Как ще мутират колонизаторите на Марс според еволюционните биолози
Колонизацията на Марс е все по-обсъждана тема за бъдещето на космическия отрасъл. Но сред учените започва да нараства разбирането, че може би най-големият проблем няма да бъдат технологичните проблеми, свързани с мисиите на Марс, като космическите кораби и системите за жизнеообезпечаване, а самите хора, чиито тела ще трябва да се приспособяват към новите условия.
Усилията на много учени от целия свят са насочени към изпращането на първите представители на човешкия род на Марс и възможното превръщане на пустинната планета в новия космически Едем. Илон Мъск все още не се е отказал официално от обещанието си да изпрати на Марс експедиция през 2024 година, без да отчитаме, че НАСА планира да се заеме усилено с марсианска мисия след завършване на планирания полет до Луната.
Въпреки големите ресурси , които са вложени вече в създаването на технологичната база за колонизацията на Червената планета, ние още достатъчно зле си представяме процеса на еволюционна адаптация, който неизбежно ще повлияе на човек, пребиваващ дълго време в чужда на родната му среда.
Един от най-известните учени, който работи в тази насока, е еволюционният биолог и професор в Университета Райс (Rice University ) Скот Соломон. В своя реч пред TEDx в Хюстън той разказва какво очаква колонизаторите в дългосрочна перспектива и как мутациите каскадно ще променят техния генотип. Соломон описва еволюционните изменения, които вероятно ще изпитат първите марсиански заселници. Той смята, че приблизително след две поколения костите им ще станат по-плътни, имунната система напълно ще е нефунционираща, бременността и ражданията ще преминават много по-тежко, зрението им ще се трансформира в късогледство, а средната доза на облъчване ще бъде 5000 пъти по-висока, отколкото на средностатистически жител на Земята.
Но най-важното твърдение на Соломон се заключава в това, че бъдещите марсианци, не трябва да се размножават със земните жители.
„Еволюцията се движи по-бързо или по-бавно в зависимост от това, какво преимущество дава на вида новата мутация” пояснява професор Соломон.
По този начин ако жителите на Марс получат мутация, която ще увеличи шансовете им за оцеляване, това ще е добре. Но тези гени ще се предават по-добре вътре в затворената популация. Освен това, контактът със земните жители с течение на времето може да стане смъртоносно опасен за марсианците , както и обратното. Помните ли „Войната на световете” на Хърбърт Уелс? На Марс няма микроби, способни да предизвикват заболявания и затова имунната система на марсианците просто ще се разучи да се бори с тях и в случай на заразяване ще се окаже безсилна.
Следва да се отбележи, че въпреки негативното звучене на думата „мутация”, в дадения случай тя може да бъде в полза на човека. Всяко ново дете, родено на Земята, се появява примерно с 60 мутации, а на Марс това число по всяка вероятност ще нарасне хиляди пъти. Мутирайки, марсианците ще получат жизнено важни преимущества, които ще им позволят да се справят с тежките условия на чуждата за човека планета. Например, при тях ще се промени цвета на кожата за защита от агресивното слънчево излъчване, организмът по-малко ще зависи от кислорода, а костите ще станат по-плътни като противодействие на загубата на калций по време на бременността.
Соломон предполага също, че ще можем да използваме технологията CRISPR за целенасочено разработване на такива ценни мутации. Астронавтите ма Международната космическа станция наскоро доказаха, че методиката за редактиране на генома работи даже и в космоса. Така че в бъдеще генното инженерство ще помогне на човек да колонизира другите светове. Освен това, ако Земята в един момент стане непригодна за живот, то ние ще можем да се приспособим и на други планети, даже ако единствения начин за дългосрочно оцеляване е превръщането на човечеството в съвършено друг вид.