fbpx

Искате да станете милиардер? Вие сте сред малцинството!

Дали хората наистина се нуждаят от всички пари на света? Винаги ли искаме повече или понякога сме доволни от това, което имаме? В много предметни области – икономиката, политиката и дори философията – тази дискусия се води доста разгорещено. И също толкова страстно се спори дали безкрайното желание за повече е вродено качество или все пак е продукт на капитализма.

Пол Г. Бейн от Университета на Бат (University of Bath) и Рената Бонджорно от Университета Бат Спа (Bath Spa University), Великобритания разглеждат този въпрос в своя нова статия, публикувана в списанието Nature Sustainability. Те установили, че предположението, че винаги искаме повече, независимо какво имаме, може да не е напълно вярно. Докато някои от нас имат безгранично желание за богатство, то повечето от нас го нямат.

В първото тяхно изследване участвали около 2000 души от икономически развити и развиващи се страни, включително САЩ, Великобритания, Франция, Южна Африка, Китай, Русия и Бразилия. В рамките на по-мащабно научно изследване участниците били помолени да си представят идеалния си живот и да помислят колко пари биха искали да имат в този идеален живот. След това те били попитани за желанието им да участват в една от осемте условни лотарии, разиграващи награда от 10 хиляди до 100 милиарда долара. И на края участниците отбелязвали най-важното нещо, което биха искали да направят с тези пари.

Второто изследване включвало почти 6000 души от повече страни, включително Близкия изток, Африка, Централна, Северна и Южна Америка, Азия, Европа и Океания. В това проучване участниците изпълнявали същите задачи като в предишното.

И в двата случая резултатите били сходни. Най-малката сума била избрана от относително малък брой участници, докато пикът бил в диапазона от 1 до 10 милиона долара, като значителен брой респонденти искали да участват в лотарии. След това интересът към по-големи суми намалявал и само малък брой хора избрали 1 милиард долара. В същото време значителен брой участници избрали най-голямата, практически неограничена сума от 100 милиарда долара. В първото изследване например тази сума била избрана от 32% от американците и само 8% от китайците. Във второто проучване най-големият дял от участниците, които предпочели тези “неограничени” пари, били от Индонезия, а най-малкият – от Русия (11%). Струва си да се отбележи, че въпреки значителния брой хора, които избрали „неограничените“ пари в изследванията, те винаги били малцинство.

Що се отнася до националността на участниците, авторите отбелязват, че делът на избралите неограничените суми бил еднакъв както в по-развитите, така и в по-слабо развитите страни, въпреки факта, че в първите се насърчава „луксът и потреблението“. Но се наблюдавала разлика между страните с колективистична и индивидуалистична култура. Участниците от страните, където колективът е с приоритет над индивида, имало по-голяма вероятност да изберат лотарията с най-висока печалба. Тя също така по-често се избирала от млади хора и жители на големите градове, докато по пол, класова принадлежност, образование или политически възгледи, не са наблюдавала разлика.

На въпроса за използването на тези пари, тези, които избрали лотарията с максимална печалба, често отговаряли, че искат да я използват за решаване на социални проблеми – може би затова изборът на лотарията с максимална печалба по-често се срещал сред участниците от колективистичните общества. Като цяло мнозинството от участниците заявявали, че ще използват парите за себе си.

Изследването показва, че идеята, че всички искаме неограничени ресурси, вероятно е погрешна. По-нататъшното изучаване на въпроса може да би ще помогне да се определи какво точно движи нашето желание за определени суми пари, било то ограничени или неограничени. Например, би било доста интересно да се разбере как подобен избор се влияе от възприятията на хората за прекомерното богатство и голямото неравенство.

Като цяло резултатите от тази работа могат да ни помогнат да преминем към по-устойчив и по-малко неравномерен и по-справедлив подход към ресурсите и богатството. Както пише екипът, „нормативните убеждения определят поведението, дори и те да са погрешни“: с други думи, понякога ние не действаме според нашите ценности, мислейки, че сме в малцинство. Според изследването ограничените потребности са нещо нормално и едно по-дълбоко разбиране и осъзнаване на това може да ни помогне да консумираме по-малко, дори когато материалистичните общества ни насърчават да правим точно обратното.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x