fbpx

Къде, ако не на Марс, можем да се „преместим“ в пределите на Слънчевата система?

Футуролозите все по-често говорят за колонизация на нови планети. Първи в списъка е Марс, но има ли човек възможност за колонизация на други планети? Човек мечтае да покори космоса в продължение на много години. Някои цели вече стават реалност, но за другите можем засега само да фантазираме.

За бъдещата колонизация на Марс и живота там, а и за възможните проблеми на колонизаторите, сме писали по-рано. А ето някой други адреси в Слънчевата система, на които в бъдеще могат да да се „преместят“ земни жители.

Възможна ли е колонизацията на Луната

Луната привлича много учени със своята близост до Земята. Да се лети до нея е по-близо, отколкото до всеки друг космически обект. Луната изглежда доста привлекателна за колонизация и затова учените вече даже са пресметнали примерна стойност на тази колонизация. На теория този процес може да струва около $10 милиарда. При това строителството на колония на земния естествен спътник би станало изгодна инвестиция в по-нататъшното покоряване на космоса. На нея може да се построи база, която да се използва за трансфер за пътувания към други планети. Освен това на Луната има доста полезни изкопаеми, които могат да се използват в качеството за ракетно гориво, тоест тя би станала добро място за зареждане на космически кораби.

Сред най-привлекателните места на Луната е района Ейткен на Южния полюс. Районът е силно насечен от кратери и е в сянка. Така ще могат да се избегнат големите разлики в температурите. Освен това в района се намират запаси от воден лед, които могат да се използват в качеството си на ракетно гориво.

Проект на ESA и Foster+ Източник: ESA

Възможната база би трябвало да бъде построена от местни материали, тъй като транспортирането на материали от Земята би струвало много скъпо. NASA и Европейската космическа агенция (ESA) няколко години вече се занимават с разработването на възможни решения и вече са предложени такива, позволяващи да се организира строителството на лунна база, изключително от местни ресурси. ESA и световноизвестното архитектурно бюро Foster+ от 2013 година работят над проект за Международно лунно село и вече са го представили за обсъждане.

Проект на ESA и Foster+ Източник: ESA
База на спътник на Юпитер

Калисто е естествен спътник на Юпитер и може да бъде един от претендентите за колонизация. Перспективите за неговото заселване се обсъждат в NASA и Роскосмос. Смята се, че в него се съдържа голямо количество подземна вода. По предварителни пресмятания, тя може да е два пъти повече, отколкото във всички океани на Земята. Освен практическата полза, водата може да стане предмет за научни изследвания. Не се изключва възможността там да бъдат открити признаци на живот. Освен това от този спътник би било удобно да се осъществяват мисии до Юпитер, където да се добиват водород и хелий-3, необходими за ядрено гориво. База на Калисто би дала възможност за мисии и добив на полезни изкопаеми от съседния спътник на Юпитер Европа.

Художествено представяне на космическа база на Калисто Източник: NASA

Колонизцията на Калисто може да открие много възможности за човечеството за добив на ресурси и провеждане на изследвания, даващи допълнителни знания за устройството на Вселената. Но на Калисто се наблюдава високо ниво на радиация и ниска гравитация, така че решаването на тези проблеми ще изисква колосален бюджет. По тази причина Калисто може да стане логична следваща крачка чак след Луната и Марс.

Живот в атмосферата на Венера

За да стане Венера годна за обитаване, тя се нуждае от тераформиране, което все още е близо до сферата на научната фантастика. Под тераформиране се разбира промяна на климата и условията за живот на повърхността на планетата, които в момента се характеризират с много високи температури, неподходяща атмосфера, силни ветрове, силна радиация и огромно налягане.

Но учени предлагат друг възможен вариант за колонизация на планетата, а именно заселване на горните слоеве на атмосферата и построяването там на въздушна колония. Главното е да не се налага кацане на повърхността на Венера.

„Атмосферата на Венера прилича на земната и на височина 50 километра там може да се живее достатъчно комфортно“- обяснява Джефри Лендис, изследовател от NASA и писател-фантаст, който е един от първите предложил тази идея.

Тъй като силата на гравитация около Венера е почти същата като на Земята, космическите кораби ще могат да се задържат на тази височина в атмосферата, а за да бъдат защитени от сярната киселина там, на бъдещите космически жилища ще помогне тефлоновия емайл.

Въздушен дом в атмосферата на Венера Източник: medium.com

Но тази идея на учените се сблъсква със съществени проблема. В такива домове ще е сложно да се доставят редовно хранителни запаси и суровини, необходими за оцеляването на колонизаторите. Евентуален възможен вариант би бил изпращането на повърхността на планетата на роботи, които да се управляват от космическата станция. Венера по строеж прилича на Земята и на нея има всички необходими за живот елементи, включително и вода, така че роботите била могли да се занимават с такъв добив. Естествено да се говори за реализацията на такива идеи е прекалено рано. Преди всичко Венера трябва да се изучи изключително добре и това да стане основа за разработването и осъществяването на бъдещи мисии.

Колонизация на Церера

Церера е планета-джудже в Главния астероиден пояс, намиращ се между Юпитер и Марс. Нейният диаметър е 950 километра и 25 % от площта и е заета от воден лед. Тези запаси от вода ще са достатъчни за нейната успешна колонизация. На Церера достигащата слънчевата светлина е десет пъти по-малко, отколкото на Земята, но това ще е достатъчно за създаването на слънчеви енергийни мощности, които да гарантират работата на техника там. Церера е най-голямото космическо тяло в астероидния пояс. Тя може да стане удобен пункт за трансфер за пътувания между планетите, подобно на Луната. Освен това базата там би могла да стане основен пункт за добив на ресурси от астероидите и да се превърне в транспортен възел между Марс, Земята и Луната.

Колонизацията на тази миниатюрна планета може да стане първа крачка за колонизирането на други обекти от Слънчевата система, например спътниците на Юпитер. Още един вариант се състои в превръщането на Церера в космически склад. Да се транспортират там ресурси от Луната и Марс е много по-удобно, отколкото от Земята на Луната. Освен това не се изключва варианта, че под нейната повърхност може да се крие сладководен океан, който би станал източник за снабдяване на съседни космически обекти. В резултат на това Церера има шанс да се превърне в подобие на промишлен център с заводи за усвояване на астероидите, за добив на полезни изкопаеми и вода.

Колония на най-големия спътник на Сатурн Титан

Титан е единственото космическо тяло в пределите на Слънчевата система, на което както на Земята има течности на повърхността, но състоящи се не от вода, а от метан и етан. Титан съдържа много полезни изкопаеми, аналогични на нефта и природния газ. Те могат да се използват за получаване на енергия. В атмосферата на Титан има недостиг на кислород, но той може да се добива от водния лед, който се намира под повърхността на планетата. От много ниските температури ще спасяват скафандрите.

Титан в естествен цвят, заснета от сондата Касини Източник: NASA

Главният недостатък на Титан е неговата голяма отдалеченост от Земята. Със сегашните технологии ще са нужни седем години да се достигне до него, което може да се окаже не само дълго, но и прекалено опасно за астронавтите. Така че колонизацията на Титан може да започне след усвояването на по-близките до Земята обекти и след като човечеството разполага с доста по-мощни космически кораби и развити космически технологии.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x