Какво е това „допаминова диета” и защо в Силициевата долина се отказват от храна, интернет и общуване?

Нова форма на биохакинг ли са „допаминовите пости”? Не, отговаря психологът Камерън Сепах, предлагащ тази диета. Той предлага методика за ограничаване неограниченото стимулиране на мозъка с допамин, за да се избегне опасността от това, стремежът за получаване на удовлетворение да се превърне в зависимост. Истината е, че доказателствата за ползата на тази практика засега са малко.

Съвременната икономика се базира на предизвикването на зависимости, смята психологът Камерън Сепах. Работейки с изпълнителни директори, венчърни инвеститори и технически ръководители преди всичко в Силициевата долина, той открил във всички тях склонност към адиктивно поведение ( то е свързано с желанието на човек да избяга от реалността по пътя на изменение на съзнанието) с нездрава зависимост от технологиите, храната и информацията.

Достъпността на технологиите позволява все по-често да получаваме допамин. Допаминът е невротрансмитер, отговарящ за мотивацията и възнаграждението. Допаминовите рецептори се възбуждат, когато човек получава това, което му харесва: например, преглед в социалните медии или сериали, храна, игри, онлайн пазаруване, общуване и секс.

Функциите на допамина се състоят във възнаграждаване, удоволствие и еуфория, моторни функции, влечения и защита. По време на човешката еволюция допаминът е „подтиквал” човек да се храни, да общува и да се размножава, и по този начин да оцелява. Но в сегашно време ситуацията е коренно различна. Ние можем да получим допамин само за няколко секунди, например чрез смартфона си, и по този начин човек постоянно „преяжда с допамин”.

Аналитиците от Nielsen са пресметнали, че американците средно провеждат 11 часа във взаимодействие с информация, тоест с такива дейности като преглеждане на Twitter и Instagram, четене на Reddit, гледане на филми във Netflix и други подобни дейности.

По мнението на Сепах, заради неограниченото стимулиране на мозъка с допамин организмът става по-малко чувствителен към него и за получаване на удовлетворение се изисква все повече и повече, което води до възникване на зависимост.

В какво се състои „допаминовият глад”

Голямото количество изработван допамин разсейва вниманието, пречи за контрола на емоциите, пречи на радостта от малките неща, лишава човек от мотивация за развитие.

Камерън Сепах е измислил „допаминовия глад” като методика за управление на зависимостта на човек от храна, медии или социални мрежи с помощта на контрол и отказ от тези стимули. Той предлага временно да се ограничат дейностите, предизвикващи възбуда, еуфория, страх или предизвикват проблеми заради голямата загуба на време при изпълнението им. Когато за пръв път Сепах публикувал своята статия на тази тема, тя за едно денонощие е била прочетена 100 000 пъти.

От какво трябва да се откажем или да ограничим

Храни, предизвикващи наслаждение – обикновено това са силно преработени храни с включени различни добавки, стимулиращи тяхната употреба (чипс, сладки, соленки, комбинация от въглехидрати и мазнини, и други);
Интернет. Сепах предлага поне четири часа да се прекарва във вършене на някаква полезна дейност без прекъсвания за интернет. Той смята, че основният проблем е в постоянното превключване на вниманието: от статия във форуми, след това социални мрежи и така в течение на целия ден.
Видеоигри
Онлайн пазаруване и хазартни игри.
Силни преживявания
Порно и мастурбиране
Употребата на рекрационни вещества – алкохол, никотин, кофеин, психоактивни и наркотични вещества.

Разписание на „допаминовата диета”

Сапах препоръчва да се спазва „допаминовия глад” отначало един час на ден и постепенно да се увеличава това време. Той предлага следния график:

От един до четири часа в края на деня, в зависимост от спецификата на работата и семейните задължения;
Един почивен ден в седмицата;
Два подред почивни дни в тримесечие;
Една седмицата през годината (например по време на отпуск);

Как работи диетата

Целта на диетата не е в това да намали нивото на допамин, а в това да се преодолее навика постоянно да се развлича мозъка и да му дадем възможност да си почине от дейности, които твърде силно го стимулират. Свободното време спокойно може да се използва за тренировки, кулинарни занимания, общуване, четене, почивка или творчество.

„Ограниченото време за удоволствие позволява по-ефективно да се разпределя времето за развлечения. Ако вие не можете да впишете своята работа или развлечения в 12-15 часа от денонощието, аз бих ви казал, че вие не управлявате твърде добре своето време и енергия” – подчертава Сапах.

Реакцията в Силициевата долина

Сапах отбелязва, че идеята му е предизвикала много голям интерес сред предприемачите и ИТ-специалистите в Силициевата долина, но те много бързо са я довели до крайност.

Някои избягват разговори с приятели, за да не повишават нивото на допамин или оценяват „допаминовото гладуване” като нов вид биохакинг, за да станат по-добри от останалите хора , пише Bussines Insider.

По думите на Сепах, той е очаквал такава реакция заради склонността във вманиачаване на Силициевата долина във всякакви диети и практики в името на повишаването на продуктивността. Така например, генералният директор на Twitter Тим Дорси яде веднъж на ден, понякога пие само вода, и не се храни в почивните дни за да пести време.

„Допаминовият глад” не трябва да създава страх от технологиите или от самия допамин, смята Сепах. Той призовава към здравомислие, защото ако диетата се прилага разумно, тя може да стане добър начин да се научим да управляваме своите стимули и желания.

„Допаминовата диета” не е биохакинг, а това, което правят здравомислещите хора: да изключват нощем компютрите си, да си почиват в почивните дни, да излизат в отпуск. Но най –важното е да тренираш себе си, да станеш по-гъвкав и по-добре да контролираш нещата около себе си, тоест да не ги отлагаш до крайния срок заради постоянното отвличане за нещо друго” – смята Камерън Сепах.

Работи ли методиката

Засега изследванията, сравняващи влиянието върху нивото на допамин, породено от технологиите и развлеченията с тези от други стимуланти, са много малко, пише The Telegraph. По тази причина специалистите не могат точно да оценят дали е прав Сепах със своята методика.

Автор на друго изследване върху контрола на стимулите Ерик Трейкил заявява, че идеята на Сепах е по-близо до планиране на деня, отколкото до регулиране на мозъчните процеси. Той не смята социалните мрежи за наркотик.

„Д-р Сепах предлага стратегия, която се съгласува с изследванията в областта на самоконтрола. Да, изключването на устройствата за определено време и използването на услуги, ограничаващи времето на работа на приложенията, е стратегия за самоконтрол. Тя безусловно подобрява здравето. Но намаляването на нивото на допамин се случва не заради това, че той свършва или самата допаминова система се износва” – смята Ерик Трейквил.

Преподавателят по неврология в Университета  на Сейнт-Ейндрюс в Шотландия Ерик Бауман смята, че Сепах е прав за промяната на допаминовите рецептори при постоянното стимулиране на мозъка. Но за сериозно влияние върху човека трябват силни изменения в невротрансмитерите, което по принцип предизвикват наркотиците или неврологични разстройства.

На въпроса доколко влиянието на съвременния „технологичен” живот се приближава до употребата на наркотици, Боуман се затруднява да отговори. Той смята, че затова са нужни задълбочени изследвания за здравето на човек до и след „допаминовото гладуване”