Учените предлагат да се използва лунно биохранилище като „резервно копие“ за живота на Земята
Експерти смятат, че запазването на биоразнообразието изисква място, недостъпно за изменението на климата и други събития, като войни, земни катаклизми и бедствия. При условие, че хиляди видове са застрашени от изчезване, учени излязоха с радикален план: на Луната да се разположи хранилище, в което да се съхраняват образци от най-важните и застрашени от изчезване животински и растителни видове на нашата планета.
Международна група от експерти твърди, че заплахите от изменението на климата и загубата на местообитания изпреварват нашите способността да защитаваме видовете в техните естествени местообитания, което изисква предприемането на спешни действия. Биохранилище от запазени клетки и съдържащата се в тях ДНК, може да се използва за увеличаване на генетичното разнообразие в малки популации от застрашени видове или за клониране и създаване на нови индивиди в случай на развитие на най-лошия случай, а именно тяхното изчезване.
Идеята за създаване на хранилище за защита на биологични проби от евентуални катастрофални сценарии не е нова. Глобалното хранилище на семена, разположено в архипелага Свалбард на остров Шпицберген, норвежки остров намиращ зад Полярния кръг, осигурява съхранение на образци в замразено състояние, за да се гарантира възстановяването на важни хранителни култури, ако те бъдат унищожени от болести или суша. Неотдавнашните наводнения, причинени от покачването на температурите, обаче доказаха, че дори Шпицберген не е имунизиран срещу ефектите от изменението на климата.
„Ако там нямаше хора, наводненията можеха да повредят биохранилището“, казва водещият автор на новото предложение д-р Мери Хагедорн, работеща в Смитсоновия национален зоопарк и Института по консервационна биология. Евентуална война също представлява заплаха за биохранилищата на Земята, отбеляза тя, цитирайки като пример унищожаването на банка от семена в Украйна през 2022 г.. „Така че като цяло идеята за наистина сигурно, пасивно биохранилище за опазване на биоразнообразието на Земята изглежда наистина добра идея.“
Предложеното лунно биохранилище, описано в списание BioScience, ще бъде опазено от изменението на климата, геополитически събития и други земни бедствия. Естествено, студената среда на Луната означава, че пробите ще остават в замразено състояние целогодишно, без да се изисква човешка намеса или източник на енергия. Благодарение на дълбоките кратери близо до полярните региони, до които никога не достига слънчева светлина, Луната е едно от малкото места, които могат да осигурят ултра-ниската температура от -196C, необходима за запазване на пробите в състояние, готово за клониране.
„За да бъде възможно клонирането, се нуждаете от живи клетки“, казва д-р Бет Шапиро, професор по екология и еволюционна биология в Калифорнийския университет в Санта Круз и главен научен сътрудник в компанията Colossal Biosciences , занимаваща се с борбата против изчезването на биологическите видове, която не е участвала в разработването на предложението за създаване на лунно биохранилище.
Това означава, че е невъзможно да се клонира вълнест мамут от ДНК фрагменти, обяснява тя, но успешен подход може да бъде събирането и съхраняването на тъканни проби по такъв начин, че клетките да останат живи.
Създаването на лунно биохранилище ще изисква решаването на много проблеми и биологията не е основната. Екипът на Хагедорн вече е използвал криоконсервация – метод, при който клетките се държат при толкова ниски температури, че се прекратява всякаква биологична активност. По този начин учените са запазили успешно живи клетки на риба звезда. Този вид не е застрашен от изчезване, но играе важна роля в поддържането на здравето на екосистемите на кораловите рифове.
В допълнение към видовете, изправени пред неизбежно изчезване, предложеното хранилище ще даде приоритет на видовете, които изпълняват важни функции в околната среда и хранителните вериги. Чрез внимателен подбор тези видове могат да бъдат използвани за възстановяване на изчезнали популации на Земята или дори за тераформиране на друга планета.
Хагедорн вярва, че предложението за биохранилище ще бъде осъществено, макар и може би не в близкото бъдеще.
„Знаем как да го направим, можем да го направим и ще го направим, но може да отнеме десетилетия“, отбеляза тя.
Като се имат предвид разходите и трудностите за осъществяване на това предложение, критиците му могат да изтъкнат аргументи, че усилията трябва да бъдат насочени преди всичко към опазването на видовете, преди те да изчезнат. Хагедорн обаче вярва, че и двете стратегии са необходими за опазването на възможно най-много видове.
„Когато мислим линейно, а не паралелно, изпадаме в беда. Ако кажете: „Ще го направя по този начин и не се получи, какъв е план Б?“, пита тя.
Следващите важни стъпки ще бъдат разработването на опаковки за криоконсервирани проби, които могат да издържат на условията в космоса, и разработването на логистиката за транспортиране на проби до Луната.
Предвиждайки бъдеще, в което използването на ресурсите на Луната ще означава по-чести космически пътувания, Хагедорн предлага доставката на малките пакети, съдържащи хиляди криоконсервирани проби, да бъде добавена към предполагаемите лунни мисии.
Учените се надяват, че тяхното предложение ще породи по-задълбочена дискусия на тази тема, ще се родят нови идеи, които да доведат до нов международен план за създаване на надеждно биохранилище на изчезващите видове, но също така ще се добавят нови аргументи какви екстремални мерки са необходими за защита на биоразнообразието още тук на Земята.
