22 процента от милениалите нямат приятели
Днес, представителите на поколението на милениалите (поколението „Y”) е на възраст от 20 до 38 години. Това би трябвало да бъдат най-добрите им години в кариерата, за създаване на семейство и да са в добро здраве. Но както показват скорошни анкети и някои съответни изследвания , на много хора от това поколение нещо им липсва, а именно приятелското общуване. Самотата може да носи полза, но само ако не стане хронична.
Неотдавнашно изследване на компанията YouGov показва, че 30% от работещите участници в него, се чувстват самотни. Това е най-високия процент от всички анкетирани поколения.
Освен това 22% от анкетираните са заявили, че нямат приятели. 27% са казали, че нямат „близки приятели”, а 30% – „нямат най-добри приятели”. 25% от тях въобще смятат, че те нямат познати (интересно какво са подразбирали анкетираните под думата „познат”, но сигурно са имали предвид „хора, с които общуваме от време на време”).
За сравнение само 16 процента от поколението „Х” и 9 процента от поколението на бейби-бумърите (следвоенното поколение) заявяват, че нямат приятели.
В анкетата са взели участие 1254 човека на възраст над 18 години. Това не дава възможност да се оцени поколението „Z” ( за които се съобщава за високо ниво на самота в други изследвания) и за най-възрастните членове на обществото. Трябва да се отбележи, че самотата като тенденция се увеличава забележимо след 75 години. Социалната изолация сред възрастните хора остава голям проблем, който само се задълбочава с напредване на възрастта. Така че милениалите може би не са най-самотните.
Но така или иначе, резултатите за милениалите са удивителни. Защо една пета част от тези хора на възраст от 20 до 35 години казват, че нямат приятели? Анкетата на YouGov не дава отговор на този въпрос.
Ако това поколение действително е самотно, това явно е свързано с редица причини. Изследванията показват, че самотата нараства с възрастта. Какво ще се случи с милениалите, когато достигнат до годините на старостта, ако те сега заявяват за своето високо ниво на самота?
Но въпреки че с милениалите може да се случва нещо особено, възможно е с течение на живота самотата да изчезне по естествен начин. Метаанализ (изследване на изследванията) от 1990 година, включващ данни за 25 000 човека, показва, че „нивото на самота е било най-високо сред младежите, намаляло е при представителите на средната възраст и малко се е увеличило при възрастните”.
Така че в самоусещането на милениалите няма нищо ново. На много тридесетгодишни им става все по-трудно да завързват приятелства с течение на възрастта. Приятелите се местят, семейните и професионални задължения се увеличават, а плановете за възстановяване на връзките не винаги са успешни.
Преди време, през 2016 година изследователи от Германия открили в иследване, проведено с 16 000 човека, че има няколко пика на самота. Най-високо значение чувството за самота било при 30-годишните, след това следвал пик при 50-годишните и накрая на възраст над 80 години.
„Ние въобще не знаем, защо това се случва” – казва Майке Луман, психолог от Ruhr-Universität Bochum, занимаващ се с въпросите на самотата. – „Голяма част от предходните изследвания бяха посветени на старостта и за това има сериозна причина, защото именно в този жизнен период нивото на самота е доста високо”.
Но по-важния момент, по думите на учения, е следното: „Изследователите са игнорирали факта, че самотата може да те настигне по всяко време”.
И това е важно. Защото самотата е вредна за вашето здраве. Тя е свързана с повишаване на кръвното налягане и други сърдечни болести. Тя буквално може да разбие сърцето. Метаанализ на 70 изследвания от 2015 година показал, че самотата увеличава риска от смърт с 26%. ( Може да го сравните с депресията и тревогата, които показват ръст на смъртността с 21%). Съществуват доказателства, че хроничната самота може да активира гени, свързани с различни възпаления, което може да е фактор на риск за сърдечни заболявания и рак.
Не се заблуждавайте: на нас ни е нужен стрес. На нас ни е нужна и известна доза самота. Болката от самотата е напомняне, че ние сме социални същества, на които са им нужни други хора. Освен това важно е да се признае, че самотата, това не е едно и също с това да имаш малко приятели. Тоталната социална изолация вреди. Ние, безусловно, можем да имаме удовлетворяващи , защитни отношения с няколко човека.
„Докато ние правим, това, което трябва, а именно да общуваме с хора, всичко е наред. Лошото е , когато самотата стане хронична. Ето тогава настъпват последствията за здравето. И колкото по-дълго сме самотни, толкова по-сложно става отново да започнем да общуваме с други хора.” – отбелязва Луман.