Космическата надпревара продължава и през 2022 г. Най-важните мисии през тази година.

Всички „космически“ държави планират да продължат различните си космически програми. Така например в САЩ се очаква първият старт на свръхтежката ракета Space Launch System, Китай ще завърши изграждането на орбитална си станция , Русия ще продължи лунната си програма с Луна-25, а също така съвместно с ЕС – вторият етап от програмата ExoMars. Това е само част от космическата програма на основните играчи в космическата област, но по техните стъпки вървят и други държави като Индия, Южна Корея, Япония и други.

Втората лунна надпревара

САЩ, Русия и Китай имат дългосрочни лунни програми, чиято крайна цел е създаването на постоянни бази на естествения спътник на Земята. В американския проект “Артемида” в една или друга степен участват повече от двадесет страни. „Лунни амбиции“ имат още в Индия, Южна Корея и Япония.

Свръхтежката ракета на НАСА Space Launch System (SLS), предназначена за програмата “Артемида”, се очаква да бъде изстреляна през март-април. Това ще бъде безпилотна тестова мисия, която ще изпрати космическия кораб Орион до Луната. По време на полета ще бъдат тествани бордовите системи и ще се проверява термичната защита при навлизане с висока скорост в плътните слоеве на атмосферата при завръщане на Земята. Общо Орион ще прекара около три седмици в космоса, включително шест дни на лунна орбита.

Още една мисия в рамките на програмата Artemis, насрочена за 19 март, ще достави малкия орбитален апарат CAPSTONE от семейството CubeSat до спътника на Земята, който ще провери и потвърди изчислената орбита за лунната космическа станция Gateway.

Освен това НАСА възнамерява да транспортира до Луната обслужващи модули, разработени в сътрудничество с частни фирми. През април там ще пристигнат спускаемият апарат Intuitive Machines Nova C и няколко други съоръжения (мисия IM1), а през декември (мисия IM2) – лунният бункер Micro-Nova и комплексът за добив на лед със сондажното съоръжение Regolith and Ice Drill for Exploration of New Terrains (TRIDENT).

В средата на годината, с първото изстрелване на ракетата-носител Vulcan Centaur на United Launch Alliance, на платото на Езерото на смъртта ще се прилуни спускаемият апарат Peregrine на Astrobotic Technology с полезен товар за НАСА и други търговски партньори на програмата “Артемида”

През лятото се очаква да стартира и руската автоматична междупланетна станция Луна-25, наследник на съветската програма, приключила през 1976 г. Изстрелването ще бъде осъществено от космодрума Восточный с помощта на ракетата Союз-2.1b и горната степен „Фрегат“. Станцията ще прекара от три до седем дни в орбита около спътника на Земята, след което спускаемият апарат ще кацне на Луната в кратера Богуславски на южния полюс.

Задачата на мисията е да търси воден лед. За тази цел той ще има ръка-манипулатор с кофа за драгиране. Пробите ще бъдат изследвани на място – приборите ще определят състава, структурата и физико-механичните свойства на лунния реголит. Планира се устройството да работи на Луната около година. Орбиталният модул ще се занимава с дистанционни изследвания и избор на места за кацане за последващи експедиции. Осемте камери на станцията ще заснемат всички етапи на мисията.

През есента Индия планира да изпрати автоматичната междупланетна станция Чандраян-3 към Луната с помощта на собствена ракета-носител GSLV MK III. Задачите са същите като тези на Чандраян-2, която се провали през 2019 г., но този път няма да има орбитален апарат, а само спускаем модул и луноход. Главните задачи ще бъдат мекото кацане и проверката на работата на роувъра. Ако всичко протече нормално, Индия ще стане четвъртият член на “лунния клуб”.

Южна Корея също има своите лунни амбиции. За да изведат своя лунен апарат Korea Pathfinder Lunar Orbiter (KPLO) в лунна орбита в Сеул ще разчитат на американската ракета SpaceX Falcon 9 Block 5. Основните цели пред южнокорейската мисия ще бъдат картографиране на лунната повърхност за следващите апарати и изследване на природните ресурси, такива като воден лед, уран, хелий-3, силиций и алуминий. Стартът е насрочен за август.

