fbpx
На фокусСаморазвитиеЧовекът

8 елементарни правила за общуване в напрегнати времена и избягване на ненужните спорове

Когато ситуацията в обществото е особено напрегната, даже общуването в най-близък приятелски и роднински кръг често прилича като ходене през минно поле. В най-безобидната наглед тема може да дебне експлозия, предизвикваща спорове или конфликти, и няма универсален способ, даващ ни 100% гаранция срещу подобни рискове. Има универсални грешки, които вероятно допускате в подобни ситуации, но съществуват и няколко елементарни правила, които ще ви помогнат да ги избегнете и да съхраните близките си социални контакти (ако държите на тях).

Ето 8 правила, които ще ви помогнат в деескалацията на комуникациите си.

Не обобщавайте

Не казвайте „винаги“ и „никога“, освен ако не е вярно. А това обикновено не е вярно: „Никога не ме слушаш.“ Не забравяйте, че обобщенията са навик да се правят необосновани заключения: „Казвате това, защото не ме уважавате.“ Или умишлено да се изкарат конкретни действия извън контекста, като например когато човек, който емоционално реагира на болезнена ситуация, му бъде казано: „Ти си психопат“. Всички тези фрази предизвикват защитна реакция, зад която се крие страх, а страхът, както е казал Мартин Лутър Кинг, поражда омраза.

Не програмирайте себе си към негативност

Самоизпълняващото се пророчество работи и в общуването. Психолозите наричат това „ефекта на Пигмалион“. Ако изхождате от това, че събеседникът изпитва антипатия към вас, вие несъзнателно започвате да се държите по начин, който отговаря на очакванията му. И обратно. По-добре обратното.

Не се оправдавайте

Ако направите грешка, не започвайте да обяснявате, че вината не е ваша. Не се фокусирайте върху себе си, а към чувствата и нуждите на човека, пострадал по ваша вина. Признаването на вината не винаги помага за успокояване на ситуацията. По-добре е да насочите вниманието си към опциите за решаване на проблема: „Какво може да се направи, за да се поправи всичко?“

Не коригирайте събеседника

Дори ако ви се струва, че събеседнукът ви е произнесъл неправилно дума или е поставил ударението на грешното място, не си струва да го поправяте . И определено не го използвайте като аргумент в спора или начин да разобличите невежеството на опонента си. Свободата да се говори неправилно е едно от основните човешки права.

Говорете от първо лице

Започвайте всички проблемни фрази с „аз“ (чувствам, мисля, действам) или „мен“ ( ми изглежда, ме боли, ме е страх), давайки да се разбере, че източникът на вашите чувства, желания и мисли, дори ако са свързани с друг човек, това сте вие. Така че вместо да обвинявате другия, вие предизвиквате съчувствие към вашите проблеми. Но има едно важно допълнение: както обяснява психологът Дж. Джонсън, за да може „аз-изказването“ наистина да не нарани другия, „ти“ също трябва да бъде изключено във втората част: „Притеснявам се, когато трябва дълго да чакам“ (а не „Разстройвам се, когато закъсняваш.“)

Правете паузи…

Както пише френският философ Морис Бланшо, истинското общуване не се случва по време на произнасянето на думите, а в интервалите между репликите – в главата ни. Не бързайте да отговаряте на думите на събеседника, помълчете няколко секунди, за да му дадете възможност да се чуе и по-добре да разбере казаното. Възможно е, той веднага да се опита да коригира фразите си.

Научете се да разбирате какво наистина искате да кажете

Помислете десет пъти, преди да изкажете упрек към отсрещната страна: „Ти не ме разбираш“. Може би причината не е в другия човек, а във факта, че не можете добре да формулирате мисълта си. Още от времето на „Логико-философски трактат“ на Витгенщайн знаем, че ако не можем да обясним нещо добре, това често означава, че ние самите не го разбираме.

И накрая – най-важното.

Не се старайте да излезете победител в спора с пропагандата

Дори не се опитвайте. Това е невъзможно. Както обясняват психотерапевтите, изграждането на контакт с жертвите на политическа пропаганда е професионално умение, сравнимо по сложност с психотерапията на остри психози и „депрограмирането“ на членове на тоталитарни секти. Ако нямате такава квалификация, експертите съветват да изберете едно от двете неща: или да не обсъждате политиката и войната, или просто да сведете общуването до възможния абсолютен минимум. А ако все пак влезете в спор, следвайте съвета на психолога Адам Грант.

„В разгара на спора спрете за момент и попитайте събеседника си кои аргументи биха могли да променят мнението му. Ако отговорът е „няма такива“, то няма никакъв смисъл да продължавате.“

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x