Дари
НаукаНаука и технологии

Природата на съзнанието: защо в неговия квантов произход вярва великия Роджър Пенроуз

Има ли в нашия разум квантови структури, пораждащи съзнанието? Сър Роджър Пенроуз, един от най-великите умове на нашето време, вярва, че природата на съзнанието има квантов произход и обяснява как по негово мнение това работи.

Човешкото съзнание е една от най-големите загадки пред човечеството и досега. Как всеки човек знае, че това е „той“? Нашето осъзнаване и възприятията ни за себе си от разума ли идват или се формират от усещанията на тялото? Какво де факто се случва, когато човек се намира в състояние на „променено“ съзнание под въздействието на определени химически вещества или растения? Имат ли съзнание животните? Може да се помисли, че нашето самосъзнание като основната тайна на човечеството, би трябвало да бъде приоритет в изследвания по света, но науката засега няма точни отговори на тези въпроси.

Един от подходите към съзнанието е то да се разглежда като страничен ефект на многочислени изчисления, които протичат в мозъка. Съгласно теорията за интегрираната информация, създадена от невробиолога Джулио Тонони от Университета на Уисконсин-Медисън, съзнателният опит, това е интеграция на голямо количество информация, която постъпва в мозъка и това е „несъкратим“ опит. Мозъкът заплита сложна информационна мрежа от сензорни и когнитивни сигнали.

Теорията на глобалното работно пространство, разработена от невробиолога Бернард Баарс от калифорнийския Институт по невронауки в Ла Хоя, предполага, че съзнанието е просто акт на предаване на информация през мозъка към банката на паметта.

Но има и такива, които прогнозират провал на опитите да се разгадае природата на съзнанието само с помощта на невробиологията, ако не се задейства инструментариума на квантовата механика. Така например световно известният физик и математик от Оксфордския университет сър Роджър Пенроуз смята, че съзнанието има квантов произход.

Заедно с известният анестезиолог Стюарт Хамърофф, който преподава в Университета на Аризона, Пенроуз е разработил теория за организираната редукция на мозъка. Сама по себе си това е достатъчно необичайна теория, но едва ли може тя да бъде отхвърлена с лека ръка , отчитайки факта, че Пенроуз е един от най-великите умове на нашето съвремие, внесъл съществен дял в космологията и общата теория на относителността. Освен това той е известен със съвместната си работа със Стивън Хокинг по въпроса за черните дупки, награждаван е с множество престижни награди, включително е носител на Нобелова премия в областта на физиката.

Както веднъж казва друг известен физик Ли Смолин:

„Той е един от малкото хора, сред тези, с които съм се срещал в своя живот, за който без никакви резерви мога да кажа че е гений“.

Пенроуз смята, че съзнанието не се явява резултат на изчислителни операции и тяхното акумулиране. Това не е просто механичен страничен продукт, аналогичен на този, който автоматично може да получи компютъра. По мнението на учена, за да разберем феномена на съзнанието, ни е нужна революция в нашия подход към разбирането на физическия свят. В частност, Пенроуз смята, че отговорът на въпроса лежи в дълбокото изучаване на квантовата механика.

В интервю със Стив Полсън за Nautilus, Пенроуз използва пример от квантовите изчисления, за да обясни, че кюбитите (квантов бит) информация остават в няколко състояния до момента, докато не се обединят в „квантова кохерентност“, в която голямо количество частици действат като единен квант. Тук теорията на Пенроуз се базира на теорията на Хамърхофф. в която се твърди, че квантовата кохерентност има място в протеиновите структури, наричани „микротръбички“. Те се намират вътре в невроните на мозъка и могат да запазват и да обработват информация и памет. Пенроуз и Хамърхофф смятат, че тези микротръбички са квантови устройства, които управляват нашето съзнание.

Тази теория се посреща нееднозначно в научната общност. Много от нейните критици смятат, че мозъкът е твърде „топъл, влажен и шумен“ и не може да поддържа квантови процеси. А физикът Макс Тегмарк даже е пресметнал, че мозъкът не може да функционира толкова бързо, колкото се изисква в този случай. Хокинг също не е бил съгласен с тази теория, предлагайки на Пенроуз да се придържа към своята експертна област.

И все пак изследване, проведено от японски учени през 2013 година, е добавило доказателства към теорията на Пенроуз и Хамърхофф, тъй като били открити вибрации в микротръбичките. След това Пенроуз и Хамърхофф предположили, че фокусирайки стимулирането на мозъка към тези вибрации, може „да се донесе много полза за множество психични, неврологични и когнитивни състояния“.

Но така или иначе тази теория се намира по-скоро в опозиция с останалите в тази област, в която в последно време не се наблюдава съществен прогрес. През 2017 година Пенроуз основа Института на Пенроуз, чиято основна задача е изучаването на човешкото съзнание с помощта на физиката и създаване на критерии, по които то да бъде разграничавано от всякакъв потенциален изкуствен интелект.

Ученът обяснява защо той е стигнал до представата за квантовата структура на мозъка, по следния начин:

„Въпреки че съзнанието се модифицира по различни начини, то не е резултат на изчисления. Това е нещо друго. Съществуват множество аспекти в разбирането на природата на съзнанието. Хората често отъждествяват съзнанието с това, което чувстваме. То може да бъде както болка, така и оценка за красотата, любовта или цветовете. Тоест във всеки случай, това е опит, който ние имаме. Но аз искам да кажа, че съзнанието е нещо много и много конкретно. И ако съзнанието е нещо конкретно, неограничено само от „изчисленията“, тогава възниква въпроса и за другите негови качества. Може ли например да се обясни дали възприемането на синия цвят е чрез изчисление или чрез нещо конкретно? Ние можем да осъзнаваме различни неща, без да ги разбираме. Но аз твърдя, че разбирането е това, което не се явява резултат на изчисленията сами по себе си. Това е очевидно, особено по това, как ние използваме компютрите. Това са сложни изчисления. Но разбирането, което ние имаме за това какви изчисления се правят и какво означават тези изчисления, е съвършено друго. Тук ние се сблъскваме с разликата между чистите изчисления и разбирането“.

Наскоро ви запознахме с друга интересна теория за съзнанието на двама американските учени Джонатан Шулер и Там Хънт. Те са разработили така наречената „резонансна теория на съзнанието“, в която предполагат, че резонансът, който е термин за обозначаване на синхронизирани вибрации, лежи в основата не само на човешкото съзнание, но и на съзнанието на животните и физическата реалност като цяло.

Източник

3 3 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x