5 технологични тенденции в близкото десетилетие, за които си струва да знаете (Част 2)
В първата част на публикацията ви запознахме с първите два технологична тренда за следващото десетилетие, съгласно прогнозите на Gartner, а именно:
Тренд 1: Сензорни системи и мобилност
Тренд 2: Допълненият човек
В тази част ще разгледаме следващите два тренда:
Тренд 3: Посткласически изчисления и комуникации
Тренд 4: Цифрови екосистеми
Тренд 3: Посткласически изчисления и комуникации
Класическите или двоични изчисления се развиваха по пътя на промените в традиционните компютърни архитектури. Промените доведоха до създаването на по-бързи процесори, по-голям обем на оперативните памети и увеличение на производителността.
Посткласическите изчисления и комуникации използват нови архитектури и постепенно се усъвършенстват. Този тренд включва в себе си:
Пето поколение на мобилна връзка 5G – ще се окаже на „върха на завишените очаквания” в перспектива 2-5 години;
Спътници на ниска околоземна орбита (LEO) – ще се приближи към „върха на завишените очаквания” в перспектива 5-10 години;
Оперативна памет от ново поколение – ще достигне „пропастта на разочарованието” в перспектива 2-5 години;
3D печат на нанониво – стартовият етап за технологията се очаква да започне след не по-рано от 10 години;
Архитектурата на мобилната 5G връзка се състои от набор виртуални мрежи или слоеве. 5G включва в себе си технологията Network Slicing и програмното осигуряване Wireless Edge. Благодарение на Network Slicing мобилните оператори ще предоставят на клиентите си само тези слоеве, които удовлетворяват практическите им задачи. Международният консорциум 3GPP, разработващ стандартите на 5G, определи три слоя:
Свръхшироколентов и свръхскоростен достъп – за потребителите на интернет
Свръхнадеждност и малки задръжки – за автономния транспорт и допълнената реалност;
Интернет на нещата (IoT) – за предаване на данни към милиарди устройства;
Wireless Edge е програмно осигуряване за корпоративни клиенти и за интернет на нещата, което представи разработчикът на безжични средства за връзка Qualcomm. Wireless Edge ще позволи безопасното включване и управление жизнения цикъл на милиарди безжични устройства. Разработките ще бъдат търсени ,например, за развитието на умни градове и автоматизирани предприятия.
Развитието на 5G мрежите ще доведе до развитието на нискоорбиталните спътници, които ще работят на ниски височини – 1930 км. или по-ниско. За сравнение традиционните геостационарни системи работят на разстояния от 35 000 км. В резултат на това абонатите ще получават услуги за гласова връзка и мрежи за предаванe на данни в райони, където по-рано е нямало наземно или спътниково покритие.
Новото поколение оперативна памет ще позволи да се подобри производителността на компютрите 10 пъти и да се намали разхода на енергия 3 пъти. Оперативно запаметяващите устройства от ново поколение ще съхраняват данните независимо от наличието и отсъствието на източник на енергия. Към новото поколение на оперативно запеметяващите устройства се отнасят : оперативна памет с промяна на фазови състояния (РСRAM), магнитно-резистивна памет (MRAM), резистивна памет с произволен достъп (ReRAM), сегнетоелектрическа оперативна памет (FeRAM).
3D печата на нанониво ще се използва при изготвянето на обекти с размер по-малки от една стотна от дебелината на човешки косъм. Този метод ще е полезен при производството на миниатюрни детайли, например за миниатюрни конектори или микролещи за ендоскопи. В медицината 3D- печата на нанониво ще позволи да се анализират микродефекти в медицинските устройства и импланти. В бъдеще технологията ще стане алтернатива на традиционните начини за производство на миниатюрни детайли, такива като цифровите програмни управления и леенето под налягане.
Технологиите на посткласическите изчисления и комуникации ще ускорят взаимодействието между човек и човек, човек и устройство, устройство и устройство.
