fbpx
На фокусСаморазвитиеЧовекът

Как да запомним нужната ни информация: алгоритъм за учене според неврофизиологията

Да запомним означава да не забравим всичко, което сме научили и да съхраним максимален обем полезна информация. Именно затова е важно да се съобразяваме с мозъчните механизми, така че възприемането и запомнянето на нужната ни информация да е максимално ефективно.

Колко забравяме и колко бързо забравяме е било измерено още в края на 19-ти век от видния немски експериментален психолог Херман Ебингхаус. В съответствие с неговата „крива на забравянето“ (някои използват термина „крива на запомнянето“) 60% от информацията остава в паметта ни един час след изучаване на материала, 35% след 10 часа, 20% след шест дни и не повече от 10% след това. Тоест от тази информацията след седмица вие ще помните в най-добрия случай името на учена или фразата „крива на забравянето“. Или даже по-скоро формулировка като тази : „един немски учен е изследвал как хората забравят получената информация“.

Може ли да се намали загубата на данни? Да – ако правилно изчислите и комбинирате следните три фактора:

– дозировката на информацията;

– продължителността на нейното изучаване;

– честотата на повторенията.

Ето един прост алгоритъм, базиран на неврофизиологичните механизми на паметта, който предлага Ксения Соловьова, изследовател в Центъра за транслационни изследвания, невровизуализация и наука за данните към Университета на Джорджия.

1. Не се опитвайте да научите всичко наведнъж. Опитът да се усвои възможно най-много информация за възможно най-малко време има обратен ефект. Първо, ще се уморите бързо. Нашият мозък – като най-енергийно интензивният орган на тялото – строго контролира потреблението на енергия. Ако надхвърлите определените енергийни граници се създава усещане за умора, което трябва да ви принуди да спрете прекомерния преразход на енергия. Второ, по този начин вие рискувате да не запомните нищо. Мозъкът има ограничен обем работна памет (както оперативната памет на компютъра), така че той постоянно презаписва данни в нея, обяснява Пиърс Хауърд, директор на Центъра за приложна когнитивна наука, в книгата си The Owner’s Manual for the Brain. За да не се изтрие предишната информация от новопостъпилата, разделете материала на малки блокове, които могат да бъдат изучавани за по 30-40 минути. И не се занимавайте повече от 4-5 часа на ден.

2. Правете паузи, за да ускорите усвояването на информацията. Изследванията показват, че по време на 10-секундни паузи невроните в хипокампуса и кортекса възпроизвеждат същите модели на активност, както по време на учене, но само 20 пъти по-бързо. И колкото повече такива повторения произвежда мозъкът, толкова по-добре и по-бързо се учим. Така че е много полезно да се правят кратковременни паузи от няколко секунди до минута, а също така да се правят почивки от минута две до десет минути. По време на почивката най-добре е да се отпуснете и да затворите очи. Зрението отнема огромните 30% от ресурсите на мозъка. Така затваряйки очи, вие изключвате тази ненаситна програма за известно време, освобождавайки енергия за друг вид мозъчна дейност. Нещо подобно се случва с мозъка по време на дълбок сън. Има доказателства, че хората със затворени очи запомнят 44% повече детайли.

3. Повторете материала не само по време на ученето, но и още три пъти по следната схема: през 2-3 часа, след ден и след седмица. Повторението е основният стимул за формиране на дълготрайна памет. Важно е да го използвате именно в критичните етапи от обработката на информацията. Първоначално новата информация постъпва в работната памет, където се съхранява, докато работим с нея, тоест принуждаваме невроните да възпроизвеждат определен модел на активиране. В този случай информацията преминава в краткосрочната памет, за която както се смята отговаря хипокампусът, отдел от лимбичната система на мозъка. Оттам информацията може да бъде изтрита след 2-3 часа и именно заради това е толкова важно хипокампалните неврони да я възпроизведат отново преди този краен срок. На следващия ден информацията се прехвърля за дългосрочно съхранение към други части на мозъка: предната поясна, медиалната префронтална и задната париетална кора. Повторението на този етап стимулира процеса на миграция, а след още една седмица – консолидира резултатите от него. За да направите повторението ефективно, използвайте малък трик: намалявайте всеки път времето за възпроизвеждане. Това ще ви помогне да концентрирате вниманието си.

И най-накрая, много е важно да се наспивате добре след занятията. Основната работа по преструктурирането на невронните мрежи за интегриране на нови умения и знания се извършва в съня. През нощта нашият мисловен орган „изхвърля боклука”, презарежда и защитава синапсите и сортира това, което е научено през деня. При това важната информация попада в дългосрочната памет, а неважното се изтрива. За да превърнете получената маса информация в структурирано знание, трябва да свържете необходимите и да отсеете ненужните факти. С това мозъкът се занимава всяка нощ.

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x