Безкрайното преглеждане на негативни новини: защо нашият мозък се фокусира върху тях?
Бушуващата пандемия, климатичните промени, икономическите проблеми, въоръжени конфликти и политическо напрежение в различни точки на света и много други различни събития са неща, от които действително си струва човек да се притеснява. Но от друга страна постоянното преглеждане на новините за тях може да се превърне в причина, ние да не можем да спим нощем и да изпитваме психологически дискомфорт и напрежение.
Често така се случва. Това е така, защото колкото и да са мрачни и тревожни тези новини, много от нас не могат да се откъснат от тях. Ние имаме смартфони, в тях постоянно се обновяват новините в информационните сайтове и на стените в социалните мрежи, а това означава, че ние можем да научаваме максимален брой негативни новини с минимални усилия. И често постъпваме именно така: не можем да заспим до късно през нощта, постоянно обновявайки своите информационни източници, за да разберем какво още лошо се е случило по света.
Това явление се описва от модния термин „думскролинг“ (doomscrolling), тоест безкрайното четене на негативни новини в мрежата. Със сигурност това едва ли си струва да се прави. Експертите отбелязват, че това може да нанесе вреда на вашето психическо здраве. Съвременният живот е достатъчно напрегнат, особено в последно време с Covid-19 и карантините, а стресът пагубно се отразява на психическото здраве. Но защо хората са склонни постоянно да търсят и да се концентрират на много лошите новини, които още повече ги разстройват?
Въпреки всичките рационални и логични аргументи, ние не можем да престанем да търсим ужасите в съвременния ни свят. Защо?
Възможните причини са много, но основната причина се крие в особеностите на функциониране на човешкия мозък.
Хората, така или иначе, си гледат телефона или някое друго устройство преди да си легнат. Това не е задължително да е doomscrolling. Те преглеждат обичайните новини, скролват Facebook. Twitter, Instagram или нещо друго, играят игри, чатят с приятели и така нататък. Известно е, че това предизвиква сложности със съня, което само по себе си е вредно за самочувствието.
Това не е същото, като четенето на книги и проблемът не е само в светлинното излъчване. Книгата сама по себе си е нещо постоянно и крайно. Тя не се променя. А лентите с новини в информационните сайтове и социалните мрежи постоянно се променят. Постоянно! А ако нещо стимулира човешкият мозък, това е новината. Следователно на нас ни се иска постоянно да виждаме нещо „ново“, именно заради особеностите на функциониране на нашия мозък.
На мозъкът може да не му харесва новината, но той не обича да оставя някоя работа незавършена. Такива неща ние инстинктивно отхвърляме или негативно оценяваме. Ето защо ние се ядосваме, ако някой не завърши разказа си, ето защо ние гледаме докрай сериал, даже той да не ни харесва много. Нашият мозък просто не обича незавършени неща.
С четенето на книги нещата не стоят така лошо, защото вие можете да стигнете до края на страницата или главата, преди да я оставите и знаете, че в края на краищата ще я дочетете. Но новините в сайтовете и стените в социалните мрежи нямат „край“ и те постоянно се обновяват. А без очевидна крайна точка ние сме обречени постоянно да обновяваме страниците и да следим какво се случва.
На всичкото отгоре нашият мозък явно е програмиран да се фокусира върху отрицателните резултати, а не на положителните. Това се нарича „предопределеността на негатива“. Вие сигурно и сами сте го изпитвали, когато стотици хора са ви хвалили за някое ваше постижение или сте получавали лайкове за ваш пост, и само един ви е критикувал или ви е поставил дислайк. Единственото отрицателно мнение ви е привлякло по-силно вниманието, въпреки че то няма никакъв логически или статистически смисъл.
Но това си има своето логическо обяснение. Еволюционно човешкият мозък винаги се е стремял да оцелее и затова той се е развил до сегашното си състояние. Умението бързо да осъзнава и да обръща внимание на всичко, което може да представлява заплаха, увеличава неговите шансове да оцелее. Следователно в нашия мозък има фундаментални, чувствителни и много мощни механизми за откриване на заплахи, които ни карат да се отнасяме внимателно към всяка потенциална опасност и да се фокусираме върху нея.
Информацията за опасностите могат да проникват във висшите функции на мозъка по различни интересни начини и някои от тях доказват, че ние действително получаваме удоволствие, изпитвайки страх. Това го възбужда силно (има се предвид стимулиране, а не „друг“ тип възбуда), а това означава, че нашият мозък инстинктивно се наслаждава на знанията за околния свят, особено на тези за заплахи и опасности. И ако ние можем да изпитваме ужас в безопасни ситуации (например, да гледаме филм на ужасите, когато всичко е „наужким“ и можем по всяко време да го изключим), тогава ние получаваме преимуществата от страха без никаква опасност.
И така, мозъкът не обича да оставя нещата незавършени, той се фокусира и зацикля на негативните събития, особено ако те могат да повлияят на живота ни. По този начин на нашия мозък му харесва всичко ново и непознато, на него даже му харесва да бъде изплашен, ако това се случва безопасно и под контрол.
Колкото и да е странно, doomscrolling-ът ни дава всичко това наведнъж. И, отчитайки особеностите на мозъка на фундаментално ниво, не е учудващо, че в крайна сметка ние изпитваме всички беди, случващи около нас сега и веднага. Възможно още по-странно би било да не правим това.
Безусловно това не е полезно за нас, особено отчитайки факта,че човекът никога през своята еволюционна история не е бил подлаган на такава информационна атака. Но ние като хора, никога не сме се разстройвали, че не правим полезни неща за себе си. Ако това беше така, то ние сигурно нямаше да имаме какво да четем и да гледаме безкрай.