Япония също ще изпрати първия си спускаем апарат на Луната. Smart Lander for Investigating Moon (SLIM) е включен в астрономическата мисия за рентгеново визуализиране и спектроскопия XRISM, изпълнявана от Японската агенция за аерокосмически изследвания в сътрудничество с няколко чуждестранни партньори, включително НАСА и Европейската космическа агенция (ESA). Устройството е оборудвано със система за позициониране, базирана на анализ на конфигурацията на лунните кратери, която, според разработчиците, ще направи възможно извършването на меко кацане с точност до сто метра. За сравнение, при “Аполо 11” тази цифра е била 20 километра.

Също така, в рамките на XRISM, загубената през 2016 г. космическа обсерватория Hitomi, ще бъде заменена от космически телескоп от ново поколение за наблюдения в твърдия рентгенов диапазон.

Марс

През септември (ориентировъчно 20 септември с 12 дена прозорец за излитане) ще стартира от космодрома Байконур, Казахстан вторият етап от съвместната програма на ЕКА и Роскосмос ExoMars. Русия ще предостави ракетата-носител “Протон-М”, десантен модул с платформа за кацане “Казачок”, а Европейският съюз ще предостави носещия модул и марсохода ” Rosalind Franklin”.

Мисията е насочена към откриване на признаци на живот на Марс. За тази цел марсоходът и платформата за кацане ще бъдат оборудвани с цял арсенал от научни инструменти. Два от тях, инфрачервеният спектрометър ISEM и неутронният спектрометър ADRON-RM, са руски. Първият ще изследва състава на почвата, вторият ще търси подпочвени води и хидратирани минерали.

Роувърът ще е оборудван със сондажна платформа с работна дълбочина два метра и вграден инфрачервен спектрометър за изследване на почвата. Ще бъде анализиран минералният и химичният състав на пробите, включително за органични съединения и биомаркери. Марсоходът ще започне да функционира на повърхността на Червената планета през юни 2023 г.

Наука в орбита

Миналата година руският специализиран лабораторен модул “Наука“ беше скачен ” ( с доста проблеми) към руския сегмент на МКС. Сега астронавтите ще завършат интеграцията му в станцията и ще започнат изследвания.

Китай скоро ще завърши изграждането на околоземната орбитална станция Тянгун. Базовият модул Tianhe, изстрелян през април 2021 г., вече е в космоса с трима тайконавти (двама мъже и една жена) на борда. Вторият блок –”Wen Тian” – ще бъде изпратен през май, а третият –”Meng Тian” – през септември. Тези огромни 20-тонни структури значително ще разширят научната програма на Пекин в космоса.

Полети до далечни светове

Мисията на НАСА Psyche трябва да стартира на 22 август за изследване на металния астероид Психея в главния астероиден пояс между Марс и Юпитер. Радарните наблюдения показват, че подобно на ядрото на Земята, Психея се състои предимно от желязо и никел. Смята се, че това е вътрешната част на протопланета, загубила външните си слоеве при космически сблъсъци. Планира се апаратът да прекара почти две години в орбита около небесното тяло, събирайки данни за магнитното поле и химическия състав. Учените се надяват да увеличат знанията за процесите на формиране на планетите и тяхната вътрешна структура.

Psyche ще излети с помощта на ракетата Falcon Heavy на SpaceX и ще достигне целта си през януари 2026 г. В качеството на съпътстващ товар в космоса ще бъдат изведени и два малки космически апарата EscaPADE (Escape and Plasma Acceleration and Dynamics Explorers), предназначен за изучаване на атмосферата на Марс и Janus за изследване на двойни астероиди.

Задачите на европейската мисия JUICE (Jupiter Icy Moon Explorer), започваща през юни, са да търси подземни течни водни океани на спътниците на Юпитер Ганимед, Европа и Калисто, да тества хипотезата за тяхната обитаемост и да изследва Юпитер. По-голямата част от времето си JUICE ще посвети на Ганимед, единственият спътник в Слънчевата система със собствено магнитно поле. Устройството ще достигне системата Юпитер през 2029 г., а орбитата на Ганимед през 2033 г.