fbpx

Любопитството – тайната съставка на щастието: Как да го измерим (тест) и как да си върнем интереса към живота

Дете за 10 минути задава повече въпроси, отколкото възрастен за 10 дни. Любопитството стимулира мозъка да търси и консумира нова информация чрез активиране на центъра в мозъка, отговарящ за паметта, а именно хипокампуса. С напредване на възрастта ставаме все по-малко любопитни. Вероятно това е причината и да се учим все по-трудно и нелюбопитните хора да се представят по-зле при тестове за памет и когнитивни способности. Но има и друг още по-сериозен проблем – без любопитство няма щастие.

Дълго време се смяташе, че щастието има две основни съставки – благополучието и чувството за себеоценка. Но наскоро беше открито и трето – психологическата наситеност, тоест наситеността на живота с разнообразни и интензивни преживявания. Трудността да постигнете такова психологическо богатство е че трябва да излезете от зоната си на комфорт и следователно да изложите на риск друг важен компонент на щастието – чувството за благополучие. Как мозъкът преодолява това противоречие с помощта на емоциите, обяснява теорията за “разширяване и развитие” (broaden and build).

Отрицателните емоции ни държат в нашата зона на комфорт. Те ни мотивират да избягваме това, което не харесваме. Положителните емоции имат друга задача. Те ни подтикват да правим неща, които първоначално предизвикват страх или безпокойство, а след това ни носят удовлетворение, например скок с парашут или бънджи. А ключовата емоция в този случай е любопитството.

Как да измерим любопитството

Особеността на любопитството е, че то е многоизмерна емоция. Изследователски екип, воден от професор Тод Кашдан от Унивеситета „Джордж Мейсън“ , е идентифицирал пет измерения на този феномен:

Чувствителност към дефицита от информация: колко остро изпитвате липса на знания и нужда от допълнителна информация, когато сте изправени пред нещо ново или неразбираемо.

Радост от изследването: харесва ли ви процеса на намиране на отговори на трудни въпроси и придобиване на нови знания и опит.

Социално любопитство: колко се интересувате от дейностите, мненията и опита на други хора.

Стресоустойчивост: доколко сте готови да преодолеете страха и дискомфорта, които често съпровождат новите преживявания.

Готовност за търсене на остри усещания: Готовност за поемане на физически, социални и финансови рискове в името на нови преживявания.

На базата на този модел учените са разработили специален тест за любопитство. За да оцените всяко от гореспоменатите измерения на любопитството трябва да отговорите на няколко въпроса и да си поставите за отговорите съответстващата оценка от 1 до 7:

1 – напълно не съответства
2 – почти не съответства
3 – частично съответства
4 – наполовина съответства
5 – като цяло съответства
6 – по-често съответства
7 – напълно съответства

След като поставите оценките за всеки отговор, трябва да изчислите средно аритметичната стойност, която ще ви даде представа как вие се отнасяте към всяко от измеренията на любопитството.

Чувствителност към дефицит от информация

Мога да бъда толкова увлечен в намирането на решение на сложен интелектуален проблем, че понякога ми е трудно да заспя през нощта;

Мога да размишлявам с часове върху даден въпрос, ако не знам отговора;

Не ми дават мира неразрешимите проблеми, затова се опитвам първо тях да ги разреша;

Ако проблемът ми се струва важен, не пестя усилия да намеря решение;

Чувствам неудовлетвореност, когато забелязвам, че ми липсват необходимите знания;

Оценка за „чувствителността към дефицит от информация“:

Ниска < 3,7 ; Средна +/− 4,9 ; Висока > 6,0

Радост от изследването

Разглеждам изправянето пред предизвикателствата като възможност за развитие и растеж;

Винаги търся нови преживявания, за да тествам себе си и познанията си за света;

Обичам да влизам в ситуации, които ме карат да се замисля за нещо;

Обичам да изучавам това, което ми е непознато;

Нова информация предизвиква приятна възбуда в мен;

Оценка за „радостта от изследването“:

