fbpx

Сред високоразвитите страни Германия има най-голям шанс за възстановяване и растеж след пандемията

Представете си страна, голяма западна икономически силна държава, където коронавирусът се появи с известно закъснение, а държавата още отначало действаше изпреварващо, без закъснение и без отричане на фактите. Държавата се беше подготвила с тестове и система за проследяване на контактите, за да може оперативно да излезе на платото на заболявания. Като резултат смъртността там беше пъти по-малка, отколкото в останалите развити западни страни. Сдържайки разпространението на вируса, тази страна въведе краткосрочен и целеви режим на самоизолация, благодарение на което безработицата се ограничи до шест процента. Световната общественост изказа редица похвали в неин адрес, а нейният до скука предсказуем лидер повиши своята популярност от 40 до 70%. Сигурно вече сте се досетили – това е Германия.

Именно Германия, водена от Ангела Меркел стана огледално обратния образ на САЩ под ръководството на Тръмп. Взривът на нейната популярност доведе до политическата маргинализация на крайнодесните и крайнолевите. Немските профсъюзи тясно си взаимодействат с ръководството на компаниите, за да не се затварят предприятия и да се поддържат безопасни като цяло условия на труд (с изключение може би на големите месопреработвателни предприятия). Правителството на Меркел координираше своите действия с всички провинции за да успее да задържи разпространението на пандемията. Заедно с другите членове на ЕС създаде фонд за помощ на страните, които в най-голяма степен пострадаха от коронавируса.

Именно в такива условия Германия демонстрира своите силни страни и благодарение на това, тази голяма икономика сигурно ще успее да се възстанови и да започне да расте след пандемията.

Коронавирусът ускори тенденцията за самоизолация на националните икономики, която започна на вълната на глобалната финансова криза през 2008 година. Националните правителства все повече вземат под свой контрол различни аспекти на икономическия живот. Те увеличават обема на държавния дълг, за да осигурят растеж и въвеждат нови бариери против външната търговия и имиграцията. Най-бурно се развива виртуалната част на световната икономика, тъй като хората работят, развличат се и пазаруват в интернет. Тези тенденции само се засилиха от пандемията.

Кои страни ще преуспяват в тази променила се икономическа атмосфера? Въпреки технологичното си превъзходство, САЩ и Китай са натрупали твърде много дългове, а техните правителства са подложени на критики за неправилни действия в условията на пандемия. Пример за големи надежди в това отношение дава Виетнам, превръщайки се в нова експортно ориентирана държава и спряла коронавирусът още в началото.

Но главен победител по всяка вероятност ще бъде Германия. Нейната реакция на пандемията нагледно демонстрира преимуществата, които притежава тази страна: ефективна власт, сравнително ниско ниво на дълг, първокласна икономика, чиято превъзходна репутация защитава немския износ в условията на съкращаване на световната търговия, а освен това огромният потенциал за създаване на собствени IT-компании в свят, доминиран от китайските и американските интернет гиганти.

Ако в другите страни се безпокоят, че скорошните уволнения могат да станат постоянни, повечето немски работници са съхранили своите работни места и заплати, благодарение на оперативното разширяване на многогодишната държавна система за непълна заетост, в рамките на която компаниите получават плащания за съхраняване на работните места при непълен работен ден по време на временни кризи. Германия успя да разшири тази система, а освен това да осъществи и други мерки в сферата на социалните услуги, благодарение на известната немска пестеливост. В годините, в които Меркел призоваваше другите членове на ЕС към реализация на мерки за строги икономии, те не се вслушваха в нейния глас.

Тъй като Германия влезе в пандемията с профицит в държавния бюджет, тя успя да подкрепи изпратената в самоизолация икономика за сметка на преки плащания към семействата, намаляване на данъците, кредити за бизнеса и други видове помощи, които съставиха 55% от БВП, или четири пъти повече от американската помощ в съотношение на БВП. Освен това Германия първа успя и се съгласи да отдели средства за икономическо стимулиране на другите страни, които се жалваха преди това, че немското скъперничество е във вреда на целия континент. Този жест на Германия беше щедър и практичен. Сега тези страни ще могат да си позволят в по-голяма степен немски стоки, отколкото преди.

Заедно с това Германия не се отказа от своите задължения да съхранява баланс в своя бюджет. Тъй като най-голямата част от разходите се взема от спестяванията, държавният дълг на Германия ще нараства , но само до 82% от БВП. Това е много по-леко бреме, отколкото на САЩ и другите високоразвити страни, които използват за икономическа подкрепа доста по-малко средства.

Съмняващите се твърдят, че Германия е попаднала в опасна зависимост от промишления си износ, особено в Китай, като това се е случило в момент на забавяне на световната търговия. Осъзнавайки тези свои слабости и уязвимост, Берлин настоява за модернизация на основните си износители, в това число на големите автомобилни компании. Използвайки мерки за регулиране и публично обсъждане, правителството призовава тези производители да се откажат от високодоходните двигатели с вътрешно горене и да преминат към производство на електромобилите на бъдещето. Щутгарт, където се намират заводите на Porsche и Mercedes-Benz, забрани движението в пределите на града на автомобили с дизелови двигатели.

Германия с известно закъснение, но все пак започна активни действия по превръщането си в по-конкурентноспособна технологична държава. За изследвания и разработки тя изразходва, толкова колкото и САЩ (около 3% от БВП). Вече има дългосрочен план за създаването на предприемаческа екосистема, приличаща на Силициевата долина, където венчърни капиталисти ще влагат средства в даващи надежда стартапи. Немският технологичен отрасъл има и своите неуспехи, като например неотдавнашния крах на компанията за финансови технологии Wirecard,което предизвика много въпроси за бдителността на финансовия регулатор на Германия. Но след първите успехи на интернет отрасъла, когато немците просто копираха американската онлайн търговия и доставки, сега той вече много бързо набра обороти и се развива с много сериозни темпове.

Немският план за икономическа помощ включва 56 милиарда долара за стартиращи компании, които да дигитализират традиционните отрасли, използвайки изкуствен интелект и други съвременни технологии. Наскоро Германия, непосредствено след Франция, обяви, че ще стимулира сериозен напредък в цифровите технологии, целта на който е създаването на общоевропейски интернет-облак, който да може да конкурира американските и китайските хранилища.

В момента Германия представлява стареещо и консервативно общество, но вече нееднократно тя успяваше да опровергава своите критици, казващи че страната се променя твърде бавно. В началото на 21-век, когато Германия пренебрежително я наричаха „болния човек на Европа“, тя осъществи серия от реформи на пазара на труда и си възстанови званието за най-стабилна икономика на континента. Пандемията ускорява темповете на цифровизация и деглобализация, а също така увеличава дълговете на държавите . Но Германия в това отношение стои някак си встрани, тъй като в по-малка степен е подложена на всички тези проблеми, а и правителството и е способно да ги преодолее.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x