Може ли ядрената енергетика да възкръсне?
Вече повече от десетилетие след катастрофата във Фукушима в Япония ядрената енергетика е в упадък, но при сегашните условия може би я чака нов подем. Агресията на Русия срещу Украйна и покачващите се цени на природния газ накараха много експерти да твърдят, че ядрената енергетика може да помогне за решаването едновременно на два проблема – на енергийната сигурност и изменението на климата. Наистина ли отрасълът се съживява или това оживление ще се окаже поредната фалшива зора?
Доскоро перспективите за ядрена енергия изглеждаха мрачни. Електроцентралите, построени през 70-те и 80-те години на миналия век, наближават края на експлоатационния си срок, а Германия и Япония решиха да спрат атомните си централи по политически причини. Много от сравнително малкото нови атомни електроцентрали, които се строят днес изпитват управленски и технически проблеми. Пускането в експлоатация на водо-водните реактори EPR във Фламанвил в Северна Франция и Олкилуото във Финландия закъснява съответно с 13 и 12 години. Атомната електроцентрала „Хинкли Пойнт“ в Югозападна Англия, на електричеството от която трябваше да се приготвят коледните пуйки през 2023 г., се очаква да влезе в експлоатация през 2027 г. Всички тези проекти неизбежно излязоха от рамките на първоначалните бюджети, и то с много.
От 1996 г. в САЩ не е пуснато в експлоатация нито едно ново комерсиално ядрено съоръжение. Комбинацията от евтин вътрешен шистов газ със субсидии за вятърната енергия влоши икономическите показатели на съществуващите атомни електроцентрали и лиши от стимули инвестициите в нови проекти. Тъй като цената на електроенергията от алтернативни източници пада, ядрената енергия започна да изглежда ненужно скъпа и рискована. В много страни персоналът с висока квалификация в тази област остарява и наемането на работа през последното десетилетие беше минимално.
Аргументите на индустрията, че ядрената енергия трябва да се разглежда като помощно средство в прехода към чиста енергия, не спря този спад. Въпреки това, през изминалата и текущата години покачващите се цени на енергоносителите и опасенията за енергийната сигурност, произтичащи от агресията на Русия срещу Украйна, напомниха на правителствата и потребителите, че зависимостта от вноса на ключови стратегически ресурси крие високи рискове и че отправната точка във всяка стратегия за енергийна сигурност трябва да бъде максимизирането на производството на собствена електроенергия. Освен това, благодарение на рязкото увеличение на цените на природния газ през последните 12 месеца, новите ядрени съоръжения започнаха да изглеждат много по-конкурентоспособни.
Резултатът от всичко това беше цяла вълна от нови проекти и планове. Британският премиер Борис Джонсън поиска ядрената енергетика да осигури 25% от електроенергията на страната до 2050 г. През април Китай одобри изграждането на шест нови реактора, като в страната 54 реактора вече са в експлоатация и 19 са в процес на изграждане. Съобщава се, че китайските компании водят преговори за изграждане на 40 нови реактора по целия свят. На 31 март в пакистанския Карачи беше пуснат в експлоатация, изградения от китайци ядрен реактор, а малко по-рано Китай подписа споразумение за изграждане на нова атомна електроцентрала в Аржентина.
Да, Германия започна да спира ядрената си мощности през 2011 г. и съгласно приетия график трябва да затвори останалите три атомни електростанции до края на тази година. Други страни от ЕС обаче проявяват значителен интерес към ядрената енергетика като потенциален заместител на доставките на природен газ от Русия, от които ЕС зависеше през последните 40 години и продължава да зависи. В навечерието на последните президентски избори френският президент Еманюел Макрон обяви, че започвайки от 2028 г., Франция ще построи до 14 нови ядрени реактора. През март Полша представи плановете си за изграждане на шест нови реактора.
Поддържайки тази тенденция, Rolls-Royce във Великобритания и NuScale в САЩ разработват ново поколение малки модулни реактори (SMR), които могат да бъдат построени и пуснати в експлоатация за по-малко от десет години. SMR могат да се произвеждат масово и те би трябвало да бъдат привлекателни за частните инвеститори, които се притесняват от дългите срокове на строителство, непрекъснато нарастващите строителни разходи и рисковете, свързани със сложните големи електроцентрали, като например атомната електроцентрала Фламанвил.
Ядреният ренесанс обаче далеч не е гарантиран. Днес броят на реакторите, застрашени от затваряне и извеждане от експлоатация, е по-голям от тези, които са в процес на изграждане. И въпреки че отношението на обществата към ядрената енергетика в повечето страни се е подобрило, ренесансът може да не настъпи поради вкоренената съпротива срещу ядрените проекти, предизвикана от опасенията за околната среда и безопасността. Процедурите по планиране и проектиране по места са много сложни и обемни. А строителството отнема много време, отчасти поради необходимостта от задълбочени оценки на безопасността, при това времето струва пари. В резултат на това най-вероятно ще се реализират проекти там, където има надеждни гаранции за бъдещите цени и обемите на изкупуване на електроенергия. Бъдещето на ядрената енергетика обаче е неделимо от обществената политика, която, както винаги, е пълна с несигурност и служи като допълнителен източник на рискове.
Освен това няма гаранция, че цените на природния газ ще останат високи, след като започне добив в новите находища в региони като Северна Африка или Централна Азия, или че ЕС ще изпълни обещанието си да намали вноса на газ от Русия с две трети до края от тази година. Не по-малко важен е фактът, че ядрената индустрия все още не е в състояние да реши ефективно проблема с утилизацията на ядрените отпадъци. А в атомните електроцентрали като АЕЦ „Сайзуел Си“в Източна Англия има допълнителен проблем с осигуряването на достатъчно вода за работа на реакторите.
На фона на перспективата за продължителен конфликт в Украйна, който ще ограничи търговията с Русия, а също така с нарастващото значение на електрификацията с навлизането ни в свят с ниски въглеродни емисии, потенциалът на ядрената енергетика изглежда огромен. Но предвид необходимото време за изграждане, ядрената енергия не е в състояние да предложи незабавно решение на днешните проблеми. Въпреки това, в рамките на едно десетилетие ядрената енергетика, заедно с вятърната и слънчевата енергия, могат да подкопаят глобалния газов пазар. Въпросът е дали гражданската ядрена енергетика може най-накрая да оправдае надеждите, които и се възлагаха откакто технологията беше разработена за първи път през 50-те години на миналия век.
