fbpx

Може ли изкуственият интелект да влезе в ролята на свещеник? – Част 1

Да благослови, да даде съвет или да проведе погребение – всичко това може да направи изкуственият интелект. Но нужно ли ни е това?

В 400-годишния будистки храм Кодайдзи в Киото има нов свещеник, който се казва Миндар. Както и другите членове на духовенството, той произнася проповеди и общува с вярващите. Но Миндар притежава някои необикновени черти. Едната от тях е, че той е от алуминий и силикон. Точно така – Миндар е робот.

Машината, чиято цена е 1 милион долара, прилича на будистката богиня на милосърдието Каннон. Това е опит да се възроди в хората стремежа към вярата, тъй като привързаността към религията все повече отслабва.

Засега Миндар не е оборудван с изкуствен интелект. Той просто повтаря една и съща проповед за Сърдечната Сутра отново и отново. Но създателите на робота обясняват, че планират да добавят машинно обучение , за да може роботът да има адекватна обратна връзка по духовни и нравствени проблеми с вярващите.

„Този робот никога няма да умре, той ще се обновява и развива – казва главният духовник в храма Теншо Гото – Ние се надяваме, че с помощта на изкуствения интелект, той ще стане достатъчно мъдър за да помага на хората да преодоляват даже най-сложните проблеми. Той ще промени будизма“.

Роботите променят и други религии. През 2017 година индийци изработиха робот, който изпълнява хиндуисткия ритуал арти, при който се изисква кръгово движение на светлина около божествата. В същата година в чест на 500-годишнина от протестанската Реформация, немската протестантска църква създаде робот с името BlessU-2. Той умее да дава благословия и я дарил на повече от 10 хиляди човека.

Създаден е и друг робот с името SanTO (съкр. от Sancified Themorpic Operator), който е висок 45 сантиметра и представлява статуетка, приличаща на католически светец. Ако му кажете нещо от рода, че се вълнувате, той ще ви отговори приблизително нещо такова „Както е казано в Евангелието от Матей, не се безпокойте за утрешния ден, тъй като утрешният сам ще се грижи за своето: за всеки ден си е достатъчна неговата грижа“.

Инженерът-роботехник Габриеле Тровато е проектирал SanTO с цел да оказва духовна помощ на възрастни хора, които не са много мобилни и чиито социални контакти са ограничени. Той също така иска да разработи устройства за мюсюлмани, но все още не знае как те ще изглеждат.

Все повече религиозни общини започват да използват роботехника, било то с изкуствен интелект или без него. Това започва да променя представите на хората за вярата. По този начин могат да се повлияят такива важни съставни части на религията, като нравствените съждения и вземането на решения.

За вярващите в това може да има голям положителен потенциал. Роботите могат да предизвикат интерес към религията в тези, които са били безразлични към нея или да се проведе ритуал, когато свещеника-човек го няма на място. Но от друга страна, роботите представляват риск за религиите, правейки ги прекалено механизирани, а освен това оспорвайки основните принципи на теологията.

Така че въпросът, който възниква с внедряването на ИИ в религията е дали това прави вярващите по-добри или напротив? Отговорът зависи от това как той ще бъде проектиран и използван.

Едни култури са по-открити към религиозните роботи, отколкото други

Някои нови технологии предизвикват неудобства за нас. За да определим кои от тях ще използваме и кои не, ние се влияем от множество фактори, започвайки от това доколко ни е близка тази технология и завършвайки с моралните ни принципи.

В случая с Миндар, вярващите не се вълнуват силно от силиконизацията на духовността. Това е разбираемо, отчитайки факта, че в Япония роботите са доста разпространени, включително и в религиозната сфера.

Вече от много години хората, които не могат да си позволят да заплатят на човек-свещеник за провеждане на погребален ритуал, могат да се възползват от услугите на робота Пепер на доста по-ниска цена. А в Китай в манастира Лунцюан монах-андроид на име Ксян-ер чете будистки мантри и дава съвети по въпроси на вярата.

Освен това, недуалистичната метафизична концепция на будизма за това, че във всичко има „природата на Буда“, тоест че всички същества могат да станат просветлени, спомага за това, че последователите на будизма спокойно да се отнасят към духовното наставничество от страна на технологиите.

Гото от храма в Киото казва „Будизмът – това не вяра в Бога, а е следване пътя на Буда. Не е важно, представлява ли това машина, къс желязо или дърво“.

„Това, че Миндар е изработен от метал, се вижда добре и аз мисля, че това е интересно решение, че неговия създател Хироши Ишигуро не му е предал човешки черти“ – казва доцента от катедрата по китайски религии в Университета на Вирджиния Наташа Хелър.

По нейно мнение, богинята Каннон, по чийто образ е създаден Миндар, е идеалния образ за киборг. Това е така, защото в Сутрата на Лотоса е казано директно, че Каннон може да се явява в различни образи, тоест в тези, които намират най-голяма реакция сред хората в конкретното място и в конкретното време.

Изглежда, че Миндар повече безпокои хората от Запада, които го сравняват с монстъра Франкенщайн. На Запад роботите все още не са толкова вплетени в много аспекти на живота. Но пък за сметка на това има широко разпространен страх от предстоящото поробване от „роботите-повелители“, който се подсилва от холивудските блокбъстъри.

Освен това авраамическите религии, като правило, са метафизично дуалистични – отначало свещенното, след това светското. И в тези религии опитът да се изобрази по друг начин нещо божествено, предизвиква неприемане и затова иконография в духа на Миндар може въобще да не са хареса.

Освен това, при тях има и други представи за ефективна религиозна практика. Например, юдаизмът прави силен акцент на интенциалността (концепция, разграничаваща физическия свят от психическия, света на съзнанието), а това отсъства при машините. Когато вярващият се моли, важни са не само правилните думи, но и правилните намерения.

В същото време будистите използват молитвени колела със свитъци, където са написани свещените думи. Смята се, че въртенето има духовна ефективност, даже и ако никои не произнася думите в слух. В хосписите за възрастни будисти, на които няма кой да им чете молитви, се използва nianfo ji – малки устройства с размер на iPhone, които безкрай произнасят името на Буда.

Въпреки всички теологични различия, все пак е странно, че толкова много хора на Запад отрицателно реагират на роботи, подобни на Миндар. В древна Гърция, смятаща се за родината за западната философия, мечтата за създаване на изкуствен живот се е претворила в създаването на истински анимирани машини, за което разказва в своята книга „Богове и роботи“ професорът от Станфордския университет Ейдриян Мейър. Освен това на Запад съществува доста стара традиция за създаване на религиозни роботи.

В средните векове християните са създавали прото-роботи да изпълняват великденски и коледни тайнства. Например, един прото-роботехник от XVI век е разработил механически монах, който по удивителен начин изпълнява ритуални жестове по цял ден. С дясната ръка той се бие в гърдите в знак на покаяние, а с лявата вдига броеницата към устните си.

С други думи, в религигиозната сфера новото не са роботите, а изкуствения интелект.

Продължение към част 2

Източник

Коментари

avatar
Inline