Правилният избор: с какво е полезна идеята за свободната воля

В последните години в средите на невробиолозите, психолозите и философите се водят ожесточени спорове за наличието в човека на свободна воля. От психологическа гледна точка изглежда, че независимо дали човек има свободна воля или не, е полезно той да се държи така, сякаш я има.

Има ли човек свободна воля? В областта на психологията този въпрос се явява особено силен катализатор да се изследва отношението към видовете цели, които хората си поставят, и ефекта от преследването на целта върху щастието и благосъстоянието им.

В това отношение е много важно дефинирането на свободната воля. Ако я определим като способност да правим информиран избор между възможни действия, които сами си представяме, то тя за нашия вид представлява един от най-невероятните еволюционни механизми за адаптация. Позволява ни гъвкаво да се справяме със сложните и непредвидими проблеми на живота.

От друга страна много философи избират една или друга форма на „детерминизма“. Детерминизмът твърди, че на дълбоко ниво хората нямат реален избор в това, което правят: действията им винаги се определят от миналото, или от непознати мозъчни процеси, или от непроменящата се генетика, или от комбинация от тези фактори. Но никога – от психологическото „аз“.

Независимо кой е прав в този дебат, има нещо, преди всичко от психологическа гледна точка, което е по-важно от това дали имаме или не свободна воля. Това е, че вярата в собствената ни способност да правим избор е от решаващо значение за психичното ни здраве. Най-малкото тази увереност ни позволява да функционираме така, сякаш имаме свободна воля, което е от голяма полза.

Има три основни причини, поради които вярата в свободната воля е важна и полезна.

Първата е, че чувството за независимост и самоопределение е основна психологическа потребност и задоволяването на тази потребност е от решаващо значение за психичното здраве. През изминалите няколко десетилетия изследванията в областта на теорията на самоопределянето за причините и източниците на човешкото благополучие са доказали това.

Теорията за самоопределянето, известна още с акронима SDT (от “Self-Determination Theory”) е една от най-често цитираните теории в областта на човешката мотивация. Тя е дело на Едуард Деси и Ричард Райън – психолози от университета Рочестър в САЩ, които я публикуват в книгата “Intrinsic Motivation and Self-Determination in Human Behavior” през 1985 г. В тази теория се прави ключово разграничение между вътрешната и външната мотивация.

Вътрешната мотивация съществува, когато се наслаждаваме на това, което правим, когато самата работа е награда, например да усвоим нов полезен навик, да научим нова мелодия на пиано, да подобрим играта си на тенис или да опитаме да стигнем до красиво планинско езеро високо в планината. Във всички тези случаи ние правим избор, научаваме нови неща, прилагаме уменията си и се наслаждаваме на процеса.

За разлика от това, външната мотивация съществува, когато основно се опитваме да печелим пари или други възнаграждения отвън, например опитваме се да угодим или впечатлим другите, или просто правим изнурителни усилия да „изпълним дълга си“. В такива ситуации не чувстваме, че именно “ние” избираме какво да правим. Вместо това изпитваме усещането, че ситуацията контролира нашето поведение и в известен смисъл в този момент сме подвластни на детерминизма.

Много изследвания показват, че вътрешната в сравнение с външната мотивация, води до по-висока производителност и креативност, до по-голяма упоритост и енергия, а също така – до по-голямо удовлетворение и самореализация. Но тези проучвания показват също така, че вътрешната мотивация може да бъде доста крехка: тя може лесно да бъде подкопана, когато външните награди станат твърде значими или когато започнем да чувстваме, че сме твърде контролирани от другите. Например, ако започнем да фотографираме главно защото ни плащат за това или защото искаме да впечатлим приятелите си в социалните медии, то тогава вътрешна ни мотивация и изпитваното удоволствие по всяка вероятност ще намалеят.

Но да се върнем на въпроса за свободната воля. Ако вътрешната мотивация, тоест усещането, че правим нещо, защото сме си го избрали и му се наслаждаваме, бъде заменено от усещането, че сме просто машина без избор, движена от сили, които не можем да управляваме, то тогава това със сигурност би ни се отразило зле. В този смисъл загубата на чувството за свободна воля може да направи живота ни по-малко приятен и интересен. Именно затова трябва да се стремим колкото е възможно по-често да търсим, намираме, следваме и развиваме вътрешните си мотиви.

Разбира се, не всички важни дейности могат да бъдат „забавни“. През 80-те години на миналия век изследователи, работещи върху теорията за самоопределението, са открили втори тип самомотивация, която те нарекли идентифицирана мотивация. Идентифицираната мотивация се появява тогава, когато вярваме в това, което правим и се идентифицираме с него, дори и да не ни е приятно. Този вид мотивация ни помага да свършим нещата, които са важни, дори ако са скучни или неприятни, без да жертваме нашата автономия. Например смяната на памперса на бебето става много по-приятна и дори полезна дейност, ако ние свързваме действията си със запазване здравето на детето. Това може да се наблюдава особено отчетливо, когато човек си постави трудна цел за постигане, например дълъг многодневен и свързан с трудности поход, когато вътрешната мотивация драстично намалява в хода на трудното предвижване, но идентифицираната мотивация успява да компенсира липсата и, позволявайки да се завърши пътуването и да се изпита голямо удовлетворение въпреки страданието.

