„Вярно“ или „невярно“: как черно-бялото мислене прави хората податливи към отричане на изменението на климата

Много хора с лека ръка отричат глобалните проблеми с промяната на климата, въпреки че абсолютното болшинство от проведените научни изследвания доказват обратното. Това касае и тяхното бъдеще, а най-вече бъдещето на техните потомци, но това не им пречи да продължават да стоят на своите позиции. Един от най- вероятните отговори защо това е така се крие в когнитивните пристрастия, които карат хората да вярват, че климатичните промени представляват поредната световна фалшификация.

Отричащите изменението на климата използват всяко сезонно захлаждане като аргумент, че твърденията за глобалното затопляне са измислица и начин човечеството да бъде манипулирано. Струва си човек да провери някои форуми в социалните медии и да види как те са пълни с „отричания“ на глобалните промени в климата.

От научна гледна точка тези твърдения са абсурдни. Временните колебания на времето не опровергават ясните дългосрочни климатични тенденции. Но много хора вярват, че това не е така и в резултат на това обществото не е готово да предприеме решителни действия за смекчаване на последиците от изменението на климата, въпреки че това касае тяхното бъдеще и най-вече бъдещето на следващите поколения.

Но защо толкова много хора се поддават на този вид дезинформация? Отговорът може да се търси преди всичко в психологията и когнитивните изкривявания, които се появяват в обсъждането на такъв фундаментално важен въпрос.

Привлекателността на черно-бялото мислене

Ако внимателно изучим аргументите на отрицателите на изменението на климата, ще видим повтарянето отново и отново на една и съща грешка. Това е когнитивно изкривяване, известно като дихотомно, черно-бяло мислене или мислене „всичко или нищо“. Хората често стават жертва на черно-бялото мислене, защото в много области на живота то е от полза: прави животът ни по-лесен.

Двоичната система е лесна за работа, защото има само две възможности за разглеждане. Когато този спектър се състои само от двойка противоположности, изборът става по-ясен и ефективен. Това е удобно, тъй като спестява много умствена работа в много ежедневни ситуации, но е лош инструмент за разбиране на сложни реалности, а проблемът с климата е доста сложен и комплексен.

Понякога хората разделят спектъра на възможности асиметрично, при което едната част е значително по-голяма от другата. Например перфекционистите често категоризират работата си като перфектна или лоша, като по този начин дори добрите и много добрите резултати се групират с лошите в категорията незадоволителни. При такова дихотомно мислене едно-единствено изключение може да наклони мнението на човек в едната посока. Прилича на системата за оценяване издържал/скъсан, при която само 100% от резултата гарантира преминаване, а при всички останали се явяваме повторно.

В такава рамка не е изненадващо, че противниците на действията в областта на климата намират начини да отхвърлят изследванията за глобалното затопляне въпреки огромните доказателства.

Ето как го правят:

Проблемът “всичко или нищо”

Отричащите глобалното затопляне опростяват спектъра от възможни научни консенсуси в две категории: 100% съгласие или пълно отсъствие на консенсус, тоест или е едното или другото.

Например метаизследване на хиляди статии в областта на науката за климата и доклади от научни конференции, публикувани през 2021 г., е установило , че повече от 99% от тях доказват, че изгарянето на изкопаеми горива затопля планетата. Но това не е достатъчно за някои скептици. Ако някъде открият даже един учен, който не е съгласен с общоприетото мнение, те класифицират идеята за антропогенно (благодарение на човешкото въздействие) глобално затопляне като спорна и следва заключението, че няма никакви причини за промяна.

Тук не можем да не отчетем, че има и мощни икономически интереси: производителите на изкопаеми горива години наред финансират кампании за дезинформация, за да посеят съмнения относно изменението на климата, въпреки че знаят, че техните продукти имат отрицателни последици.

Правата линия в един променящ се свят

В друг пример за черно-бялото мислене, отрицателите на изменението на климата твърдят, че ако глобалните температури не се покачват с абсолютно постоянна скорост, то тогава глобално затопляне не съществува.

Но сложните и комплексни променливи никога не се променят по един и същи начин; те варират нагоре и надолу в краткосрочен план, дори при съществуването на дългосрочни тенденции. Повечето бизнес данни, като приходи, печалби и цени на акциите, се държат по подобен начин: краткосрочните колебания са част от дългосрочните тенденции.

Ако кратко застудяване опровергава проблема с изменението на климата, това е все едно да приемете един лош месец за акциите на Apple като доказателство, че Apple не е добра дългосрочна инвестиция. Тази грешка възниква, защото се зацикля върху малка част от графиката и се игнорира всичко останало.

Отказ от нюанси

Отрицателите на изменението на климата също така погрешно цитират данни за корелации под 100% като доказателство срещу антропогенното глобално затопляне. Те отбелязват с възторг, че слънчевите петна и вулканичните изригвания също влияят на климата, въпреки че доказателствата показват, че и двете имат сравнително незначително въздействие върху дългосрочното повишаване на температурата в сравнение с емисиите на парникови газове.

По същество те твърдят, че ако не само изгарянето на изкопаеми горива има значение, то самото изгаряне на горива нищо не означава. Те пропускат промеждутъчната част: парниковите газове наистина са само един от факторите, които затоплят планетата, но това е най-важният фактор, на който човек може да повлияе.

Климатът винаги се е променял

Отчитайки факта, че планетата действително се нагрява, някои скептици преминават от отричане към осмисляне по своему.

Фразата, която те често обичат да повтарят с мъдър и търпелив тон – “Климатът винаги се е променял” – се основава на поразително непознаване на фактите, получени в хода на климатичните изследвания.

Техните разсъждения се основават на грешна двойка твърдения: или климатът се променя, или не, и тъй като той винаги се е променял, тук няма нищо ново и няма причина за безпокойство.

Но съвременното затопляне за такъв кратък исторически период не може да бъде сравнявано с нищо, което се е случвало в историята на нашата планета. А интензивните затопляния в далечното минало не са събития, които могат да пренебрегнат: те са представлявали катастрофи от глобален мащаб, които са причинили масови измирания.

Тъй като човечеството е изправено пред огромното предизвикателство на глобалното затопляне, ние трябва да задействаме всички наши когнитивни ресурси. Признаването на грешките в мисленето, лежащи в основата на отричането на изменението на климата би премахнало възраженията срещу изследването на климата и би превърнало науката в основа на глобалните усилия за запазване на благоприятна околна среда за бъдещето. И на края, опитайте се да погледнете на своето бъдеще отстрани, на това на децата и внуците си, и преценете, дали вашите когнитивни грешки сега няма да доведат до катастрофални последици, които с нищо няма да могат да бъдат компенсирани в бъдещето .