Кога ще се разтопят ледовете в Северния ледовит океан според прогнозите на учените?
Северният ледовит океан може да остане без лед до самия полюс до 2050 -2060 година. Това предсказват математическите модели, но учените казват, че това е доста консервативна прогноза. Съществуват и други оценки. В съответствие с тях това може да се случи до 2025 година. Разбира се става въпрос само за летния период. Експертите се обединяват около мнението, че Северният ледовит океан се променя много бързо: ледовете са по-малко, вълните са по-големи, бурите са по-силни. Този процес ще повлияе благоприятно единствено на рибите. Те ще станат значително повече. Но в северните части на Атлантическия океан рибните ресурси значително ще намалеят. За всички тези важни промени разказва пред ТАСС полярният океанограф Евгений Аксенов .
Заедно с Мария Лунева те работят в Националния океанографски център във Великобритания, където се е събрал международен екип за моделиране на морски системи. Те разработват глобални модели за климатичните системи и океаните.
Научните интереси на екипа са съсредоточени към разработването на математически модели лед/океан за да се разберат механизмите, променящи океана и морския лед в Арктика, северните морета и Антарктида, а също така влиянието на промените на полярните океани върху глобалните климатични промени.Националния океанографски център е световен лидер в областта на математическото моделиране на процесите в океаните и шелфовите морета.
Атлантизацията на Арктика
„Потенциално Арктика може да стане център на биологическа активност и по-развита екосистема. Заради затоплянето ще се увеличава количеството на бактериите, микроорганизмите, планктона. Това ще започне да привлича по-големи животни: китообразни, риба и част от екосистемата на Северния Атлантик ще започне да се премества към Арктика. В същото време екосистемата на Атлантическият океан ще започне да обеднява заради изменението на климата, промяната на температурата и киселинността на водата” – обяснява Аксенов.
Това е свързано с значителното отстъпване на ледовете. Главният лимитиращ фактор на екосистемата на Арктика, това е отсъствието на слънчева светлина в летния период. Ако ледът започне да отстъпва, то повече светлина ще прониква в горната част на океана и организмите ще започнат да се развиват много бързо, защото ще имат достатъчно минерални ресурси и хранителни вещества.

„ В момента се извършва задълбочено изследване на биологичните модели и какво ще се случва с екосистемата в близко бъдеще в арктическия басейн. Този ефект, който ние вече виждаме в Арктика и по наблюденията, и по математическото моделиране, показва, че ще протича така наречената атлантизация на арктическия океан.” – разказва Лунева.
Както тя отбелязва, засега не може да се каже какви точно видове морски обитатели ще се преместват на север, тъй като моделът не може да прогнозира за конкретни видове , но процесът вече е започнал.
„Протичат явления, каквито никога човечеството не е наблюдавало. По данни на колегите ни от руския Института по океанология е започнало заместване на класическите арктически видове риба и микроорганизми. Например, те са намерили в Берингово море такива тихоокеански видове, които по-рано никога не са наблюдавани в Арктика, тоест заместване и силна миграция. В близкото десетилетие всичко това ще стане очевидно.” – обясняват учените.
Океан без лед в математическия модел
Както разказва Аксенов, математическият модел показва, че в 21-век Северният ледовит океан лятно време ще се освобождава от леда чак до полюса. Сроковете са различни в зависимост от изходните данни: до 2060 година по консервативния сценарий и до 2025 година по екстремалния.
„Някои модели показват, че буквално до 2025 година, основната част от леда ще изчезне от централния арктически басейн и ще остане само дебелия лед в района на Канадския архипелаг и северната част на Гренландия- обяснява Аксенов – Но това е екстремален сценарий и в средно моделите показват друга картина. Ние очакваме, че такава ситуация може да се случи някъде към 2050-2060 година.”
Изследователите казват, че е необходимо да се отчита не само повишаването на температурата на въздуха, но и въздействията на вятъра и вълните. В последно време в Северния ледовит океан се променя вълновия режим. По-рано даже през лятото водната повърхност почти през цялото време е била покрита с лед и ако е имало вълни на откритите участъци, те не са били големи, тъй като е нямало къде да наберат сила. Но сега ситуацията е различна.
„Наблюденията показват, че в Арктика вече не са рядкост вълни по-високи от два метра, а понякога достигат и до четири-пет метра –разказва Аксенов –Това по-често се случва от страната на морето Бофорт, в канадската и американската част на Арктика. Това засега не се наблюдава в европейската част , но потенциално ще видим засилване на вълновата активност и от тази страна.”

