5 технологични тенденции в близкото десетилетие, за които си струва да знаете (Част 1)
Новата прогноза на консултантската компания Gartner е посветена на технологиите, които още не са получили масово разпространение, но се предполага, че ще предизвикат засилен интерес в следващите 2 -10 години. В края на август те публикуваха петте технологични тренда, които би трябвало да заинтересоват много специалисти в областа на технологиите, особено тези в IT-сектора.
Ето и самите основни трендове, очертани от Gartner:
Тренд 1: Сензорни системи и мобилност
Тренд 2: Допълненият човек
Тренд 3: Посткласически изчисления и комуникации
Тренд 4: Цифрови екосистеми
Тренд 5 : Развитие на изкуствения интелект и системния анализ
Но отначало може би е добре да се разгледат „Циклите за зрелост на технологиите” на Gartner, за да се придобие по-добра представа за перспективите на всеки от тези пет тренда.
Своята ежегодна прогноза Gartner представя във вид на графика, отразяваща цикъла на зрелост (Hype cycle) на технологиите. Кривата на развитие на технологиите, според Gartner, е разделена на пет отрязъка, отразяващи етапите, през които трябва да премине технологията по своя път и те са:
„Стартиране на технологията” – начален етап, който обещава пробив и решаване на много проблеми на човечеството;
„Връх на завишените очаквания” – прекомерен ентусиазъм и неадекватни очаквания от технологиите, водещи до неуспехи в практическото внедряване и използване;
„Пропаст на разочарованията” – ентусиазмът спада, тъй като не съответства на получените резултати;
„Склон на просвещението” – неуспешният опит води до преглед на начините за използване на технологията, за да се стъпи върху нейните реални възможности;
„Плато на продуктивността” – технологията получава признание и се развива, а нейните преимущества започват да стават общопризнати;
Съгласно тази крива на Gartner, всяка технология преминава тези пет етапа и отчитайки фазата, на която се намира, консултантите правят своите прогнози.
Тренд 1 : Сензорни системи и мобилност
Ето фазите, на които се намират различните технологии в тази сфера:
Сензорни 3D камери – ще достигне „пропастта на разочарованието” в близките 2-5 години.
Облачни платформи на за допълнена реалност – фаза „стартиране на технологията” с перспектива за развитие 5-10 години;
Летящи и наземни дронове за доставка на леки товари – приближава се към „върха на завишените очаквания” в перспектива 5-10 години.
Летящ автономен транспорт – ще се приближи към „върха на завишените очаквания” не по-рано от 10 години.
Напълно автономен транспорт – ще се приближи към „върха на завишените очаквания” не по-рано от 10 години.
Сензорните 3D-камери създават тримерно цифрово изображение на всеки обект. По данни на Bloomberg от края на 2018 година корпорацията Sony увеличава производството на 3D-камери заради повишен интерес от производителите на смартфони, в частност на Apple.
Платформите за допълнена реалност (Augmented reality –AR) представляват цифрови копия на околния свят, които се съхраняват в облак. Това е колекция от милиарди комплекти от данни, създавани благодарение на сканирането на обектите около нас. Базата се обновява в реално време. Технологията ще позволи разработването на още повече приложения на база на AR.
Изкуственият интелект все повече ще взаимодейства със сензорните системи. Тази съвкупност от технологии ще намали ролята на човек в управлението на транспортните средства. Автономните автомобили и дронове ще се ориентират самостоятелно в пространството.
Gartner предсказват също преминаване към автономно управление от 4-то ниво към 5-то ниво. 4-то ниво предполага все още възможност за ръчно управление. На 5-то ниво транспортното средство ще се предвижва автоматично, а човек ще бъде единствено в ролята на пътник.
Мобилните и сензорните технологии ще направят преместването и дигитализирането на всякакви обекти автоматично. Участието на човек ще е сведено до минимум.
Тренд 2 : Допълненият човек
Технологиите ще подобрят когнитивните и физически способности на човек. Трендът се изразява в развитието на следните технологии:
Биочипове и персонализиране на медицината – ще достигне „върха на завишените очаквания” в перспектива 5-10 години;
Биотехнологии: култивирани или изкуствени тъкани – фаза „стартиране на технологията” в перспектива не по-рано от 10 години;
Допълнен интелект – приближава се към „върха на завишените очаквания” в перспектива 2-5 години;
Емоционален изкуствен интелект – – приближава се към „върха на завишените очаквания” в перспектива 5-10 години;
Имерсивни (максимално близки до човека) работни пространства – фаза „стартиране на технологията” в перспектива 5-10 години;
Разпространението на биочипове ще позволи едновременно да се провеждат множество анализи за установяване здравословното състояние на човек на база единични образци. Например, биочиповете ще могат да откриват единични мутации в гените. Тази технология ще направи медицината по-персонализирана, отчитаща и най-малките промени в здравето на човек.
Развитието на биотехнологиите ще доведе до разпространяването на тъканното инженерство. С негова помощ медицината ще може да създават биологически заместители – тъкани и органи за присаждане. Например, изкуствената кожа , ще стане толкова чувствителна при докосване, колкото и човешката.
Допълненият интелект представлява концепция, алтернативна на изкуствения интелект. Задачата на технологията е да увеличи възможностите на човешкия интелект, а не да го замени. Например, използвайки изкуствения интелект за автоматична обработка на големи обеми от данни, да остави на човек повече време за творчество.
Технологията на емоционалния изкуствен интелект може да определя телефонни мошеници с помощта на анализ на гласа на обаждащия се. Друга способност на емоционалния ИИ е определянето на признаци на деменсия по гласа.
Освен горепосочените технологии, все по-голямо разпространение ще получава концепцията за имерсивните работни пространства. Тя се състои от три елемента:
Общност – служителите комфортно работят в едно пространство над съвместни задачи и достигайки до решения заедно;
Триизмерност – работните пространства са така проектирани, че да привличат служителите визуално. Материалите, с които са изградени и оборудвани работните помещения, са приятни на пипане.
Импровизация – работното пространство се адаптира в зависимост от необходимостта за индивидуална и групова работа на служителите.