Емисиите на въглероден диоксид могат да станат причина за значителен ръст на растителната биомаса
Международен екип от учени са обобщили данни от 138 изследвания, посветени на това, как повишената концентрация на въглероден диоксид в атмосферата влияе на ръста на биомасата на растенията в различните географски и екологични зони. Оказало се, че за сметка на антропогенните ( причинени от човешката дейност) емисии на СО₂ добивите от културните растения до 2100 година могат да нараснат с 10%, а общата маса на сухоземните растения ще се увеличи още повече. Към края на ХХI век се предполага, че увеличението може да достигне 12% ± 3%.
В по-ранни изследвания, анализирайки спътниковите наблюдения върху растителността на Земята, учени направили следния извод: от 1982 до 2011 година на 46% от покритата с растителност земна суша, или на 39% от цялата земна суша като цяло (отчитайки полярните и тропически пустини, лишени от растителност) площта на листната маса значително се е увеличила. 70% от този ръст се дължи на повишаването на СО₂ в атмосферата и само 8% – на глобалното затопляне.
Общият обем на зелената маса от антропегенното въздействие е повече, отколкото можем да съдим по спътниковите снимки, тъй като те обхващат само три десетилетия. По индикатори от ледени ядра, скоростта на нарастване на зелената биомаса на Земята през ХХ век е била с 31% по-висока отколкото до началото на промишлената революция (тоест преди 1750 година). Тя се е увеличила заради нея или по-точно, заради свързаните с нея емисии на парникови газове.
Учените отдавна се опитват да оценят колко време може да продължава този бум на земната растителност, дължащ се на човешката дейност. Някои изследователски групи утвърждават, че този процес скоро ще спре заради недостиг на азот, фосфор и вода в почвата. Други смятат, че бумът ще продължи достатъчно дълго. Правени са опити за отглеждане на растения в атмосфера, обогатена с СО₂, но резултатите от тези изследвания са много противоречиви.
Авторите на ново изследване, публикувано в списание Nature Climate Change, са разгледали данни от 138 подобни изследвания, проведени от различни научни групи. Тяхната цел била да изработят модел, който да прогнозира как ще се измени биомасата от земната растителност до 2100 година. По оценка на учените, за този период съдържанието на СО₂ може да нарасне от сегашните 415 промила до 660 промила (това само по себе си е стряскаща цифра, защото се счита, че при концентрации по-високи от 450 промила ще настъпят необратими изменения в климата на Земята).
Пресмятайки, как различните растителни видове ще реагират на това, изследователите прогнозират, че общата биомаса на сухоземните растения ще нарасне с 12%. При това в различните географски зони това увеличение силно ще се различава. Най-малко ще нарасне биомасата на ливадната и степна растителност, приблизително с 8% ( тук и след това – до 2100 година). С 10% ще нарасне биомасата на културните растения ( без да се отчитат други фактори за подобряване на добивите, като изкуствени торове и генетични модификации). Северните гори ще прибавят 14,5% биомаса, горите от средните ширини -14%. Тропическите гори, поради дефицита на фосфор, ще увеличат биомасата си само с 12,5%.
Изследователите подчертават, че техните изводи значително противоречат на много по-ранни изследвания. Авторите на тези изследвания смятали, че растенията са близки до границата си за растеж, дължащ се на емисиите на СО₂, заради дефицита на азот и фосфор в почвата. Както показва техният модел, обобщавайки данните от всички изследвания в тази област, като минимум през този век ускореният ръст на растителността няма да спре в нито една климатична зона. В резултат на това общото количество на въглероден диоксид, допълнително погълнат от биосферата, до 2100 година ще възлезе на около 200 милиарда тона, което приблизително се равнява на 5-6 години антропогенни емисии на СО₂.
От изследването следва доста важен момент. Съгласно новия модел добивите на селскостопански обработваеми земи ще нарасне значително, приблизително с 10%. Тази цифра не отчита възможността за повишаване на реколтите за сметка на изкуствени торове, както азотни, така и фосфорни. По-дългосрочните последствия на този ефект са по-малко позитивни. Сега властите в много страни полагат мерки за намаляване на емисиите на парниковите газове. Това може да доведе до ограничаване на нарастването на добивите , а даже до тяхното намаляване. Подобни процеси могат да се очакват и за биомасата на земната растителност като цяло, така че има вероятност този зелен бум да тръгне да спада.Така или иначе, това е само един аспект от последствията от повишаването на СО₂ в атмосферата и е много важно да имаме комплексна оценка от всички фактори, които влияят на изменението на климата.