fbpx
Прогнози и тенденции

Четири технологии, които могат да спасят човечеството от глада и да помогнат за преодоляване на климатичната криза

Предполага се, че до 2050 г. на нашата планета ще живеят около 9,7 милиарда души и за да се изхранят те, ще е необходимо да се увеличи производството на храни с 60-70%. От своя страна селското стопанство е един от основните фактори за унищожаването на екосистемата на Земята. Как да нахраним човечеството и да спасим природата?

Как селското стопанство заплашва планетата

Съвременните принципи в селското стопанство са се формирали в средата на ХХ век, когато на Земята са живеели около 3 милиарда души. Оттогава населението ни е нараснало повече от 2,5 пъти до 7,9 млрд. Днес от цялата земя, достъпна за усвояване и развитие, 46% са предназначени за земеделие, докато дивите пасища заемат само 14% и площта им непрекъснато намалява. Въпреки всички усилия, насочени за изхранване на човечеството, през 2021 г. броят на гладуващите в света е нараснал до 828 милиона души – това е всеки десети жител на планетата. След агресията на Русия срещу Украйна и разразилата се там война, прогнозите за тази и вероятно следващите години са за глобална продоволствена криза, особено на африканския континент.

 1900 година 2018 година
Дял на горите от територията на сушата         48%        38%
Дял на дивите пасища  и територии от територията на сушата         27%        14%
Дял на обработваемата селскостопанска площ от сухоземната територия         24%        46%
Дял на урбанизирните земи от територията на сушата        < 1%          1%
Източник: Our World ii Data

Според прогнозите на експертите след известно време човечеството ще се изправи пред три глобални проблема, свързани с храната: глад, екология и здраве. До 2050 г., според прогнозата на ООН, населението на света ще нарасне до 9,6 милиарда души и ако не променим хранителните си навици, може да няма достатъчно храна за всички.

Особено големи са проблемите в животновъдството. Например, за производството на 1 килограм говеждо месо са необходими 15 000 литра вода, а около една четвърт от цялата земя вече се използва за паша на добитък. И това е само засега.

Световното потребление на месо днес е 300 милиона тона. А след 20-30 години нуждата от месо според различни оценки ще бъде от 600 до 800 милиона тона. Понастоящем на животновъдството се дължат 15% от емисиите на парникови газове в атмосферата ( за сравнение: петролната индустрия “доставя” 12% от вредните емисии в атмосферата), а до 2030 г. според прогнозите този дял ще достигне 49%.

70% от антибиотиците, произвеждани от фармацевтичната индустрия, отиват за животновъдството. Това допринася за резистентността на опасните бактерии към същите тези антибиотици. С други думи, любовта към пържолите ни води към екологична катастрофа. И всичко това без да се впускаме в съображенията от религиозен и етичен характер.

Именно заради решаването на всички тези проблеми все повече компании инвестират в технологии за производство на растителни и изкуствени протеини, което ще спомогне за изхранването на човечеството и за намаляване на натиска върху екосистемите.

Месо от растителен протеин

Днес най-голям пазарен дял на “немесните” меса заемат продуктите, произведени на базата на растителните протеини – соя, грах и пшеничен глутен. През 2020 г. обемът на този сегмент се оценяваше на 20,7 милиарда долара, а прогнозата за 2024 г. е за 23,2 милиарда долара.

Според консултантите на Deloitte най-голямо търсене на алтернативно месо е имало в Европа – 38% от всички продажби през 2020 г. и в САЩ – 27%. Сред най-известните компании за растително месо е базираната в Калифорния Beyond Meat. Основателят на Microsoft Бил Гейтс вече е инвестирал в нея. Соеви и пшенични протеинови банички се произвеждат и от Nestlé.

Разпространението на “немесно” месо ще намали значително броя на умъртвените животни, както и ще намали количеството на консумираната вода. Например, за производството на соев бургер в Холандия са нужни около 158 литра вода, докато бургер с месо отнема 2,35 хиляди литра. През 2018 г., според оценките на изследователския център Our World in Data, в света са убити за месо 69 милиарда кокошки, 1,5 милиарда прасета, 574 милиона овце, 656 милиона пуйки, 302 милиона глави едър рогат добитък.

Въпреки това преходът към растително месо без промяна на селскостопанските технологии няма да промени много ситуацията. Например сегашната практика за отглеждане на соя изтощава почвата и води до обезлесяване: само в страните от Южна Америка – Бразилия, Аржентина, Боливия и Парагвай – соевите насаждения заемат 57 милиона хектара, което е повече от територията на Франция. Днес само 19,2% от общото количество отглеждана соя се използва от хората за храна, почти 77% отиват за храна на добитъка.

Култивирано месо

„Месото от епруветка“ се отглежда от животински стволови клетки. Миналата година беше година на пробив, като The Good Food Institute изчисли, че индустрията е привлякла рекордните 1,36 милиарда долара инвестиции от повече от 450 компании (спрямо 420 милиона долара година по-рано). Това позволява намаляване на производствените разходи и ако цената на първия лабораторен котлет беше 250 хиляди евро, то през 2021 г. пържола, произведена от холандския стартъп Meatable струваше $ 450 за 100 г. А през февруари 2022 г. израелският стартъп Future Meat обяви, че пилешкото от неговите “епруветки” струва малко над $1 за порция.

