fbpx

Колективният нарцисизъм: кога любовта към своята нация или група става патология?

В своята статия Агнешка Голец де Завала, социален психолог и доцент в Голдсмитския колеж към Лондонския университет и Университета за социална психология и хуманитарни науки (Познан), разглежда явлението колективен нарцисизъм. То се проявява, когато членове на определена група споделят убеждението, че тяхната общност има особено висока ценност и значимост. Авторът се спира на въпросите кога стремежите на тези групи за признание се превръщат в патология, към какво води това и защо реакцията на „колективните нарциси” неизменно води до агресия към тези, които не демонстрират почтително отношение към тях, като така се зараждат ксенофобия, шовинизъм , тероризъм и други „прелести” на нашето съвремие.

През 2007 година учителка от Великобритания , работеща в училище в Судан, е била осъдена на затвор. Такова наказание тя е получила в съответствие със законите на шериата за това, че е позволила на свои ученици да наричат в класната стая играчка-меченце с името Мохамед. На следващия ден след обявяване на присъдата повече от 10 000 човека излезли по улиците на Хартум с искане за екзекуция на учителката за богохулство. За избора на името имало няколко причини. Името Мохамед било избрано чрез гласуване, а освен това то е популярно мъжко име в Судан. Но учителката се сблъскала с вълна от агресия, защото някои хора интерпретирали това нейно действие като оскърбление към цялата тяхна група.

През 2014 година снимачният екип на популярното предаване Top Gear трябвало да напусне Аржентина заради протести на разсърдени местни жители, които били обидени от номера на един от автомобилите на автомобилното шоу. Номерът, който бил H982FKL, аржентинците го оценили като оскърбление по повод Фолклендската война през 1982 година между Аржентина и Великобритания. Надписът може да е бил и съвпадение или даже грешка, но ситуацията била изтълкувана като оскърбление към Аржентина и отношението към снимачния екип след това станало изключително враждебно. В тези примери може да се види колко високо ценят и уважават своята група, тези които чувствали, че тяхната група е оскърбена. Но не всички, които високо ценят своята група , се чувстват оскърбени и реагират на реални или въображаеми заплахи върху имиджа на своята група. Така възниква въпроса : Защо някои смятат, че тяхната група е обидена, а други не? И защо някои смятат, че тяхната група е оскърбена, даже когато е нямало ни най-малък намек за обида и са им били предложени алтернативни обяснения за така стеклата се ситуация?

Изследване, проведено от нас в лабораторията Prejudice Lab в Голдсмитския колеж, показва, че хората, имащи висока степен на колективен нарцисизъм са особено чувствителни към даже незначителни провинения спрямо своята група.  За разлика от хората с нарцистична личност, които имат високо мнение за себе си, колективните нарциси са склонни да преувеличават тежестта на провиненията, отнасящи се към  имиджа на тяхната група и агресивно реагират на това. Колективните нарциси смятат, че другите хора не осъзнават  в достатъчна степен важността и ценността на тяхната група.  Те чувстват, че тяхната група заслужава особено отношение и настояват към тях да се отнасят с такова признание и уважение, каквото те смятат, че заслужават. С други думи, колективният нарцисизъм представлява вярата в преувеличената значимост и важност на своята група, която изисква така наречената външна валидация, т.е подръжката и одобрението на останалите хора.

Колективните нарциси не само изпитват удовлетворение, че принадлежат към група, която според тях има голяма ценност. Те насочват своята енергия не за подобряване на своята група и повишаване на нейната ценност, а за следене на това колко всички наоколо, особено други групи, признават и отбелязват особената ценност на тяхната група. Колективните нарциси изискват привилегировано отношение, а не равни права. На колективните нарциси им е необходимо непрекъснато потвърждение на преувеличеното значение на тяхната група. С това те се отличават от хората, които имат просто положително отношение към групата.