Ниска < 4,1 ; Средна +/− 5,2 ; Висока > 6,3

Социално любопитство

Интересно ми е как живеят другите хора;

Опитвам се да разбера защо хората постъпват по един или друг начин;

Когато чувам нечий разговор, става ми интересно за какво става въпрос;

Когато съм обграден от хора, аз се вслушвам за какво те си говорят;

Когато хората спорят, мен ме вълнува в какво се състои проблема;

Оценка за „социалното любопитство“:

Ниско < 3,0 ; Средно +/− 4,4 ; Високо > 5,8

Стресоустойчивост

При най-малки съмнения аз се отказвам да експериментирам с нещо ново;

Изпитвам непоносим стрес, когато се сблъсквам с неопределеност;

Трудно ми е да се реша за нещо ново, ако чувствам, че не ми достигат знания и опит;

Не мога да действам ефективно, ако нямам увереността, че съм в безопасност;

Трудно ми е да се концентрирам, ако съществува риск да се сблъскам с нещо неочаквано;

Оценка за „стресоустойчивост“:

Ниска > 5,8 ; Средна +/− 4,4 ; Висока < 3,1

Готовност за търсене на остри усещания

Усещането за нови предизвикателства ме възбужда и ободрява;

Възбужда ме чувството за риск;

В свободното си време харесвам да правя неща, които предизвикват прилив на адреналин;

Повече ми харесва да се впускам в авантюри без ясен план, отколкото да предвиждам всички свои действия предварително;

Харесват ми непредсказуемите хора;

Оценка за „готовност за търсене на остри усещания“:

Ниска < 2,6 ; Средна +/− 3,9 ; Висока > 5,2

Как да развием любопитство

В спорта съществува така наречената концепция за „мускулната обърканост“, обяснява Кашдан в книгата си „Curious: Discover the Missing Ingredient to a Fulfilling Life“. Тя се състои в следното : мускулите растат по-добре и мазнините се изгарят по-бързо, ако напрягате различни мускулни групи, варирате с нивото на натоварване и с видовете упражнения. Идеята е да се “обърка” мозъкът и да се предотврати превключването на метаболизма в рутинен режим. Механизмът на любопитството работи на същия принцип. За да не се забие собствения ви мозък в умствена рутина, вие трябва периодично да го изненадвате. Методът, който професор Кашдан предлага да се използва, определено може да ви изненада. Ето няколко съвета в тази насока:

Опитайте се да направите нещо, което ви се струва безинтересно. Загубата на любопитство започва със стесняване на кръга от интереси. Когато опитате нещо, което никога не е било в този кръг, вие се научавате съзнателно да го разширявате. Слушайте музика, която никога не сте харесвали, отидете на театър, ако той досега не ви е интересувал, започнете да четете поезия, ако сте смятали, че това е чиста загуба на време, или научете език за програмиране, ако сте се смятали за хуманитарно ориентиран. В книгата си Кашдан разказва историята на културист, който в името на експеримента решил да плете и внезапно открил, че тази „бабина дейност“ му е донесла най-вълнуващия час и половина през последните няколко години.

Започнете да се възползвате от неочакваните възможности, които животът поднася. Започнете с нещо на пръв поглед елементарно: влезте и разгледайте антикварния магазин, покрай който минавате всеки ден на път за работа. Разберете името на бариста в кафенето. Опитайте ново ястие.

Основното нещо е да се преодолее първоначалната тревожност и инерция, обяснява Кашдан:

„Изпитваме най-високото ниво на тревожност в очакване на новото. Задръжте малко и ще забележите как вълнението става приятно.“

И още един интересен паралел със спорта. Изследване е установило, че физическата активност сама по себе си повишава любопитството. Може би причината се крие в това, че мобилността подобрява настроението. А в дните, когато изпитваме положителни емоции, проявяваме повече любопитство.

Това са само малко от възможните предизвикателства, които могат да стимулират вашето любопитство. Но, стремейки се да разширявате кръга на вашите интереси, с голяма доза вероятност вие ще се почувствате все по-удовлетворени и щастливи, и може би ще получите нов стимул за по-интересен живот.

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x