За разлика от нея, съществува и интроектирана мотивация тогава когато правим нещо, което искаме да направим само наполовина. В сравнение с идентифицираната мотивация, тази мотивация е само отчасти вътрешна, в смисъл, че се чувстваме донякъде „контролирани“ в поведението си: от себе си, а не от другите или ситуацията. Принуждаваме се да правим нещо, за да избегнем чувството за вина. В този случай ако в нас съществува интроектирана, а не идентифицирана мотивация, то ние може би ще завършим маршрута при похода, но по-всяка вероятност няма да се почувстваме по-щастливи от резултата. Завършването на кампанията ще се превърне само в облекчение, а не значимо и ценно постижение.

Но нека се върнем отново към въпроса за свободната воля. Ако чувството, че понякога правим неприятни неща, защото сме се съгласили и сме избрали да ги правим, се замени с чувството, че ни се налага да се насилваме, то тогава ние страдаме. За да бъде пълноценен, човек трябва да се чувства независим при определянето на целите си, тоест да действа по собствена воля. Затова е много важно човек да прави осъзнати избори. По този начин можем да си създаваме вътрешна мотивация или поне идентифицирана мотивация. Опитвайте се да преосмисляте ситуациите, за да разпознаете собствените си най-дълбоки причини да направите даденото нещо. Ако не можете да ги откриете, то тогава това може би е намек да спрете и да започнете да правите нещо друго!

Втората причина, поради която вярата в свободната воля може да е полезна, е, че тя прави човека по-добър. Изследванията в областта на социалната психология ясно показват, че ако хората са убедени, че нямат свободна воля, това може да повлияе негативно на тяхното етично поведение. При тези изследвания участниците обикновено четат една от двете версии на новинарски пасаж, описващ съвременното научно мислене. В първата версия се прави извод, че идеята за съществуването на свободната воля е вярна, а детерминизмът е фалшив. Във втория вариант е точно обратното.

Въпреки някои противоречиви резултати, различните изследвания показват, че участниците, на които е вдъхната увереност в детерминизма, са по-склонни да препишат на тест, когато смятат, че никой няма да ги забележи (особено ако оценяват себе си като вярващи и приемащи детерминистичното послание от новинарския пасаж). Освен това се оказало, че такива участници са по-склонни да хапнат по-нездравословния от двата варианта за закуска: картофен чипс вместо моркови, например. Наблюденията показали също така, че такива участници нямали търпение дълго да чакат преди да си поискат наградата, което водело и до по-малка награда; не можели дълго и упорито да изпълняват трудна задача; имали по-слабо изразено просоциално поведение, като например да помагат на другите или да дават дребни на бездомни. Изводите са, че такива хора е по-малко вероятно да поемат отговорност за действията си и е по-вероятно да обвиняват другите или обстоятелствата за грешките си.

Тази линия на изследване предполага, че ако вярвате в свободната воля, вие действате така, сякаш изборът ви има значение, което ви дава много предимства. От друга страна, ако вярвате в детерминизма, то тази вяра има тенденция да се сбъдва: вие действате така, сякаш нямате контрол и това води до страдания от най-различен аспект. Ето защо е по-полезно винаги да вярваме в силата си да правим избор, дори и в лошите ситуации.

Може би се чудите защо някой би избрал да вярва в детерминизма, предвид ясните отрицателни последици от тази вяра? Има няколко възможни причини. Някои хора може да смятат, че детерминизмът е най-научната и интелектуално сложна позиция и обичат да се чувстват по-умни от другите. Други харесват предопределението като начин за избягване на отговорност, защото признаването на вина или грешка е болезнено. Някои намират утеха в идеята, че всичко е предопределено, даже ако не могат да разберат или да повлияят на този ред и това е своеобразен отговор на несигурността в живота.

Но няма съмнение, че е по-добре да признаете и приемете способността си да правите избор в живота си, отколкото да го отричате или избягвате.

И тук е третата основна причина, защо е добре да вярваме в свободната воля. Това е най-достойната позиция, която можете да заемете, тоест тази, в която има най-висока степен на почтеност.

Според екзистенциалната философия човекът е уникален в животинското царство с това, че не може да разчита на автоматичните си инстинкти и механизми, както другите животни. Вместо това хората трябва да развиват сами себе си, правейки съзнателен избор. В „Бягство от свободата“ психоаналитикът Ерих Фром твърди, че тази отговорност може да бъде толкова плашеща, че хората се опитват да я избегнат. Фром използва този анализ, за да обясни възхода на нацизма и можем да видим много ясни паралели в съвременния свят с възхода на автократичните правителства по света. Автократите се опитват да осигуряват на хората сигурна структура, но с цената на свободата. Освен това Фром също така обяснява защо сме склонни да се оправдаваме, когато се провалим: защото не искаме да поемаме отговорност за тези провали.

По горепосочените причини сигурно в огромното мнозинство от случаите е по-добре да се приеме, отколкото да се отрече свободната воля. Но истинският проблем не се състои в това дали имаме избор или не, а по-скоро в това дали можем да избираме мъдро. Ние всеки ден упражняваме способността си да избираме и сигурно си струва да си го признаем пред себе си, за да се научим как да правим по-правилни и мъдри избори.