Евангелие от Uber : бъдещето, което искат да изградят за нас
Участието на фондовият пазар представлява приложен футуризъм. Uber ни предлага да промени изцяло пазара на труда. От нашето виждане на бъдещето зависи дали да заложим на Uber или не.
Uber проведе най-накрая първичното предлагане на своите акции (IPO) и то премина доста противоречиво. Критиците напомнят за загубите на компанията, които са повече от един милиард щатски долара и за слабите финансови показатели, които Financial Times нарече „безобразие”. Bloomberg подложи на съмнение растежа на компанията , отчитайки, че приходите от основната услуга на компанията застинаха почти на едно място.
Но на какво разчита Uber , излизайки на фондовата борса?
Всяко решение на фондовия пазар и особено при IPO на технологичните компании, това не е залагане на света такъв какъвто е , а залагане на това какъв той може да бъде. Фондовият пазар е приложен футуризъм , и ако съдим по разликата между печалбата/загубата и цената на акциите, то ще видим, че историята на Uber е много подобна на други технологични компании, появили се след бума доткомите. Хората купуват не само бизнес-проекта, но и идеята.
Uber, както се казва в проспекта на IPO-то , представлява виждането на компанията за бъдещето, когато работата ще се разпределя чрез алгоритми, съпоставящи в реално време предлагането и търсенето. Работниците ще могат плавно да се преместват между различни проекти, без да са свързани с твърди трудови правоотношения. В същото време транспортният пазар няма да е зависим от закупуването на активи, такива като автомобилите, а от състоянието на комуналните услуги. Новата градска парадигма ще са частните , съвместни услуги, които ще се предоставят по искане на клиента и позволяващи да се повика автомобил, да се наеме велосипед или скутер. В градовете по целия свят това ще стане привлекателна услуга и ще се разпространи на другите видове логистика – товарни превози, доставка на храна и стоки, доставка чрез безпилотни летателни апарати. И Uber ще има голям процент не от пазара на споделеното използване на транспорт, а от общата сума на изминатите мили.
Uber твърдят , че това е платформата за участници, които искат да превозват без значение какво: хора, храна или стока. Нови предприятия лесно могат да се включват в тази система. По този начин, тези уникални възможности ще станат притегателна сила за задържане на платформата на Uber на предлагащите услуга и на тези, които искат да се възползват от нея. Компанията превърна вече подразделението си Uber Eats в бизнес за 1,5 милиарда щатски долара. Възможно е в бъдеще много повече потенциални работни места и услуги да са свързани с Uber. Това е като аналогията с Amazon. Вчера книги, днес всичко, тоест вчера пътувания, утре – всичко. В бъдеще Uber може да стане за работните места това, което днес Amazon е за стоките.
Даже и да не вярвате в средносрочната перспектива за Uber не трябва да забравяте, че те имат и скрит коз: автомобилите с автономно управление. Напълно е възможно Uber да разработят технология за автономни транспортни средства, която може (може!) да позволи на компанията да увеличи печалбата си, съхранявайки по-голяма част от приходите, идващи от клиентите. По някои оценки това ще бъде мега-щастлив сценарий за инвеститорите на Uber. Приходите и печалбата ще скочат без да мислят за шофьорите, които създават само проблеми.
И тук възникват въпросите, от които не можем просто така да избягаме.
Какво ще стане с тази толкова прехвалена платформа? Как ще реагират шофьорите при условие, че им отнемат средствата за съществуване? Цялата динамика на споделените пътувания ще се промени. Кой ще каже, че създадената да оптимизира търсенето и предлагането компания Uber, ще може да управлява услугата за безпилотни автомобили по-добре от такива компании като Waymo, замислени и създадени още отначало за услуга с такава техника?
Въпреки че всичко това все още е под въпрос, за Uber най-малко рискованият начин е да заложи на гъвкавия (нестабилен) пазар на труда, доминиран от услугите,които са нужни на представителите на средната класа и в крайна сметка на автоматизацията на управлението на широк кръг от работни места.
Тази качествена оценка може да оправдае до известна степен цената на акциите. Един от методите, който аналитиците често използват за моделиране бизнеса на изследваната компания, е методът на дисконтираните парични потоци. В своята същност в този метод се оценяват печалбите на компанията в бъдещето и дисконтирайки ги назад към настоящия момент , се стараем да получим справедливата стойност на печалбите към сегашния момент. Проблемът на Uber се състои в това, че компанията никога не е била на печалба и затова трябва да се търсят други подходи за оценка.
Например, вие можете както професорът по финанси в Ню-Йоркския университет Асват Демодоран, да моделирате компанията отгоре надолу. Отначало правите някаква оценка на целия пазар на транспортни услуги, на който Uber може да претендира, а след това определяте някакъв дял от пазара за компанията и не лекия път към печалба. Ако променим някои от параметрите , например да увеличим дела от пазара, то оценката на компанията ще се получи значително по-висока.
Демодоран също така е моделирал компанията „отдолу нагоре”. Тук въпросите са прости: колко парични средства ще са необходими да се привлекат нови потребители и колко пари ще може да извлече Uber от своите клиенти? Комбинирайки различните комбинации на тези два фактора, вие ще получите загадъчна таблица с оценки от по-малко от 0 долара до 140 млрд. долара.
Колкото и да е странно, можем и да си представим цялото това ветрило от възможности. Може да възникне напълно „юберизиран” свят , в който компанията ще стане почти монополист на основните пазари. Но отначало Uber трябва да победи. Lyft в момента е заел почти 40% от пазара в САЩ, въпреки че Uber стоеше добре на пазара. Болшинството от шофьорите разглеждат двете платформи като функционално еквивалентни. В Китай, Югоизточна Азия и Русия Uber не успя да надделее над местните конкуренти и загуби милиарди, опитвайки се да го направи.
Също така компанията трябва да успее да убеди властите да не се намесват в процеса на постоянно разширяване на работните и места. Uber казват, че вече имат почти 4 милиона шофьора. Колко още милиона ще работят в компанията при напълно „юберизиран” свят? Двадесет милиона? Uber вече е една от най-сериозните цели на профсъюзите и левите политици в целия свят. Да допуснем, че в целия свят, включително и в САЩ, шофьорите бъдат признати за служители на компанията. Това ще се отрази сериозно на компанията и както се признава в официалното IPO, на нея „негативно и влияят” измененията на нормативната база, което си е чист евфемизъм.
„Юберизираното” бъдеще на пазара на труда, дали с Uber или с друга компания в центъра на процеса, вече е с доста сериозно присъствие в Силиконовата долина. Кариерата започва да се превръща в проектна работа, която може някога да се смени с получаването на всеобщ базов доход. Но измененията в света не стават само заради технологичното развитие, въпреки всички лозунги, които звучат. Обществените движения, политическите промени и културните изменения силно влияят на корпоративната среда. На Uber е нужен свят, който отвори Роналд Рейган – дерегулиран, ориентиран на пазара, индивидуалистичен, с открити за бизнеса граници. Uber може да стане носител на модела на ХХI век, а може да стане и връх на този модел, не предвестник на пълната „юберизация”, а точката, от която махалото ще тръгне в противоположната посока.
Така че на Ню-Йоркската борса вие можете да направите своя залог за вашето виждане на бъдещето.
