Как нашият мозък изтрива спомените?
Екип от японски и американски учени открили, как нашият мозък отстранява ненужните спомени и защо ние забравяме сънищата си. За това са виновни специални мозъчни клетки, които се активират по време на сън. Те произвеждат невромедиатори, които активно подтискат съхраняваната информация в мозъка. Именно с този механизъм можем да си обясним защо почти никога не помним това, което сънуваме. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Science.
Сънят е важен не само за тялото. Мозъкът също се нуждае от пауза. През нощта нашият мисловен орган „изхвърля боклука”, презарежда и защитава синапсите , сортира това, което е научено през деня. При това важната информация попада в дългосрочната памет, а неважното се изтрива.
„Забравянето е активен процес, а не нещо пасивно” обяснява Шунтаро Изава ( Shuntaro Izawa) от Университета в Нагоя, ръководител на изследването.
Но до този момент не беше изяснено, как активното забравяне работи. Учените не бяха уверени, на кой етап от съня мозъкът изтрива ненужните спомени. По тази причина Изава и неговият екип са провели подробно изследване на този процес върху мишки.
Вниманието на учените било съсредоточено на „подозрителна” група клетки в хипоталамуса, който се явява център на управление на много хормони и вегетативни функции. В тази област на мозъка са разположени клетки, произвеждащи меланостимулиращ хормон ( melanin-concentrating hormone, MCH). Този невромедиатор влияе на апетита, а също така е важен за продължителността на бързия или REM (Rapid Eye Movement) сън. Това е този етап от съня, когато ние сънуваме.
Източник: panoji.com
За целите на своето изследване учените отначало провели обучаващи експерименти с мишки. След това на част от животните учените активирали клетъчната група, произвеждаща MCH. В резултат на това въздействие изследователите получили неочакван резултат. Активирането на MCH-клетките направило мишките непомнещи. Те повече не помнили какво са изучавали преди това. Техните събратя , които не били подложени на такова въздействие, напротив, познавали изучаваните обекти и осъзнавали негативния опит.
Подробните изследвания показали, че MCH-невроните подтискали нервните клетки в хипокампа, явяващ се мозъчния център на паметта.
„Тези резултати , означават, че MCH-невроните активно помагат на мозъка да забравя новата ненужна информация”- казва съавторът на експеримента Томас Килдъф (Thomas Kilduff) от Центъра по невронауки в Калифорния.
При това тези „клетки за изтриване” са ръководили забравянето чрез преки нервни съобщения към хипокампа. Там са се освобождавали специални невромедиатори, които са предотвратявали запомнянето на информацията. Засега остава неизяснен въпроса какви точно са тези медиатори.
Но кога се случва точно това изтриване? Известно е , че MCH-клетките са активни както по време на бодърстване, така и по време на REM- съня, тоест когато ние сънуваме. По време на изследването екипът на Изава открил, че белите петна в паметта се образуват само от активните по време на REM-съня MCN-клетки. Тоест само тази група клетки отговаря за изтриването на ненужните спомени.
„Нашето изследване доказва, че по време на REM-съня нашият мозък определя коя информация да се съхрани, а коя – не”- коментира Джанет Хе (Janet He) от Американския национален институт на здравето.
Интересно е, че новите данни могат да обяснят, защо ние тутакси забравяме нашите сънища.
Сънищата започват на етапа на REM-съня и именно тогава MCN-клетките са много активни – пояснява Килдъф – Тяхната активност не позволява на сънищата да се съхранят в хипокампа и в резултат на това, ние ги забравяме”.
Въпреки че резултатите са получени при експерименти с мишки, учените смятат, че е много вероятно и при хората механизмът на изтриване да работи по подобен начин. В следващите изследвания учените планират да изучат как MCN-клетките възпрепятстват центъра на паметта да съхранява спомените, при това определяйки какво е важно и какво не.
