Възможност за Европа да стане зелена
Кризата, причинена от Covid-19, подарява на Европа уникална възможност да започне нова ера на икономически подем. Ако частният сектор и правителствата в целия Европейски съюз започнат да работят съвместно над смела, новаторска политика в близка перспектива, те не само ще могат да преодолеят сегашната криза, но и ще спомогнат за стабилни инвестиции в бизнеса и за създаването на нови работни места в бъдеще.
ЕС предвижда стимулиращи разходи в размер на 750 милиарда евро в рамките на своята инициатива “План за възстановяване на Европа“ , като една трета от нея е предназначена за изследвания в сферата на промените на климата, включително разработване на нисковъглеродни икономически проекти. С внедряването на това финансиране в реалната икономика, това ще разшири нашите разбирания как свързаните с климата инвестиции могат положително да повлияят на обществата, в които ние живеем, на предприятията, в които ние работим. За да се осигури максимална възвращаемост на инвестициите, Capgemini Invent наскоро публикува доклад „Да пристъпим към чистата нула“, който представлява първия по рода си икономически анализ за текущите инвестиционни възможности , които помагат за изграждането на нисковъглеродна икономика. Този документ е подготвен по поръчка на компанията Breakthrough Energy, представляваща група от климатично ориентирани организации и инициативи, подкрепяни от Бил Гейтс. В него са определени 55 нисковъглеродни реални проекти по цяла Европа, които са готови за получаването на инвестиции.
Всеки проект е насочен към развитието на нови технологии и бизнес-модели, които да помогнат на Европа да достигне нулево ниво на емисиите на парникови газове до 2050 година. Всеки от тези проекти принадлежи към един от петте най-важни сектора на икономиката: енергетика, промишленост, строителство, транспорт, селско стопанство. При това всеки от тях понастоящем се намира на различна степен на готовност по целия цикъл на иновационния цикъл, от ранния демонстрационен стадий до последния стадий на внедряване, което помага за диверсифициране на рисковете. Комплексното изпълнение на тези проекти ще създаде потенциал за оживяване и преобразуване икономиката на Европа.
Съгласно този отчет, разработването и внедряването на тези инвестиционни проекти може да спомогне за нарастването на пазарния потенциал на сума от 12,9 трилиона евро и създаването на 12,7 милиона работни места. По този начин ще се даде възможност ЕС да достигне своите амбициозни цели за съкращаване на емисиите до средата на настоящето столетие. За да се постигне такъв мащабен ефект, всеки проект трябва да съчетава креативността на частния сектор и капитални вложения, подкрепени от държавно финансиране и съответно съгласувани политически задължения от страна на ЕС и 27-те държави-членки.
Как изглеждат иновационните проекти и каква политика е необходима за тяхната подкрепа? Например, да разгледаме морските плаващи вятърни електростанции. Крайбрежните плитководни морета на Европа вече са препълнени с ветрогенератори. Но доскоро беше много скъпо да се развиват вятърни електростанции в дълбоководните райони, където е концентриран 80% от ветроенергийния потенциал на Европа. Построявайки до 2030 година 100 големи плаващи електростанции в Балтийско и Северно море, а също така и в Атлантическия океан, ще е възможно да започне използването на огромния потенциал на тази енергия и бързо да се увеличи производството на възобновяема енергия в такива страни като Португалия, Швеция и Естония.
За тези цели, такива програми като Horizon Europe, явяваща основен инструмент за финансиране на изследванията и иновациите в ЕС, ще могат да ускорят прогреса при проектиране на работните лопатки и да подобрят ефективността на ветрогенераторите, което като цяло ще намали разходите за ветртопарковете, тъй като няма да е необходимо те да бъдат закрепяни към морското дъно.
Още една перспективна инвестиционна област е „Селско стопанство 4.0“. Понастоящем селското стопанство в Европа по темпове на внедряване на цифрови технологии изостава от другите големи отрасли в икономиката. Това е така заради определени ограничения при аграрната техника и относително отсъствие на инвестиционен потенциал.
Фермерите, технологичните компании, университетите и другите организации трябва да започнат да работят заедно над създаването на по-добри разработки на селскостопански технологии, такива като спътникови изображения, роботехника и блокчейн. Така ще може да се създаде пазар на стойност около 10 милиарда евро до 2050 година, което ще помогне за намаляването на въглеродните емисии. Поставяйки селското стопанство на цифрови релси, този сектор ще стане по-привлекателен за младото поколение фермери, желаещи ефективно да произвеждат плодове и зеленчуци, да отглеждат домашни животни да управляват обработката на земите и горите.
Строителството също е отрасъл със „зелен“ потенциал, като особено големи възможности има при реконструирането на обществени сгради. Училищата, болниците и другите обществени обекти са жизнено важни за всяко едно общество, а в Европа, като правило, те са едни от най-старите и най-нискоефективни форми на инфраструктурата. Като цяло, на сградите в Европа се пада 40% от енергопотреблението в целия ЕС.
С помощта на нови методи за цифрово моделиране на реконструкцията на сградите по цяла Европа с използването на най-нови материали, такива като аерогелна изолация и вакуумни стъклопакети, могат да се съкратят емисиите на въглероден диоксид, да се намалят разходите за обществена енергия и да се подкрепят около 650 000 работни места. Политическите мерки, необходими да помогнат за ускоряването на темповете за реновация в целия ЕС минимум с 3% годишно, съвсем наскоро бяха обявени в програмата „Вълна за реновации“, включваща инвестиции в подготовката на работна ръка и приемането мерки за декарбонизация на производствено-доставните вериги в строителния отрасъл.
Даже при целия си потенциал, тези три инвестиционни направления едвам докосват върха на всичко това, което може да се осъществи в Европа. Други проекти от програмата включват изграждането на гига-заводи за производството на литиево-йонни батерии, нови форми на градска мобилност, такива като обществени автономни транспортни средства, използването на„зелен“ водород за намаляването на емисиите на около 500 металургични завода в Европа и други.
Във всеки случай, постигането на нисковъглеродно бъдеще изисква иновации. Понастоящем определянето на перспективни проекти очертава пътя към нулеви емисии на парникови газове до 2050 година и утвърждава Европа в качеството на глобален лидер на пазара на климатични технологии, на които света ще може да разчита.
Когато започне усвояването на фондовете за възстановяване на Европа, предназначени за борба с промените в климата, трябва да се направи така, че политическите и промишлени лидери на всички нива да се концентрират към координирано разработване на най-подходящата политика, да се уповават на здравия разум и адекватно да подкрепят нисковъглеродните изследвания и иновации. Разработването и мащабирането на такива нови технологии е сложна задача, за която се изисква време, тоест ресурс, с който ние почти не разполагаме.