Големите вълни подпомагат разрушаването на леда. Те го разбиват, а по-топлата от леда вода спомага за неговото топене.
„А това влияе на граничния слой на атмосферата и съответно на цялата система на атмосферна циркулация в арктическия басейн” – добавя учения.
Има и други фактори, които трябва да се отчитат. Колкото са те повече, толкова по-точна ще бъде прогнозата. Например, теченията и водните завихрения в Северния ледовит океан, са силни, но с малък мащаб. Още един процес, който трябва да се отчита са приливите.
„В частност, ние установихме, че приливите са отговорни приблизително за 15% от ускореното топене на леда. Ако поставите в модела приливните вълни, то тогава се увеличава смесването на слоевете във водата и се увеличава скоростта на теченията. А това оказва голямо влияние на състоянието на океана” –разказва Лунева.
Слоевете в океана
Северният Ледовит океан има една уникална особеност. Водата в него е разположена на слоеве. Слой от много студена и почти сладка вода „лежи” върху относително топъл и солен слой, който постъпва от Атлантическия океан. И тези слоеве практически не се смесват.
Това, което се случва понастоящем е , че по-топлата атлантическата вода излиза на повърхността и ускорява топенето на леда. Учените разказват, че през тази година по време на арктическа експедиция са намерили атлантическа вода на дълбочина от 10 метра, докато нормално тя трябва да бъде на 100 метра и по-дълбоко.
„Тази топла вода е достатъчно много и ще стигне да разтопи целия лед в Ледовития океан” – казва Лунева.
В момента екип от руски, немски и канадски учени се опитват да оценят процесите на трансформация в арктическите морета.
Когато се формира лед, протича отнемане на топлина от горните слоеве и замръзване. При образуването на леда солта излиза от него и студената вода става почти толкова солена, колкото и атлантическата. Тази вода започва да се стича по шелфа. Този процес се нарича каскадинг, разказва Лунина, уточнявайки, че този процес много трудно се наблюдава. Той е важен, защото с тази вода в дълбините на океана се „захваща” и водороден диоксид.
„Това е фактически „погребване” на въглерод в дълбоките води на океана. Това помага на повърхностните води на океана да се очистят от въглеродния диоксид”.
Интензивен каскадинг е наблюдаван между Земята на Франц-Йосиф и Шпицберген. Каскадингът води и до друг процес – апвейлинг, тоест на издигането на дълбоките води на повърхността.
„ В резултат на това протича много интензивен процес на взаимодействие на дълбокия океан с шелфа.” –добавя Лунина.
За какво са нужни моделите
На база на моделите може да се направи предположение, как ще се променят природните условия в Арктика, как това ще повлияе на нейните обитатели, на икономиката на арктическите региони.
„Това, което ние правим, го правим в рамките на международни програми по изменения на климата – пояснява Аксенов – Ние сравняваме резултатите от приблизително 40 различни модела от различни центрове. Това е международна програма, в която участват Русия, Норвегия, Великобритания, Германия и САЩ. Моделите работят за оценка на глобалните промени на климата, и в частност и в полярните региони.”

Отстъпването на леда ще позволи добив на полезни изкопаеми и развитието на морския транспорт, ще се увеличи количеството риба в арктическите морета. Това са положителните страни от затоплянето в Арктика.За съжаление това не е всичко.
„Много по-сериозни са отрицателните последствия, които преди всичко се състоят във влиянието върху глобалната промяна на климата на Земята и негативното въздействие върху екосистемата на Арктика” – отбелязва Аксенов.