Mоже да има хиляди различни причини: как да спрем да виждаме зъл умисъл във всичко около нас

Защо егоцентризмът е ахилесовата пета на човек и как да се справим с него?

Както е известно в гръцката митология “ахилесова пета” означава слабо място, което въпреки общата сила води до поражение. Ако внимателно се вгледате в човешката психика, сигурно ще стигнете до извода, че човек има такава „ахилесова пета“ , която е една от най-разрушителните слабости и това е егоцентризмът.

Егоцентризмът се определя като неспособност да се приеме или разбере гледна точка, различна от собствената. Освен това егоцентризмът е убеден: „Ако аз съм обиден, това означава, че мен умишлено, злобно и безпричинно ме атакуват, преследват ме и се държат с мен лошо“.

Накратко казано, егоцентризмът интерпретира житейския опит чрез отношението към нас. Това означава, че ако преживеем нещо неприятно, ние го приемаме като лична обида, вместо да вземем предвид много други възможни гледни точки (фактори/променливи), които влияят на това или онова преживяване. Въпреки че някои от факторите могат да бъдат идентифицирани, много други остават по-малко очевидни и видими.

Егоцентризмът е отличителна черта на детството. Отразява ограничените когнитивни способности на човек в детския етап на развитие. Въпреки че често е неприятно той да бъде наблюдаван отстрани, проявата на егоцентризъм в детството е по-малко притеснителна. Отчасти това се дължи на очакването, че погрешните възприятия ще бъдат лесно коригирани от родителите или настойниците, и че детето в крайна сметка ще надрасне тези когнитивни ограничения.

Но въпреки че всички хора биологично съзряват с годините, мнозина изпитват объркване в зряла възраст, използвайки същите ограничени социални, емоционални и когнитивни способности, както в детството. Има много теории защо някои хора изостават в определени области на човешкото развитие като възрастни, но това не е основната тема в този момент.

Може да се каже, че егоцентризмът извън детството е най-малкото неподходящ, а в най-лошия случай контрапродуктивен и разрушителен начин на мислене. Без корекция (която в зряла възраст често не е толкова възможна, колкото в детството), той може да навреди на качеството на живот като цяло. Може да се стигне и по-далеч, и да се каже, че егоцентризмът в зряла възраст е когнитивно изкривяване, което е вредно за психическото и физическото здраве, както и за междуличностните отношения.

Когнитивните деформации са мисловни модели, които изкривяват обективните събития. Този начин на мислене засилва негативните емоции и следователно намалява чувството за удовлетворение от живота. Те са вредни, защото могат да ни накарат да вярваме, че животът всъщност е по-лош, отколкото е, или че „светът постоянно иска отмъщение“.

Много практикуващи психотерапевти споделят, че често в своите пациенти наблюдават подобна когнитивна деформация. Като хора, ние рядко правим пауза, за да помислим, че може би нашето тълкуване на дадена ситуация не дава цялата картина, че нашите мисли за преживяното са една от многото гледни точки и че не сме успели да оценим много други фактори, които влияят на настоящите ни преживявания.

Дейвид Фостър Уолъс в речта си “Това е вода” (Canyon College, 2005) е илюстрирал егоцентризма като “ахилесовата пета” на човечеството. Той призовава аудиторията винаги да прави пауза преди всяка възможност да се обиди, мислейки си, че може би това, което преживяват, не е атака срещу тях лично, нещо умишлено, изпълнено със злоба и несправедливост и че може би има много други фактори (видими и невидими), които влияят на това преживяване, които човек трябва да има предвид.

Например, ако някой ви засече в задръстване, вместо да си мислите „какъв нарцисист и нахалник…“, може би си струва да помислите, че този човек страда от силно безпокойство при шофирането, което го е подтикнало да вземе внезапно решение да смени платното, например че това е опит да избегне страха от пропускането на своята отбивка от магистралата, че се притеснява да изпусне полета си за вкъщи или пък бърза да не пропусне раждането на първородното си дете. Първата гледна точка предполага, че някой се държи по този начин само и само за да бъде груб с нас (лична атака). Алтернативният поглед отчита допълнителните фактори, които може би са допринесли за настоящото ни недоволство от задръстванията.

Ако спрем да мислим за житейския си опит по начина, по който мислим сега, можем да променим както живота си, така и взаимоотношенията си. Когато имаме предвид, че това, което ни се случва, може да не е лично насочено срещу нас, а по-скоро отразява комбинация от фактори. По този начин можем да намалим повишения стрес, свързан с отбранителната позиция, да развием емпатия и състрадание към света около нас и в крайна сметка да подобрим психичното и физическо си здраве.

Може би в този момент сте скептични към това твърдение, чудейки се дали толкова много аспекти от живота могат да бъдат повлияни положително просто чрез промяна на начина, по който мислим. Отговорът на вашия въпрос е да. Вярно е, че не винаги е лесно да променим мисленето си, но със сигурност е възможно.

Така че следващия път, когато се почувствате наранени, постарайте се да направите кратка пауза и да се запитате: „Знам, че това се случва с мен (лично), но какво ако… или просто може би… и това не е за да ме нарани? Ами ако има хиляди причини, поради които това се случва? И вероятно тези причини нямат нищо общо с мен?

Източник