fbpx

Психологическата наситеност е „третия кит“ , на който се крепи „добрия живот“

Какво кара хората да мислят, че животът им е „добър“? От всички идеи, изложени през последните няколко хилядолетия, две са най-често харесвани и изследвани. Първата е хедонистичното благополучие, често наричано просто „щастие“, което се характеризира с високи нива на положителни емоции и обща удовлетвореност от живота. Другата е „евдемонизма“ – усещането, че животът има смисъл и че реализираш потенциала си. В нова статия в Psychological Review Шигехиро Оиши от Университета на Вирджиния и Ерин Уестгейт от Университета на Флорида предполагат, че пропускаме трети важен елемент – „психологическото богатство“.

За някои хора психологически наситеният живот е по-важен от щастието. Той се характеризира с разнообразие от интересни и променящи перспективата преживявания. Авторите представят огромно количество първоначални доказателства, че това понятие, заедно с щастието и смисъла, представлява третото важно измерение на човешкото благополучие.

В едно от първите изследвания 500 студенти са били помолени да оценят живота си по няколко характеристики. Някои от тях са били свързани с щастието (например „приятен“), друга част със смисъла (например „изпълнен“), а останалата част с това, което според изследователите е свързано, положително или отрицателно, с концепцията за психологическа наситеност. Тази последна група включвала понятия като „интересен“ и „драматичен“, както и „прост“ и „монотонен“. Резултатите от изследването показали, че щастието, смисълът и психологическото богатство наистина са три различни фактора.

„Психометрично психологическото богатство не може да бъде сведено до аспектите на смисъла или щастието в живота“, пишат Оиши и Уестгейт.

Те също така анализирали прилагателните, използвани в няколкостотин некролози, публикувани във вестници в САЩ и Сингапур. И отново техният анализ показал, че думите могат да бъдат групирани в тези три отделни измерения.

По-нататъшните изследвания показали, че психологическото богатство, щастието и смисълът също така имат ясна връзка с чертите на личността и социално-икономическия статус. Данните от участници в САЩ, Индия и Корея показвали, че черти като откритост (отвореност към нов опит) и екстраверсия са свързани с психологически наситен живот, докато социално-икономическият статус (SES) не е свързан с него. От друга страна социално-икономическият статус, заедно с екстраверсията и изпълнителността, били свързани с щастието. Усещането за смисъл не било свързано с нито един конкретен модел за оценката на характеристиките от Голямата петорка (изпълнителност, доброжелателност, екстравертност, отвореност към нов опит и емоционална стабилност).

Тъй като психологическата наситеност е свързана с изненади, нов опит, сложност и промяна на гледната точка, Озио и Уестгейт стигнали до извода, че някои видове преживявания могат да я подобрят. Всъщност се оказало, че студентите, които са заминали да учат в чужбина, са постигнали значително по-високи нива на психологическото богатство от тези, които са останали в кампуса. (Първоначалните им оценки били сходни, а нивата им на щастие и смисъл в живота не се променили). Изглежда, че аспектите на личността и житейския опит правят живота психологически по-богат.

Освен това по-нататъшните изследвания показали ясната връзка между всеки от тези три фактора и мирогледа на хората в по-широк смисъл: хората, които смятали, че са щастливи или водят пълен със смисъл живот, като правило подкрепяли социалния ред и статуквото, и били по-консервативни в политически смисъл. Обратно, хората с по-богат психологически живот били за социални промени, а политическите им възгледи били по-либерални.

Разбира се, нищо от това не доказва, че някой наистина смята, че психологически богатият живот е добър. Но когато Оиши и Уестгейт помолили участници от девет различни държави да опишат идеалния според тях живот, избирайки характеристики от списъка , свързани с щастлив, смислен или психологически богат живот, като цяло те избрали елементи и от трите типа. Когато доброволците били помолени да изберат само един вид, повечето избрали щастлив живот, след това живот, изпълнен със смисъл и на последно място – психологически богат. Въпреки това, както отбелязва екипът, имало „значително малцинство“ от участници , вариращи от 7% в Сингапур до 17% в Германия , които предпочитали психологически богатия живот пред щастлив или смислен такъв. Тоест за тях именно този показател определял „добрия живот“.

Щастието и осмислеността са свързани с подобряване на здравето и взаимоотношенията. Но защо някой би искал психологическо наситен живот? От еволюционна гледна точка може би такива хора по-добре се справят с по-сложни променящи се условия. В индивидуален план стремежът към психологическо богатство предпазва човек от скука. И както предполагат изследователите, той помага за справяне с житейските трудности и даже с трагедиите. Тези, които ценят промяната в перспективата, която може да води със себе си трудности, „могат да намерят ценност в опита и преживяванията, които по принцип не би трябвало да бъдат щастливи или значими“, пишат изследователите.

Оиши и Уестгейт не претендират, че психологическото богатство, щастието и смисълът са напълно независими един от друг или всъщност добрият живот има само три компонента (може да са и повече). Те признават, че са необходими много повече усилия, за да се разбере значението и важността на психологическото богатство в живота на човек.

Изводът е, че значителна група хора от различни страни предпочитат психологически наситен живот, а не просто щастлив или смислен, и това несъмнено заслужава много повече внимание. Като цяло, според изследователите, „добавянето на психологическо богатство разширява, задълбочава и обогатява емпиричните изследвания на добрия живот“.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x