Мозъкът гори. Може ли скрито възпаление да причинява депресия?
Най-популярното обяснение за депресията е химически дисбаланс в мозъка: при него се създава дефицит на „щастливи“ невротрансмитери, което ни кара да се натъжаваме. Затова депресията се лекува с антидепресанти – вещества, които повишават концентрацията на невротрансмитерите. Но една трета от пациентите не реагират на антидепресанти — и ние все още не знаем защо, както и не разбираме причината за „неврохимичния срив“. Това може да е имунен отговор, тоест възпаление може тихо да уврежда мозъчните клетки и да влияе на настроението, мислите и поведението. Поне така смятат поддръжниците на новата радикална теория за произхода на някои от психичните разстройства.
“Берлинската стена” между мозъка и тялото
За първи път през 70-те и 80-те години на миналия век учени са предположили, че възпалителните протеини могат да влияят на нашите мозъци, но по тогава идеята се сторила безсмислена на научната общност. Според професор Ед Булмор, ръководител на катедрата по психиатрия в университета в Кеймбридж и автор на бестселъра „Възпален ум“ ( Inflamed Mind) , по това време изследователите били твърдо убедени, че не може да има нищо общо между имунната система и мозъка:
„Клетките и протеините на имунната система на тялото не могат свободно да навлязат в мозъка, тъй като той е защитен от кръвно-мозъчната (хематоенцефалната) бариера. Тя, както ми обясняваха в медицинския факултет през 80-те, представлява нещо като „Берлинската стена“, която напълно разделя имунната система от нервната.“
Подобно мислене беше напълно съобразено с философията, която стои в основата на западната наука за медицината – картезианският дуализъм с противопоставяне на материалното и идеалното. Хематоенцефалната бариера беше нейното въплъщение, тоест конкретната граница, която отделяше мозъка от тялото. Тези идеи обаче се оказаха погрешни: в началото на 21-ви век научихме за автоимунните енцефалити, при който невроните се засягат от имунитета на организма и че възпалителните протеини могат да предават сигнал от имунната система към мозъка. “Берлинската стена” не само падна, а се оказа, че никога не е съществувала.
И така, сега знаем, че мозъкът вече не е изолиран от възпаленията и молекулите, предизвикани от системното възпаление в организма, могат да преминат кръвно-мозъчната бариера. Освен това съвременната наука признава, че мозъкът има своя собствена имунна система. Това означава, че възпалението може да възникне директно в него. Но как точно възпалението засяга мозъка? На първо място, той допринася за смъртта на невроните. Така, например, провъзпалителната молекула интерлевкин-1, която се синтезира в самия мозък, действа и предизвиква възпаление при невродегенеративните заболявания, травматичните мозъчни наранявания и инсулти.
В допълнение, възпалението променя функционирането както на синапсите, тоест точките на контакт между невроните, така и на концентрацията на невротрансмитери, които предават сигналите между невроните чрез самите тези синапси, и даже на активността на самите неврони. Изглежда това е причината самотните хора и макаци с високи нива на възпалителни биомаркери да показват както повишена активност на симпатиковата нервна система, отговорна за реакцията „бий или бягай“, така и на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, която разпознава социалната заплаха и е отговорна за реакцията при стрес. Същата възпалителна активност се наблюдава при хора, които изпитват психотични преживявания като халюцинации и параноя.
Разговор за причините и следствията
Възпалението върви ръка за ръка с психичните разстройства: това е общият знаменател на шизофренията, обсесивно-компулсивното разстройство, биполярното разстройство, но най-много данни са събрани за връзката му с депресията. Така в мозъците на пациенти с депресия обикновено се наблюдават по-високи нива на възпаление, отколкото в мозъците на здрави хора, както и в тяхната кръв. Микроглиите, тоест клетките на имунната система на мозъка, също са по-активни и това може да е една от причините за депресията.
Но може и да не е така. Ами ако не възпалението причинява депресия, а депресията причинява възпаление? За да изяснят коя е причината и кое е следствието, учените са инжектирали възпалителни протеини в мозъците на плъхове. Нервните клетки на гризачите започнали по-зле да регенерират. Понякога дори умирали. Успоредно с това, освобождаването на серотонин в мозъците им намалявало. Поведението на плъховете започнало да наподобява човешката депресия: те не спели добре, движели се малко и избягвали общуването с други плъхове.
Експериментът бил повторен при хора: на част от доброволците била поставяна инжекция с ваксина срещу тиф, на други – плацебо и били наблюдавани промените в мозъка с ЯМР. След няколко часа при “възпалените” участници се наблюдавало понижено настроение, което се демонстрирало от активността на областите в мозъка, свързани с депресията. Същият ефект бил потвърден от експериментите и на други изследователи. Благодарение на тях знаем, че възпалението засяга емоциите, поне в краткосрочен план: възпалението след ваксинацията изчезнало в рамките на един ден, а с него и лошото настроение.
Но какво може да се каже за дългосрочния ефект – тоест самата депресия? Тук не всичко е толкова ясно. Но това, което се знае със сигурност е че възпалението може да предшества депресията и други психични разстройства. Така например, учените са изследвали кръвните тестове на британски държавни служители преди повече от 10 години. Хората, които са имали по-високи нива на възпаление преди 12 години, са били по-склонни да изпитват депресия в настоящето. Същото е показало и изследване на американски морски пехотинци: войниците, които са имали повишени нива на възпалителни молекули преди битка, са били по-склонни да страдат от посттравматично стресово разстройство след това.