Тренд 4: Цифрови екосистеми
Съгласно определението на Gartner, цифровите екосистеми са уеб-връзки между предприятия, хора и вещи, съвместно използващи цифрова платформа.Развитието на цифровите екосистеми започна с навлизането на цифровизцията в бизнес процесите. Очаква се все по-мащабното и ускорено развитие на цифровите екосистеми с нарастващата цифровизация и преобразуване на бизнес-процесите.
Цифровите екосистеми включват:
DigitalOps – стартовият етап се очаква да започне в перспектива 10 години;
Графи на знанието – ще достигнат „върха на завишените очаквания” в перспектива 5-10 години;
Синтетични данни – ще достигнат „върха на завишените очаквания” в перспектива 5-10 години;
Децентрализиран интернет – стартовият етап се очаква да започне в перспектива 10 години;
Децентрализирани автономни организации (ДАО) – стартовият етап се очаква да започне в перспектива 5-10 години;
DigitalOps –това е подход в управлението на компаниите, когато се съчетава мениджмънта и цифровите технологии. DigitalOps предполага планиране , управление и контрол на бизнеса на основа анализа на данни, които постъпват от всички отдели и подразделения. Например, изкуственият интелект обработва сканираните документи или записите на телефонните разговори. След това системата автоматично визуализира резултатите от анализа в отчетите за приемане на решение и следващите крачки. Предаването на данните може да се осъществява между машина и машина за сметка на интернет нещата (IoT). Такъв подход позволява бизнеса да се пренастройва за всякакви промени и да се адаптира към новите нужди на клиентите.
Наричат графите на знанието „третата ера на изчисленията”. Този подход предполага непрекъснато изчитане на необработените данни и обединението им със съществуващите знания. Машинното обучение търси закономерности в необработените данни: в текстове, изображения, звук. За разлика от графите на знания, съвременният подход в машинното обучение не дава обяснение за причините на едно или друго решение. Методът на графите на знания предполага, че изкуственият интелект ще дава обяснения, как именно е стигнал до едно или друго решение и допълва съществуващите знания.
Синтетичните данни представляват информация създадена изкуствено. Този подход се използва за машинно обучение, когато е невъзможно да съберат и класифицират данните ръчно. Например, в задачите за компютърно зрение , където изкуственият интелект трябва да разпознае изображения в реалния свят или по фотографии, ИИ съпоставя изображения от „живата” среда с 3D-модели, създадени изкуствено на основа на реални обекти.
Децентрализирани автономни организации (ДАО) работят без единен ръководен орган на основата на технологията на блокчейн. Всички участници имат равни права и свободен достъп към информация. ДАО представляват хоризонтални структури, в които правилата на взаимодействие между участниците се регулират автоматично с помощта на програмно осигуряване – така наречените смарт-контракти.
Децентрализиран интернет или Web 3.0 е продължение на тренда за децентрализация. Това е алтернатива на интернета, с който сме свикнали, където обмена на данни става чрез централизирани посредници като Google и Facebook. Данните се съхраняват на сървърите на големите интернет-корпорации и затова са достъпни за властите и злоумишленици. Скандалът с Facebook и Cambridge Analytica е доказателство за уязвимостта на данните, които се съхраняват централизирано. Web 3.0 ще се характеризира с две особености. Първо, това ще е мрежа, при която персоналният компютър не само ще иска услуги, но и ще ги предоставя. Второ, препратките в децентрализирания интернет ще посочват съдържанието на контента на страницата, а не неговото месторазположение, както при http и https в сегашната мрежа. Основа за Web 3.0 ще стане блокчейн. Технологията ще създаде разпределени регистри за данните на потребителите, които ще е невъзможно да бъдат използвани незабелязано, защото всякакви действия в мрежата ще бъдат наблюдавани от всички. Всеки потребител ще има единен идентификатор и ключ за достъп до услугите на Web 3.0, които няма да може да се възстановява при загуба по аналогия с биткойн-портфейлите.
В следващата заключителна част ще се спрем на петия технологичен тренд според Gartner:
Тренд 5: Развитие на изкуствения интелект и системния анализ.
Продължението следва…
