fbpx

Познатите непознати: мислите за бъдещото ни „аз“ променя отношението към настоящето ни

Да си представяме себе си след няколко години е полезно: това ни насърчава да постъпваме правилно. Представете себе си например след 10 години. В зависимост от възрастта ви може би ще имате повече посребрена коса и бръчки, и може би се надявате на положителни промени във финансовото си състояние. Но чувствате ли се като човека, когото си представяте, чувствате ли се близък с него? Или той ви е непознат?

Според резултатите от множество психологически изследвания, проведени през последното десетилетие, реакциите на хората към идентификацията си в бъдещето често са много различни и разкриват изненадващи факти за закономерностите на нашето поведение.

Някои хора имат силно усещане за бъдещото си „аз“, което е много близко до сегашното им „аз“. Тези хора, като правило, са по-отговорни към парите и по-етични по отношение на другите: те се стремят да действат по такъв начин, че да улеснят живота си в бъдеще.

Но на други хора им е трудно да си представят бъдещото си „аз“ като продължение на човека, който са днес, и са склонни да бъдат много по-малко отговорни в поведението си. Сякаш виждат бъдещото си „аз“ като отделна личност, която няма много общо със сегашната им личност, и в резултат на това се тревожат много по-малко за дългосрочните последици от действията си.

Можете да мислите за бъдещото си „аз“ като за връзка, която трябва да се развива и усъвършенства. За щастие има няколко прости стратегии за увеличаване на емпатията и състраданието към човека, който ще станете, което в значителна степен ще повлияе на вашето здраве, щастие и финансова сигурност.

Философският извор

Вдъхновение за скорошните психологически изследвания на бъдещото „аз“ може да се открие още в трудовете на философи от 18-ти век като например Джоузеф Бътлър.

„Ако днешното и утрешното „аз“ не са едно и също, тогава сегашната ми личност се интересува какво ще се случи с утрешния човек не повече, отколкото какво ще се случи с всеки друг човек“, пише Бътлър през 1736 г.

Тази идея по-късно е развита и подкрепена от британския философ Дерек Антони Парфит (1942 -2017), чиито работи привличат вниманието на младия изследовател Хъл Хершфийл, доцент по маркетинг, поведенчески решения и психология в Калифорнийския университет на Лос Анджелис (UCLA).

„Това е толкова вълнуваща идея“, споделя Хершфийлд,

Той предполага, че липсата на връзка с нашето бъдещо „аз“ обяснява много ирационални факти в човешкото поведение, като например нежеланието да се спестява за пенсия.

За да разбере дали неговите предположения са правилни, Хершфийлд първо е трябвало да измери по някакъв начин, как хората виждат своето продължение в бъдещето. Той се спрял на проста диаграма, на която са показани двойки кръгове, представляващи сегашното „аз“ и бъдещото „аз“. Кръговете се припокривали в различна степен и участниците в изследването трябвало да определят коя двойка най-добре описва колко те си приличат и колко ще са свързани след 10 години.

След това той сравнил отговорите на участниците с различни показатели за тяхното финансово планиране. В един от експериментите на участниците били предложени различни опции. При едната те можели да получат по-малка награда, но скоро, а при другата – по-голяма сума, но по-късно. Както се очаквало, участниците, които се чувствали силно свързани с бъдещето, били по-склонни да отложат възнаграждението, за да изчакат по-голямата сума.

За да провери доколко тази склонност към разумното финансово планиране съответства на поведението в реалния живот, Хершфийлд изследвал реалния статус на спестяванията на участниците. И разбира се, колкото по-силно човек чувствал връзката си с бъдещето, толкова повече успявал да натрупа материални активи.

Назад в бъдещето

В следващите си изследвания Хершфийлд изучавал този феномен в различни области на живота. През 2018 г., например, той открил, че от това доколко ясна представа имат хората за бъдещето си, може да предскаже как те поддържат формата си и редовно тренират. Изглежда, че колкото повече се идентифицирате с бъдещия си образ, толкова по-охотно се грижите за тялото си, за да поддържате здравето за години напред.

Други експерименти са показали, че хората, които се чувстват свързани с бъдещото си „аз“, демонстрират по-високи морални качества от тези, които не могат да си се представят в бъдещето. Например, те били по-малко склонни да лъжат на тестове.

„Когато хората се чувстват свързани с бъдеща си идентичност, те имат по-развита способност да виждат последствията от днешните решения за по-късния живот“, отбелязва Хършфийлд. “И това им помага по-добре да контролират поведението си.”

През 2020 г. Хершфийлд потвърдил, че способността или липсата на възможност за идентифициране с бъдещия образ на личността има дългосрочни последици за благосъстоянието на индивида като цяло. Дългосрочно изследване, което проследило данни за повече от 4000 души в продължение на 10 години, установило, че тези, които са имали ясна визия за бъдещето си в началото, са били по-удовлетворени от живота си десет години по-късно.

