Изследване показва: децата на приказливите родители са по-умни
Учените се опитват да разберат защо децата на приказливи родители показват по-добри когнитивни и езикови способности.
Идеята, че децата на по-приказливите родители имат по-развити когнитивни и езикови навици, има дълга и противоречива история. Във влиятелно изследване от началото на 90-те години на миналия век се твърди, че американските деца от по-бедни семейства по-лошо владеят езика, защото чуват по-малко думи от своите родители. Но учените посочили няколко спорни момента, свързани с това изследване, като от сериозните възражения било, че изследователите влизали по домовете, за да запишат речта на обитателите, а това може сериозно да влияе на използвания в този момент език.
Впоследствие изучаването на езика, използван в американските семейства започнали да изучават с по-ненатрапчиви методи. Изследователите констатирали, че взаимовръзката може да е по-сложна, отколкото се предполагало в началото. Сега във Великобритания е проведено също такова изследване, където били осъществени „най-големите естествени наблюдения над ранните етапи на живота при домашни условия”. В изследването взели участие повече от 100 лондонски семейства. Резултатите, наскоро публикувани в списанието Development Psychology, показали, че количеството думи, използвани от родителите, е свързано с когнитивните навици на децата, но засега остава неясно за сметка на какво.
Катрина д’Алис от Йоркския университет и нейните колеги оборудвали 107 деца на възраст от две до четири години с почти незабележими преносими устройства, които записвали всичките думи, произнасяни в семейството в продължение на три дена. След това програма автоматично обработвала записите, които средно съдържали разговори от 15 часа в денонощие. Това давало възможност да се изчисли колко думи казвали родителите в семейството. Успоредно с това се провели серия от когнитивни тестове с децата.
Изследователите открили, че възрастните средно произнасят около 17 800 думи за ден, но тези данни силно варирали през различните дни. Даже в едно и също семейство , произнесените от възрастните думи в различните дни, почти не съвпадали.
„Нашите резултати подчертават, че детският опит, особено по отношение на езика, това са динамични процеси, които постоянно се променят и развиват с времето, а не са статични детерминанти на обкръжаващата среда” казват изследователите.
Въпреки някои неуточнености в данните на изследването, екипът открил, че използваното количество думи, е свързано с когнитивните навици на децата. Децата, чиито родители използвали повече думи, показвали по-високи резултати в когнитивните тестове.
Изследователите също така изучили богатството на запаса от думи на родителите и децата, и установили, че децата демонстрират по-голямо лексикално разнообразие, когато запасът от думи на възрастните бил по-разнообразен.
Тези изследвания показват единствено съществуващите корелации, а резултатите могат да бъдат тълкувани много различно. Възможно е, че по-доброто познаване на езика помага за развитието на интелекта на децата. Или обратното, по-умните деца карат своите родители да говорят повече. Възможно е някои генетични фактори да определят както запаса от думи на родителите, така и когнитивните способности на децата.
Разпространяват ли се тези резултати на други групи е също неизвестно. Повече от 80% от родителите в това изследване имали висше образование, били са бракосъчетани и обладавали висок социално-икономически статус. Но така или иначе, използването на незабележими звукозаписващи устройства и програмно осигуряване за обработка на реч, открива широк фронт за провеждане на изследвания в естествени условия, подобно на това.
