Шинрин-йоку – японската практика за „горски вани“ или защо си струва по-често да се разхождаме в гората

Японската практика на „горските вани“ или шинрин-йоку е част от японската национална оздравителна програма. Тя може много лесно да бъде усвоена и показва забележителни ефекти върху здравето на човек.

Практиката за вземане на „горски вани“ се е зародила в Япония наскоро по мерките на цивилизацията. Терминът shinrin-yoku, обозначаващ разпускащи разходки в гората, се е появил в началото на 80-те години на миналия век и негов кръстник е тогавашния министър на селското стопанство, горите и рибното стопанство, който решил да вдъхнови своите съграждани да почиват сред природата. През 1982 година тази екотерапия е станала част от националната програма по здравеопазване. Сега тя набира все по-голяма популярност и в западния свят. Сред последователите на шинрин-йоку е херцогинята на Кеймбридж Катрин, а в различните страни се появяват все повече клубове, обединяващи желаещите да починат сред природата, регистри с възможните места за разходки и специално обучени водачи, които трябва да помагат на желаещите правилно да се наслаждават на гората и да могат да намалят стреса.

„Интересът към „горските вани“ в момента е такъв, какъвто беше към йогата преди 40 години“ – казва Алексис Абрамсън, основателка на уебсайт за търсене на горски разходки и водачи.

Идеята, стояща зад шинрин-йоку, е проста и логична. Човешкият род е прекарал 99,99% от своята история в природна среда. Всички механизми на нашето тяло и мозък са се формирали, така че да функционират максимално ефективно в тези условия. Сега повечето от хората живеят в градовете, водят изключително напрегнат живот и разликата на този начин на живот с този, към който ние еволюционно сме свикнали, е огромна. Да се намали този стрес може чрез връщане към естествената среда. Във всеки случай това обясняват на градските жители водачите, които ги водят по горските пътеки.

Какво е това „горска вана“?

Японският термин шинрин-йоку може да се преведе буквално като „къпане в гората“, но всъщност не означава къпане във горски водоем, а означава „къпане“ в горския въздух и атмосфера. 2/3 от Япония е покрита с гори и затова разходките в тях, разпускането и съзерцанието са популярен начин за прекарване на свободното време. Държавата също стимулира това, като оборудва специални пътеки за „горска терапия“, много от които са пригодни за хора с ограничени възможности, а в периода 2004 – 2012 година е финансирала изследвания за изясняване на психологическите и физиологичните ефекти от разходките. Такъв подход е осигурил на „горските вани“ доста голяма известност и популярност.

В Япония заниманията с шинрин-йоку не крият в себе си особена ритуалност и тайнственост. Това представлява спокойна отпускаща разходка в гората, в която няма особени правила, древни традиции и високо духовно значение. На Запад тази практика започва да придобива по-особен смисъл, вкарвайки в нея доза сакралност. Водачите по шинрин-йоку молят посетителите на гората да изключват и да оставят мобилните си устройства, да пазят абсолютна тишина и специално да се настройват към сеанса по шинрин-йоку. Именно зад такова отношение понякога се губи истинския смисъл на практиката, както например често се случва в много западни школи по йога и цигун.

Какво казва науката?

Едно от най-ранните изследвания за влиянието на природата от 1984 година описва как при пациентите, чиито прозорци на болничните стаи са гледали към зелени площи, са се възстановявали средно по-бързо, от тези които са виждали сгради пред себе си. Освен това първите са се нуждаели от по-малко обезболяващи лекарства и са имали по-малко следоперационни усложнения.

Това изследване поразило много учени, тъй като до този момент никой не се замислял каква роля играе стреса при възстановяването на организма. По-късно изследователят Роджер Улрих открил, че даже природни изображения могат да донесат полза. Например, пациенти след сърдечно-съдови операции се възстановявали по-добре, когато в техните стаи имало картини с пейзажи.

Експеримент, проведен в 24 горски масива по цяла Япония през 2010 година доказал, че само след 15-минутен престой сред природата при участниците намалявало нивото на кортизола (хормона на стреса) и се успокоявал сърдечния ритъм. Показателите за кортизол и сърдечния ритъм се оказали, съответно с 13% и 6% по-ниски, отколкото в контролната група от доброволци, които били на същата възраст, но се намирали по време на експеримента в града.

С отпуснатите от правителството средства, японските специалисти провели много експерименти за въздействието на шинрин-йоку, които показали сходни резултати – понижаване на кръвното налягане, на пулса и нивото на стрес. Тези резултати били получени в различни сезони на годината, при хора и от двата пола и на различна възраст, при различно състояние на здравето. Освен това има свидетелства, че разходките намаляват нивото на захарта в кръвта при диабетиците. Обобщаващият доклад на тези изследвания прави заключение, че „терапевтичният ефект от стимулирането чрез природата“ може да бъде „достъпен и финансово ефективен начин за подобряване на качеството на живот и здравето на съвременния човек“. Освен това авторите на анализа препоръчват продължаване на изследванията за да може да бъде изследвано дългосрочното влияние на „горските вани“ върху млади хора.