Но най-обширното изследване, показващо връзката между възпалението и психичните проблеми, е проспективното надлъжно проучване на родители и деца в Ейвън, Великобритания (ALSPAC). На близо 15 000 деца живеещи в този регион била изследвана кръвта от ранно детство до зряла възраст. Когато изследователите анализирали резултатите, те открили, че децата, които са имали леко възпаление на 9-годишна възраст, са били значително по-склонни да развият депресия на 18-годишна възраст.
Всичко това, разбира се, не доказва, че депресията се причинява от възпаление в мозъка. Високите нива на цитокини – възпалителните молекули – не са характерни за всички хора с депресия, а за 30% от тях. Именно на такива пациенти често антидепресантите не помагат. Така че най-логичното заключение е, че само някои видове депресия са причинени от възпаление. Или като минимум, тя е толкова тясно свързана с него, че си струва да се опита да се лекува по различен начин. Както казва Ед Булмор, “един размер подхожда на всички” е капанът, в който днешната психиатрия е попаднала с универсалната си рецепта за прозак.
Виновниците за невровъзпаленията
Откъде идва възпалението, което засяга мозъка? Първо, причинява се от стреса. Следователно високите нива на възпалителни протеини обикновено са по-чести в кръвта на тези, които са преживели силни психически травми в детството и силен стрес във всяка възраст, както и при хора с нисък социално-икономически статус. Самото възпаление обаче ни прави по-уязвими към самия стрес. Този ефект е доказан от експерименти върху гризачи. Особено интересното е, че при някои мишки се наблюдавало по-леко възпаление от стреса, отколкото при други, тоест отговорът на имунната система към стреса бил силно зависим от индивидуалните различия.
Второ, възпалението в мозъка може да възникне при определени заболявания. Автоимунните заболявания като ревматоиден артрит и цьолиакия повишават риска от депресия, независимо от другите фактори като травма в детството и стрес. Както показва скорошно японско изследване, депресия може да се предизвика и от херпесвирусите – вирусът на обикновения херпес, който се появява на устните по време на настинка и почти всеки от нас го е имал, и от по-редките, като цитомегаловируса и вируса на Епщайн-Бар.
Изследването се е провело на два фронта: при плъхове и при хора. При инфектираните с вирус плъхове растежът на невроните в хипокампуса намалявал и се повишило нивото на хормоните на хипоталамо-хипофизната ос, тоест продължителното им въздействие водило до тревожност и нарушения на съня, и плъховете изпаднали в депресия. Що се отнася до хората, те не са били специално заразявани, но при тях се търсели антитела срещу херпесните вируси и са измервало нивото на депресия. 80% от хората с депресия имали антитела срещу херпесните вируси. Колкото повече антитела е имал човек, толкова по-изразени са били симптомите на депресия. Учените са стигнали до заключението, че херпесните вируси причиняват депресия по следния начин: проникват в обонятелната луковица, която е пряко свързана с мозъка, и унищожават клетките му.
Лечение на възпаления мозък
Пациентите с депресия и възпаление често не се повлияват от лечение с антидепресанти. Оказва се, че нивото на възпалителните протеини може да предскаже дали антидепресантите ще помогнат на човек. Биомаркерите, които най-често показват “възпалителна” депресия, са кръвните нива на С-реактивен протеин и интерлевкин-6. Те могат да се превърнат в новите критерии за диагностика и лечение и са лесни за измерване: сравнително евтини изследвания се правят в почти всяка лаборатория.
Въпреки това, все още няма имунологични лекарства за депресия с доказана ефикасност – само малки проучвания на съществуващи такива. Миноциклинът, антибиотик за кожни инфекции, лекувал депресия при мишки. Лекарство за ревматоиден артрит помогнало на пациенти с тежка и устойчива към антидепресанти депресия: не ги излекувало, но значително намалило тежестта на симптомите. А Ед Булмор, в навечерието на пандемията, е събирал доброволци с депресия за клинични изпитвания на ново противовъзпалително лекарство, но работата трябвало да бъде преустановена поради локдауните.
Въпреки че тези разработки са недостъпни, си струва да се имат предвид нелекарствените начини за предотвратяване или намаляване на възпаленията. Те могат да облекчат много психически и физически проблеми. Ето и някои от тях:
1. Подобрете съня. Лишаването от сън или недостатъчният сън увеличава възпалението в цялото тяло и директно в хипоталамуса и прави мозъка по-уязвим към оксидативен стрес, който стимулира възпалението. Младите хора и жените са най-уязвими. „Златният стандарт“ на лечението е когнитивно-поведенческата терапия за безсъние: тя намалява нивото на С-реактивния протеин, а симптомите на депресия успоредно също изчезват.
2. Употребявайте повече растителна храна. Пресните плодове и зеленчуци могат да ни предпазят от невровъзпаления. Редица полифеноли, които те съдържат, могат да проникват през кръвно-мозъчната бариера и осигуряват известна защита на крехките мозъчни клетки от възпалителните увреждания и в същото време действат като антиоксиданти като намаляват оксидативния стрес.
3. Контролирайте захарта. Важно е не само да ядете колкото се може повече зеленчуци и плодове, но и да се храните здравословно като цяло. По-специално, откажете се от добавената захар и храни, които драстично повишават нивата на кръвната захар. Известно е, че такива колебания засилват възпалението при пациенти с диабет. Високите нива на глюкоза също са свързани с невродегенеративни проблеми като болестта на Алцхаймер.
4. Занимавайте се със спорт. Упражненията и физическите натоварвания, особено ако са редовни, могат да намалят възпаленията и също така да стимулират неврогенезата, тоест способността на мозъка да произвежда нови неврони.