fbpx
НаукаНаука и технологии

Възможно е „блуждаеща планета“ с размерите на Уран да се „крие“ в края на Слънчевата система

Планета с размерите на Уран може да се крие в облака на Оорт, един от най-отдалечените региони на Слънчевата система, твърди международен екип от изследователи.

Облакът на Оорт, за който се предполага, че представлявлява гигантски клъстер от ледени обекти в края на Слънчевата система, може да е мястото, където се крие неизвестна планета с размерите на Уран. Това е заключението от изследване, в което международен екип от учени са моделирали механизмите, породили нашата планетарна система. Резултатите са публикувани в ArXiv и очакват рецензиране, за да бъдат публикувани в официално научно издание.

Според НАСА облакът на Оорт представлява огромна сфера, която обгражда нашата слънчева система и се състои от милиарди ледени тела, разположени на разстояния от няколкостотин милиарда до няколко трилиона километра от Слънцето. Вероятно там е родното място на много от кометите и исторически се смята, че това е местоположението на Планетата X , хипотетично гигантско небесно тяло, което влияе върху орбитата на Нептун. За първи път за нейното съществуване пише през 1906 г астрономът и предприемач Пърсивал Лоуел. Хипотезите, изказани от Лоуел са довели до откриването на Плутон през 1930 г. Но нови изследвания, проведени през 90-те години на миналия век, “понижиха” Плутон до планета джудже и всъщност оставиха в забвение идеята за съществуването на планетата X. Но всичко може да се промени, ако хипотезите на новото изследване се потвърдят.

Планети, изтласкани от Слънчевата система

Въпреки че сега Слънчевата система изглежда добре подредено пространство с планети, обикалящи хармонично около своята звезда, това не винаги е било така, а всъщност това може да се промени и в много далечното бъдеще. Преди около 4,5 милиарда години по време на тяхното формиране гравитацията е карала протопланетите да се сблъскват една с друга, подобно на космически билярдни топки. Това, според изследователите, означава, че големи парчета “космически отломки”, дори с размерите на планета, са можели да отлетят, избягвайки от привличането на Слънцето.

В наши дни астрофизикът Шон Реймънд (SeanRaymond) , професор в университета в Бордо във Франция, ръководи международен екип от изследователи, които са създали редица модели на този феномен. Според резултатите от техните тестове се оказва, че до 10% от изхвърлените планети могат да останат на границите на своите системи.

„Или ние изобщо не разбираме гравитацията, или много планети е трябвало да бъдат изтласкани, но се оказва, че някои от тях изобщо не са подложени на този процес“, споделя Реймънд пред NewScientist.

Много блуждаещи планети са наблюдавани извън техните звездни системи. Симулациите на изследователския екип показват, че има малък шанс една от тези планети да се е формирала в нашата система и да е попаднала в облака на Оорт, отдалечавайки се от Слънцето.

Блуждаеща планета с размерите на Уран

Според изчисленията на изследователите е по-вероятно планета от друга звездна система, с размерите на Уран, да е била хваната в „гравитационния капан“ на Слънцето и да е попаднала в облака на Оорт. Според изследователите това може да се случи с вероятност от 7%. Ако това е така, то тогава обект като планетата X може да съществува, въпреки че e твърде далеч, за да влияе на орбитата на Нептун.

Освен това те също така предполагат, че вероятността за съществуване на планета, по-голяма от Уран, е малка. Според тях облакът на Оорт може да се състои от множество по-малки ледени обекти. Въпреки това, предвид разстоянието и колосалния му размер, ние може никога да не разберем със сигурност какво се крие в него.

“Относително високата вероятност за съществуването на скрита планета, доста различна от предполагаемата Планета X, показва колко малко знаем за най-отдалечените части дори на нашата собствена Слънчева система“, казва пред New Scientist Димитри Верас (Dimitri Veras), астрофизик от университета на Уоруик в Обединеното кралство, който не е участвал в това изследване „Този свят би бил много по-близо до нас, отколкото която и да е от хилядите екзопланети, които сме открили досега, но колкото и да е странно, такъв обект е много по-труден за наблюдение.“

Преди време публикувахме резултатите от изследването на астрофизиците от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) Майкъл Браун и Константин Батигин „Орбитата на Планета Девет“ („The Orbit of Planet Nine”), в което те твърдят, че тази планета трябва да е около 4-5 пъти по-голяма от Земята и с 10 пъти по-голяма маса и се намира извън пояса на Кайпер ( в него се намира и Плутон), който е близо до най-вътрешната част на облака на Оорт . Чрез теоретично пресмятане те са установили, че вероятното разположение на Планета Девет е на разстояние от около 75 милиарда километра от Слънцето. За сравнение разстоянието до “бившата” Девета планета, а сега просто планета джудже Плутон от Слънцето е между 4,4 до 7,4 милиарда км. Учените смятат, че мистериозната планета Девет би трябвало да има огромна орбита и да прави един оборот около Слънцето за около 10-20 хиляди години.

Доказателствата за съществуването на Планета Девет се основават преди всичко на гравитационните ефекти върху други тела. Ако тази планета съществува, то нейната гравитация би трябвало да повлияе на орбитите на други планети, но в случая с Планета Девет ние нямаме гравитационни ефекти върху други планети. Това, което се наблюдава в действителност, е странен куп малки ледени тела във външната Слънчева система, известни като обекти от пояса на Кайпер. Ако нямаше планета зад пояса на Кайпер, би трябвало да се очаква орбитите на тези космически обекти да са ориентирани на случаен принцип в орбиталната равнина на Слънчевата система. Но вместо това виждаме, че много орбити са групирани с една и съща ориентация. Възможно е това да е чиста случайност, но това е малко вероятно.

4.5 2 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x