Западните изследвания в тази насока са открили връзка между природната среда и менталните подобрения, в това число и при депресия. През 2015 година изследователи са сравнили мозъка на здрави хора, които се разхождали 1,5 часа съответно сред природата и в града. Те констатирали, че в първата група от участници се наблюдавало намалена активност на префронталната кора на главния мозък. Тази област е активна по време на руминация, тоест при повтарящи се мислени преживявания (предъвкване) на негативни емоции, които често съпровождат депресията и тревожните разстройства.

Автори на друго голямо изследване са се опитали да изяснят, способни ли са разходките в гората или по брега на морето да предпазят човек от стрес. Учените установили, че природата помага за намаляване на неговото влияние. По мнението на учените, това означава, че природа спомага за възстановяване след стресови събития.

Всичко това намира потвърждение в голямо датско изследване (с повече от 900 000 човека), публикувано преди две години. В него животът в зелени райони корелирал с по-нисък (до 55%) риск за развиване на психологически нарушения и тази връзка се запазвала след корекцията по ниво на доходите в семейството и други допълнителни фактори.

Защо природата лекува?

Какво вълшебно има в гората, на брега на езерото или морето, или в градския парк? Едно от възможните обяснения предполага, че това се дължи на промяната във функционирането на нервната система. Съвременният живот в града, с натовареното движение, шума, бързането и заетостта, стимулира симпатиковата част на нервната система, която засилва сърдечната дейност и обменните процеси, и контролира включването в действие на реакцията „бий или бягай“. Японският изследовател Йошифуми Миядзаки обяснява , че пребиваването сред природата активира парасимпатиковата система. Тя се занимава с попълването на запасите от енергия, намалява честотата на сърдечния ритъм и регулира работата на организма по време на сън.

Градският живот изисква също така от мозъка повече ресурси, в частност внимание и концентрация. Само си представете, колко разнообразни зрителни и звукови стимули има в града. На мозъка му се налага да преработва тази информация, а успоредно с това да се занимава с нещо съзнателно, което изискваме от него – изпълнение на работни задачи, вземане на решения, изучаване на информация, управление на кола, правене на покупки, управление на емоциите и още много други дейности. Всичко това ни изтормозва и претоварва. Когато се намираме в естествена среда, ние намаляваме това напрежение, освобождаваме си вниманието и насочваме ресурсите на мозъка, там където е най-нужно. Ето защо пребиваването сред природата спомага за приемането на по-балансирани решения и дава възможност за проява на повече креативност.

Освен това има и микробиологично обяснение. Горският въздух е наситен с фитонциди, тоест онези летливи вещества, с които растенията се защитават от бактерии, гъбички и други патогени. Съгласно изследвания на японски и китайски учени, фитонцидите спомагат за увеличаването броя и активността на клетките-убийци в нашата имунна система, намаляване нивото на адреналина, норадреналина и маркерите за възпаления.

Как да си вземаме „горски вани“? – 5 съвета

Въпреки че в шинрин-йоку няма строги правила, някои съвети могат да бъдат полезни. Изследователят и председател на Обществото за горска медицина Цин Ли дава няколко съвета за шинрин-йоку.

1. Намерете си мястото.

Не е задължително това да бъде дива местност, за да се получи желания ефект. Просто е нужен източник на природа: пътека в крайградската гора или даже в парка недалеч от вкъщи. Смята се, че по-добре е да се открие място с хвойнови дървета, тъй като при тях има повече фитонцидите. Ли казва:

„Слушайте себе си и тялото ще ви води“.

На някой повече му харесват слънчеви полянки, други се чувстват по-добре в сенчести места.

2. Използвайте 5-те си сетива.

„Позволете на природата да влезе във вас чрез очите, ушите, носа, устата, ръцете и краката“ – обяснява Ли – „Активно слушайте, миришете, вдишвайте и докосвайте, и като цяло „пийте от гората“.

3. Не бързайте.

За тези, които сега започват, е по-лесно да тръгнат на спокойна разходка поне за 20 минути, но колкото повече време прекарате сред природата, толкова по-добре.

4. Пробвайте различни занимания.

Йога, медитация, цигун, изучаване на растения или наблюдение за птиците. Може да сте сам или със спътник, въобще разнообразявайте активността си , за да намерите това, което ви носи истинско удоволствие.

5. Ценете тишината.

В града постоянно ви преследва шум и вие веднага ще се почувствате по-добре, ако откриете място, където няма човешки шум. Тишината, звука на листата, пеенето на птиците, плясъка на вода, всичко това оказва възстановяващ ефект.

„Почувствайте се като част от нещо голямо и мощно и това може да ви направи по-малко егоистичен“ – съветва Ли.

Колко време е нужно, за да се почувства полза? По мнението на психиатърът Джейсън Щраус за тази цел човек трябва да прекарва поне три дена в седмицата сред природата минимум по 20-30 минути или да прави редовни разходки в почивните дни.

„Главното е да се установи редовно взаимодействие с природата, като част от нормалния начин на живот“ – резюмира той.

Приятен уикенд, ако е възможно сред природата!