Важното в случая било това, че този факт да не се променял, дори отчитайки нивото на първоначалното благополучие. Това помогнало да се изключи възможността хората, с ясна представа за своето бъдеще, първоначално да се чувствали доволни от живота и да са запазили това усещане в бъдеще. Напротив, оказало се, че по-голямата удовлетвореност от условията на живот в края на десетгодишното изследване е била в резултат от позитивно поведение, например като финансови спестявания и заниманията със спорт, което довело като резултат до по-комфортен живот.

Поглед напред

Въз основа на резултатите от тези изследвания, невробиолози си насочили вниманието си към мозъчните процеси, стоящи зад това явление, както и към причините, поради които много хора се затрудняват да се идентифицират със своята идентичност в бъдеще.

Меган Майер, професор в колежа Дартмут в Ню Хемпшир, САЩ, в свое неотдавнашно изследване помолила участниците да оценят представата за своята бъдеща личност, вземайки предвид различни периоди от време. По време на един от тестовете участниците трябвало да изберат припокриващи се кръгове, както в изследването на Хершфийлд, но правейки избор няколко пъти, като си представяли себе си след три месеца, шест месеца, девет месеца и година по-късно.

Резултатите от изследването не противоречали на данните на Хершфийлд. Майер установила, че представата на средния участник за бъдещото му „аз“ започвала доста бързо да се отклонява от сегашното му „аз“, като тази разлика започвала да се забелязва още в тримесечния интервал. Оказало се обаче, че разликата намалявала при разглеждането на следващите времеви интервали. Така например разликата между девет месеца и година не била голяма и можем да предположим, че това ще бъде вярно, когато се вземат предвид по-късните периоди. Майер предполага, че визията на участниците за себе си в бъдещето е станала „по-неясна“ и по-малко детайлна.

Този факт се отразил и в резултатите от функционалното изследване, направено с помощта на ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), които демонстрирали интригуващи доказателства, че на невронно ниво наистина мислим за бъдещото си „аз“ като за непознат. Освен образа на своята личност в различни моменти в бъдещето, участниците в изследването били помолени да си представят непознат човек, например политика Ангела Меркел. Колкото по-напред в бъдещето се предвижвали доброволците, представяйки си себе си, например след шест месеца, толкова повече тяхната мозъчната активност, мислейки за себе си започвала да наподобява реакцията при мисленето за политика.

„Колкото по-далечно бъдеще си представяте, толкова по-малка е разликата в начина, по който си представяте своята личност или тази на Ангела Меркел“, казва Майер. „И това е в съответствие с философските възгледи за това, че отношението към бъдещата ви личност е като към непознат.“

Жалко, че не знаех това

Предвид многото ползи за нашата финансова сигурност, здраве и щастие като цяло, естествено е да се чудим дали можем да засилим чувството си за връзка с бъдещето.

Изследванията на Хершфийлд дават няколко предложения. В един от експериментите участниците използвали виртуална реалност с персонализирани аватари, които имитирали как те биха изглеждали на 70-годишна възраст. Както се очаквало, доброволците съобщавали, че се чувстват по-свързани със своето бъдещо „аз“ и при последващите тестове за вземане на решения показвали по-голяма финансова отговорност. Например те декларирали, че е по-вероятно да започнат да спестяват пари за пенсиониране. Много приложения за редактиране на снимки вече ви позволяват да състарите вашите селфита и тази технология може да бъде включена в образователни програми, които да насърчават хората да мислят по-отговорно за бъдещото си благополучие.

Но и без използването на високи технологии можете да направите просто упражнение с помощта на въображението си. Напишете писмо до себе си след 20 години, като опишете какво е най-важно за вас сега и какви планове имате за следващите десетилетия. Подобно на застарените снимки, то насърчава хората да почувстват по-силна връзка с бъдещото си „аз“. Това подтиква към положителни промени в поведението. Изследванията на Хершфийлд установили, че изпълнението на задачата увеличавала времето, което хората прекарвали в упражнения през следващата седмица – знак, че започват да се отнасят сериозно към здравето си. Ако сте готови да опитате, той предлага и засилване на ефекта, като публикувате отговор от бъдещето, тъй като това ще ви помогне да възприемете по-добре дългосрочната перспектива.

Както често се случва, Хершфийлд приложил резултатите от изследванията си в своя живот. Например, сблъсквайки се със стреса и разочарованието от възпитанието на деца си, той се поставял на мястото на бъдещото си „аз“, за да си представи как би оценил поведението си.

„Опитвам се да преценя дали мога да се гордея с начина, по който се държа сега“, споделя психологът.

Може да изглежда ексцентрично да започнете разговор с въображаемо същество, но след като бъдещото ви „аз“ оживее във вашето въображение, ще ви бъде много по-лесно да правите малки лични жертви, които са необходими за поддържане на вашето благополучие. И през следващите години ще си благодарите за тази далновидност.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x