, то сега много от децата са претрупани от други допълнителни извънучилищни занимания, които родителите настояват децата им или да ги посещават, или да си стоят вкъщи.

Ние не трябва да се учудваме, че децата, които фактически се намират „под ключ“ днес, често демонстрират поведение, което ние не разбираме или не харесваме. Игрите удовлетворяват психологическите потребности на децата, които останалите сфери на живота не им осигуряват.

Разбира се, не може да се каже, че видеоигрите са идеалната замяна. Даже и добре измислената игра да се опитва да удовлетвори тези потребности, тя не може да се приближи до онова дълбоко удовлетворение, което може да осигури реалния живот и реалните човешки взаимоотношения.

Нито една игра не може да даде на детето чувството на компетентност, възникващо при изпълнение на трудна задача или на получаването на нова опитност самостоятелно. Fortnite не може да се конкурира с възторга от самостоятелното изследване на реалността, когато детето може спокойно да задава въпроси и да открива тайни в реалния свят. Нито един сайт в мрежата не може да даде на детето чувството на взаимосвързаност, безопасност и топлина, което може да му даде един безгранично обичащ го родител, който го приема такова каквото е и намира време да му го каже.

Някои деца действително страдат от игрови разстройства, но тази зависимост често се съчетава с по-рано съществуващи проблеми, включително и тези със самоконтрола. Това разбира се не освобождава компаниите от моралната отговорност да оказват помощ на проблемните играчи и сигурно е дошло времето за внедряване на политика за откриване и помощ на хора, развили игрова зависимост.

Но за повечето родители, интересуващи се от тази проблематика, могат да помогнат елементарните ограничения. Това също така помага на родителите да осъзнаят, че трябва да приемат видеоигрите рационално, а не да се подават на морална паника и истерия, подобна на тази, когато нашите родители се опитваха да ни забраняват да слушаме рок-н-рол, да гледаме MTV, да играем пейнтбол или да четем комикси.

Видеоигрите са изхода за това поколение. Много деца ги използват в качеството на инструмент, за да избягат за известно време от обкръжаващата ги среда, което правят и много от нас по свой си начин. Вместо да повтаряме грешките на предишните поколения, по-хубаво е да вникнем в психологическия източник на проблема. В крайна сметка, целта на родителите трябва да се състои в това, да научат своите деца самостоятелно да се справят с проблемите, за да могат те да намират правилния избор, даже когато не са до тях. Обучавайки децата на правилни навици, поощрявайки подбрани игри и помагайки им да намират подходящи алтернативи, родителите могат да помогнат на потомците си да намерят това, което действително търсят.

Да бъдеш уязвим и да се откажеш от контрола

Както показват изследванията, няма нищо лошо в умереното количество време прекарано, играейки видеоигри. Откриването на симптомите на прекомерното увлечение в игрите и диалога за това какво е „твърде много“, може да даде възможност на децата сами да почнат да контролират своите навици.

Едно от предложенията е да намерите време, за да погледате как те играят и да се опитате самите вие да поиграете. Станете техния най-голям поклонник и им позволете да бъдат експерти в нещо. Позволявайки им да ви обучат в играта, вие ще почувствате компетентността, която те очакват и това ще укрепи вашите отношения. Покажете им, че вие също се борите с прекалената привързаност към технологиите. Пробвайте да им дадете възможност да си поставят собствени ограничения на „здравословното“ количество игрово време, помогнете им да намерят начина как да се придържат към поставените от самите тях ограничения, вместо това да поставяте още повече правила и забрани.

Ако децата видят, че родителите им са в техния отбор, а не само се явяват препятствие за удовлетворяване на потребностите им, то обичайните надлъгвания ще започнат да се променят. Когато децата почувстват, че родителите им не се опитват да им пречат да се повеселят, а по-скоро им помагат да управляват нещата в перспектива и в правилни пропорции, те ще започнат да ги чувстват съюзници, а не врагове.

Източник

4.8 4 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x