Изследване: толкова ли са вредни социалните мрежи за нашето здраве?
Експериментално изследване показва, че „цифрови пости“ от социалните мрежи в продължение на четири седмици, практически не оказва влияние на нашето усещане за благополучие.
В последно време стана много модерно да се препоръчва въздържание от цифровите медии. Предлагат се различни методи за това, от “цифровото пречистване” до последния хит в Силициевата долина – „допаминовото гладуване“. В основата на всички тези препоръки лежи предположението, че използването , в частност, на социалните медии е вредно за здравето и ако не ги използваме, то ние ще станем по-щастливи и удовлетворени хора.
Но до колко това е истина? Ново изследване, публикувано в Media Psychology твърди, че това не е така, поне в отношение на социалните медии. В едно от малкото експериментални изследвания в тази област е било установено, че отказването от социалните мрежи за срок от четири седмици не подобрява нашето самочувствие и качество на живот.
Много от предишните психологически изследвания за социалните мрежи са се базирали на корелационни данни, изучавайки как индивидуалните различия в използването на социалните мрежи (или времето пред екран като цяло) са свързани с благополучието. В това има смисъл, тъй като е много по-лесно да се изследват съществуващите модели на използването на електронни устройства, отколкото да се провежда контролиран експеримент, особено в свят, където ежедневно се използват цифрови медии. Но и по тази причина е трудно да се определят причинно-следствените връзки за това. Например, даже ако използването на социални мрежи е свързано с по-ниското ниво за усещане за благополучие, как можем да сме уверени дали проблема не е в това, че по-нещастните хора по-често влизат в социалните медии?
Затова с новото си изследване, Джефри Хол (Jeffrey A. Hall) и неговите колеги от Университета в Канзас са решили да внесат своя принос към достатъчно ограничената експериментална литература, проверявайки какво се случва ако хората целенасочено избягват социалните мрежи. Изследователите са разделили участниците на пет групи. Едната група била помолена да използват социалните мрежи както обикновено ( конкретно ставало въпрос за Facebook, Twitter, Snapchat и Instagram), а останалите да се въздържат от използването на всичките четири платформи съответно 7, 14, 21, и 28 дена. Изследователите създали специални метод за проследяване на всеки участник и проверка дали участниците публикуват нещо сами или участват в обсъждане на чужди постове в продължение на определения период.
В края на всеки ден по време на всичките четири седмици участниците записвали колко време са изразходвали за различни видове дейност (например хранене, работа, гледане на телевизор, използване на интернет и други). Освен това те попълвали кратки анкети, измерващи благополучието , качеството на живот и самотата.
Изключвайки тези, които са използвали социалните мрежи в дните на въздържание, изследователите получили данни за 130 участника. След това те статистически анализирали данните за да си изяснят съществуват ли някакви различия в показателите за благополучие в дните на въздържане и контролните дни, и ако да, свързано ли е това с продължителността на въздържание.
Екипът не открил никакви съществени ефекти, независимо колко седмици участниците не са влизали в социалните мрежи.
„Дните, в които участниците можеха свободно да използват четирите социални мрежи, и дните, в които те се въздържаха от използването им, не се различаваха от гледна точка на самота в края на деня, емоционално благополучие и качеството на проведения ден“ – казват изследователите.
Тези резултати не са толкова учудващи. Резултатите от няколко други експериментални изследвания, проведени по-рано, са били нееднозначни. В тях ограничаването от социалните мрежи (или съкращаването на използването им) водело до неголямо намаляване на чувството за самота или към още по-голяма тяга към връщане в онлайн, но при това не било констатирано никакво съществено влияние върху другите показатели за благополучие.
Всичките взети заедно резултати показват, че „корелационните изследвания за негативното влияние на социалните мрежи трябва да се интерпретират много по-внимателно“, пишат авторите.
Недостатъци има и в новото изследване. В частност количеството на участниците и съответната статистическа подборка е била малка и авторите признават, че те не са имали достатъчно участници за да открият възможни по-слаби ефекти. От друга страна, ако влиянието на социалните мрежи води до слаби ефекти, които се появяват само при изучаването на големи подборки, то тези ефекти едва ли имат съществено значение в реалния свят.
Може би е важно и това, че изследователите са нямали възможност да се убедят дали хората не са използвали социалните мрежи пасивно в дните на „цифрови пости“, преглеждайки каналите в Twitter и Instagram, без да публикуват нищо самостоятелно. И въпреки че изследването показва, че излизането от социалните мрежи, води до несъществена психологическа полза, не е ясно влияе ли това на едни хора по-добре, отколкото на други.
Но така или иначе, изследването показва, че паниката, свързана с използването на социалните мрежи и лошото психологическо здраве е твърде преувеличена. Разбира се , може да има много причини за да се излезе от социалните мрежи, но засега не е ясно дали към тях може да се причисли психологическото благополучие.