Например в Турция колективните нарциси изпитваха радост, когато Европа страдаше от икономическата криза, защото те се чувстваха оскърбени след като тяхната страна се лиши от възможността да стане член на ЕС. В Португалия колективните нарциси се радваха на икономическата криза в Германия, защото те чувстваха, че тяхната страна е пострадала в резултата на политиката , водена от ЕС по настояване на Германия. Ако използваме понятието простъпка от страна на една група в отношение на друга към по-незабележимите случаи на колективен нарцисизъм, то можем да посочим за пример как агресивно в Полша колективните нарциси се отнесоха към създателите на полския филм „Послеслов” (2012), разказващ за историята на извършен погром в градчето Йедвабне през юли 1941 година. Във филма се показва , как жителите на селото живи изгарят еврейските си съседи, а след това обвиняват за тази разправа нацистите. Даже такова дребна простъпка, когато актьорът във филма се шегува с популисткото правителство на страната (което се поддържа именно от колективните нарциси), провокира в Интернет огромна агресия и даже заплахи за физическа саморазправа. Когато нещата касаят собствената им група, колективните нарциси се лишават от всякакво чувство за хумор. Те реагират с повишена агресивност към това, което те възприемат като обида към тяхната група. Това е даже тогава, когато възможно обида въобще да не е имало, или другите групи нищо обидно не виждат, или групата, подозирана в дадената простъпка въобще да не е искала да обижда, когото и да било. В отличие от нарцистичните личности, колективните нарциси не могат мислено да отделят себе си от непопулярна или подложена на критика група. Когато тяхната самооценка влага ценност и величие в групата им, колективните нарциси намират мотивация в това да подобряват своята група, а не себе си.

Нашият екип изследва колективния нарцисизъм като характеристика, която е свойствена на индивидиума. Ние предполагаме, че във всяко общество винаги ще се намери някаква част от хората, които да отговарят на тези критерии. Но колективен нарцисизъм може да обхване цялата група и в резултат на това могат да станат внезапни и с нищо не провокирани изблици на междугрупова ярост или преднамерено отношение към малцинствена група. Ние предполагаме също, че колективният нарцисизъм представлява най-голямата опасност като групов синдром, тоест тогава, когато повечето членове на групата са убедени, че групата им, която има висока ценност и значимост, не получава нужното признание и тази точка на зрение се диктува от миналото и настоящето на дадената група.

Такъв колективен нарцисизъм е толкова токсичен, че може да помогне в обяснението на такива явления като антисемитизма, а възможно даже и във възникването на двете световни войни през миналия век. Този феномен може да обясни терористичната атака през 2015 година над редакцията на сатиричния ежеседмичник Charlie Hebdo, в който бяха публикувани скандални карикатури на пророка Мохамед. Неотдавнашните изследвания на Катерина Яско и нейните колеги от Националния консорциум за изучаване на тероризма и средствата за противодействия на тероризма (START) в Университета на щата Мериленд в Коледж –Парк, показват, че колективните нарциси, които общуват в радикални социални мрежи, са готови към политическо насилие и тероризъм.

Колективния нарцисизъм помага да се обясни политическото поведение и в демократичните страни. Неотдавнашни изследвания показват, че проявата на национален колективен нарцисизъм можеше да се наблюдава в последния президентски изборен процес в САЩ. Освен привързаността към своята партия, това беше най-силния фактор, който можеше да насочи към това, че избирателят ще гласува за Доналд Тръмп през 2016 година. С колективния нарцисизъм може също да се обясни победата на поддръжниците на излизането на Великобритания от ЕС на референдума през 2016 година, тъй като там голямо влияние оказа страха от чужденците и имигрантите.

Наскоро учени от Пенсилванския университет изследваха мозъци на нарцистични личности с помощта на МРТ (магнитно-резонансен томограф) и откриха физиологически доказателства, че хората особено тежко възприемат случаи, когато тяхната група се сблъсква с неприемане от страна на друга група, даже когато изследваните хора отричат това. Това е особено важно, защото други нови данни показват, че хората , склонни към колективен нарцисизъм, получават емоционално удоволствие от това, че агресивно реагират на неприемането от страна на другите. Това предстои да се потвърди, но по всяка вероятност колективните нарциси изпитват подобни преживявания, когато тяхната група е критикувана, отхвърлена или по друг начин пренебрегвана. Следователно, те могат да са особено склонни към използването на агресия за да намалят своите отрицателни преживявания.

Ще можем ли да намерим алтернативни начини за отстраняване на връзката между колективния нарцисизъм и склонността към враждебна реакция към друга група в банални ежедневни ситуации? Отговорът на този въпрос е темата на нашите нови изследвания, които ние с екипа провеждаме в Голдсмитския колеж. Ако можем да се научим да отстраняваме враждебност, която изпитват и проявяват някои хора, имащи високи показатели на колективен нарцисизъм, то ние ще се научим да дерадикализираме и да обезвреждаме цели групи от колективни нарциси.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x