Според The Good Food Institute общо 107 стартиращи компании се развиват в тази индустрия, като най-много те са най-вече в Северна Америка и Европа. Израел е една от малкото страни, които подкрепят изследванията в тази област на държавно ниво. През 2019 г. израелският стартъп Aleph Farms, съвместно с руската компания 3D Bioprinting Solutions, направиха първия в света 3D отпечатан фрагмент от пържола от култивирано месо в космоса. В края на 2020 г. израелски изследователи напечатаха говежди рибай стек на 3D-принтер. За материал са послужили живи клетки, взети от организма на крава и популярното ястие за пръв път е приготвено без убийство на животно. Те са напечатали дебел рибай стек, включващ мускулна тъкан, мазнина и даже кръвоносни съдове, „както при истинско говедо“. В качеството на изходен материал са използвали обичайни (тоест без редактиране на ДНК) клетки от крава. Патентована система е насочвала растежа и взаимодействието на клетките, за да се получи стек, максимално приличащ на натуралното месо. Както се съобщава, то има вид, вкус, мирис и консистенция на истински рибай стек, който се явява един от най-популярните стекове. От компанията твърдят, че с използването на новата технология за 3D-принтиране, те могат да произвеждат с помощта на необходимите итерации стекове от всякакъв вид.

Друга успешна компания в тази област е Upside Foods (бивш Memphis Meats), един от чийто инвеститор е основателят на Virgin Group Ричард Брансън. Стартъпът може да синтезира от клетки пилешко, патешко, кравешко, а също така месо от риба. Днес производственият капацитет на Upside Foods се оценява на 22 000 кг месо годишно, с планове той да се увеличи до 181 000 кг годишно.

Въпреки факта, че инвеститорите оценяват позитивно перспективите пред култивираното месо, повечето страни все още не бързат да разрешат продажбата му. Единствената държава, където можете официално да закупите такава храна днес, е Сингапур.

Според прогнозите на футуролозите от американския център RethinkX, в резултат на конкуренцията с новите технологии, до 2030 г. производството на естествено месо в САЩ ще спадне със 70%. Това ще доведе до 45% намаление на емисиите на парникови газове и с 50% намаление на производството на фуражните култури.

Храна от микроорганизми

През 2021 г. финландският технологичен стартъп Solar Foods обяви създаването на „брашното“ Solein, съдържащо 65-70% протеин, 5-8% мазнини, 10-15% диетични фибри и 3-5% минерали. Този прах може да се използва като съставка в храната. Уникалността на продукта се състои в това, че той всъщност се произвежда от въздух и електричество. В основата на процеса е биореактор от микроорганизми, които се хранят със смес от водород и въглероден диоксид. Процесът на производството му е много подобен на производството на бира. Специални микроби се поставят в течност и се подхранват от въглероден диоксид и водород, образуващи се в течността под въздействието на електричество ( процес на електролиза ). В този процес микробите се наяждат и започват да произвеждат протеини. Продуктът след това се изсушава и се стрива на прах. Solein има вкус на пшенично брашно.

Освен това от микроорганизми се произвеждат яйчен белтък и мляко. За тази цел се използват технологии за ферментация и генно инженерство. Американската компания The EVERY Company създава яйчен белтък от мая и захар. ДНК фрагмент от протеин от пилешко яйце се вмъква в ДНК на маята. Към модифицираните едноклетъчни гъби се добавя захар – благодарение на това хранене маята по естествен начин се превръща в яйчен белтък. Компанията отбелязва, че целият процес изразходва значително по-малко планетарни ресурси от производството на конвенционалните яйца. Друга американска компания Perfect Day създава млечен протеин от мая, а от нея – мляко.

Насекоми

Организацията по прехрана и земеделие към Обединените нации (FAO) насърчава използването на насекоми като храна. Те съдържат средно 70% протеин, а съдържанието на аминокиселини е сравнимо и даже по-високо от това в говеждото, яйцата, соята и бобовите растения. Отглеждането на насекоми е много по-екологично от животновъдството: при него се отделят 98% по-малко парникови газове. Освен това се пести вода: производството на 1 kg протеин от насекоми изисква 500 пъти по-малко вода, отколкото за 1 kg телешки протеин.

31% от ядливите насекоми са бръмбари. Второто място заемат гъсениците. Брашнените червеи и щурците са най-лесни за отглеждане в индустриален мащаб. Първите вече се използват в производството на храни за домашни любимци, а домашните щурци се отглеждат във фабрики в Тайланд. Голям плюс на насекомите е фактът, че при отглеждането им не се използват антибиотици и пестициди, които намаляват продължителността на човешкия живот.

Употребата на насекоми за храна в Азия и Африка е вплетена в местните култури. Други страни по света тепърва започват да се запознават с този опит. През май миналата година ЕС одобри изсушен жълт брашнен червей за консумация от човек. Според някои прогнози до 2025 г. пазарът на протеини от насекоми ще нарасне средно с около 37-38%.

Според прогнозите на експертите в хранително-вкусовата промишленост преходът към изкуствени протеини съвсем няма да е лесен процес . Промяната на хранителните навици ще бъде скъпа и много подобна на процеса, когато хората са слезли от конете и са се качили на колите. Стотици милиони, чиито съществуване е свързано със селското стопанство, най-вероятно няма да могат да усвоят нови умения и ще загубят работата си. Освен това се предполага, че човечеството ще се сблъска не само с остър недостиг на необходимия брой специалисти, но и със съпротива от страна на регулаторите – например Европейската комисия и Американската агенция по храните и лекарствата (FDA). Трябва да се отчита и факта, че ползата за климата от производството на „новото“ месо ще бъде незначителна, ако за неговото производство не се използва „зелена“ енергия.

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x