Сега ще избухна. Откъде идва агресията и как да живеем с нея

Какво е адреналинова атака и как в пика на емоциите да не направим нещо, за което после ще съжаляваме. Каква е ролята на хормона на яростта норадреналин?

Неистово биещо сърце, учестено дишане, студена пот и треперещи крака – всеки от нас поне веднъж е изпитвал това състояние, когато например го „отрежат“ на пътя или му направят забележка на работа. При заплаха за здравето и живота, тоест в стресова ситуация, човешкото тяло незабавно реагира с освобождаване на адреналин в кръвта. Този хормон се отделя от надбъбречните жлези, когато лимбичната система на мозъка активира симпатиковата нервна система в отговор на заплахата. Освобождаването на адреналин поставя човек в състоянието „бий или бягай“, което включва не само горните симптоми, но и ускорено кръвообръщение за по-добра внимателност, разширяване на зениците, за да се вижда по-добре, и намалена чувствителност към болка. Освен това започва отделянето на норадреналин, който се смята за хормона на яростта. Именно норадреналинът помага за оцеляването в особено екстремни условия. В такива моменти областите на мозъчната кора, които отговарят за логиката, рационалността, са изключени и човек разкъсва лъва, извършва подвиг или оцелява в скок от висок етаж, а след това не може да обясни как го е направил.

Трябва да се отбележи, че агресията е нормална, здравословна реакция на тялото в отговор на опасност, както и притаяването, когато тя трябва да се изчака. Понякога обаче агресията излиза извън рамките на нормата и става неконтролируема.

Как се проявява агресията

Борбата със стреса и агресията е един от актуалните проблеми на общественото здравеопазване, особено в последно време предвид следствията от пандемията и нарасналото ниво на домашно насилие. По тази причина дори СЗО е пуснала брошура „Важни умения по време на стрес“, в която са дадени примери и упражнения как да се „заземите“ и да се върнете към стабилно емоционално състояние.

Агресията често надхвърля нормата в случаите, когато човек реагира интензивно не на реална, а само на видима опасност. В такива случаи спусъкът, който предизвиква адреналинова атака и реактивната агресия, може да бъде всичко – от случаен жест на опашка за хранителни стоки до гърмежите от фойерверки или ауспусите на автомобилите, особено късно вечерта.

Особено силни и неконтролирани прояви на агресия могат да се появят сред следните рискови групи:

– Хора с нарушения в емоционалния спектър, при които човек има лош контрол над емоциите си, включително и гнева.
– Хора с посттравматично стресово разстройство и посттравматичен синдром.
– Хора, които са били подложени на изтезания, различни видове насилие и робство.
– Хора, които са преживели насилие като деца.
– Хора преболедували Covid с усложнения в нервната система. Изследванията по този въпрос в медицината тепърва започват, но лекарите вече излагат подобни хипотези.
– Хора, които поради обстоятелства са в етап на емоционално прегаряне.

Особено внимание в последно време предизвиква последната група, тъй като тя все повече се увеличава с хора, подложени на голямо физическо и емоционално натоварване. В същото време емоционалното прегаряне не означава, че на човек нищо не му се иска или са го напуснали силите. Всъщност то се дължи на концентрацията на човек върху даден вид дейност, когато не чувства, че е уморен, не усеща и не вижда нищо наоколо, а работи интензивно като робот. В същото време той трупа стрес, системата започва да прегаря, бушоните, които ви позволяват да държите под контрол емоциите и разрушителните мисли, вече не работят и най-малкото влияние отвън, така наречената „последна капка“, може да предизвика силна реактивна агресия.

Изблици на агресия: на какво се дължат и как да се справим с тях

Проведени са редица изследвания за причините за агресията, по-специално на нейните физиологични и генетични характеристики. Например, Анна Шийгън и нейните колеги от Университет в Делауеър, САЩ са установили, че нивото на постоянна, така наречената доживотна агресия, е свързана с дебелината на мозъчната кора. Учените са открили, че нивото на агресия е по-високо, ако човек има тънък кортекс в префронталния и темпоралния дял на мозъка, които са отговорни по-специално за социално-емоционалната активност. Обратно, колкото е по-дебела кората в тези области на мозъка, толкова по-ниско е нивото на агресия. На свой ред немски учени от университетите в Бон и Хайделберг са открили гена на гнева: хората, които имат гена DARPP-32, имат Т-алели (генни форми, разположени в едни и същи части на хромозомата) и се ядосват много повече от тези, които нямат такива генни алели.

Даже и да съществува тази „запрограмираност” за агресия, тя може да бъде овладяна и да бъде поставена под контрол. Освен заложеното в нас от генетиката, ние имаме и самосъзнание, тоест можем доста добре да регулираме емоционалната си система. Така например емоционалният залп от адреналиновата атака продължава 19 секунди, а след което реакцията настъпва в рамките на 15-20 минути. Ако през тези 20 минути човек не я отработи, значи ситуацията започва да го владее и в главата му започват да се въртят варианти, какво трябва да се направи или каже, за което много често после съжалява. Именно затова е много важно ситуацията „да се преработи“, за което могат да помогнат някои наглед елементарни техники.

Практики за справяне с адреналинова атака

Съветът да “броим до десет” не е толкова банален. Това е най-лесният и в същото време ефективен начин да спрете и да не правите нещо в пика на емоциите, за което може да съжалявате по-късно.

Практики, които възстановяват нормалния ритъм на дишане. Можете да имитирате звука издаван от локомотив или да се опитате да дишате ритмично: поемете дълбоко въздух, пребройте до три, издишайте, след това пребройте до четири и отново до три.

Можете да сложите едната си ръка на гърдите, а другата на корема, да се опитате да дишате равномерно и да се люлеете, както майка люлее детето си. Всеки от нас е държан по този начин в детството си и пресъздаването на това преживяване ще ви помогне да се успокоите и да намалите нивото на адреналиновата атака.

Практики на “заземяване”, тоест връщане от състоянието на гняв към точката “тук и сега”. За да направите това, можете например да изброите наум вашето име, възраст, пол, адрес, година и дата на раждане.

Огледайте се наоколо. Можете да отидете до прозореца, да отворите завесата, но не излизайте на балкона. Трябва да погледнете през прозореца и да изброите 5 предмета, които виждате, 4 звука, които чувате, 3 усещания в тялото, 2 миризми и 1 вкус.

Още една елементарна практика е да седнете, да изберете обект на вашето внимание или да се съсредоточите върху спомен, а след това да откриете от 1 до 3 причини защо е важно в този момент да се успокоите.

Също така е хубаво да се поддържа хигиена на информацията и да не се влошава стреса и нивото на агресия чрез постоянно четене на токсични новини или постове в социалните мрежи.

Но ако чувствате, че не можете сами да се преборите с атаките на агресия, е много важно и необходимо да потърсите специализирана помощ и подкрепа.