„Не е моя тип“: защо ние харесваме едни лица, а други не

Физическата привлекателност не е обективно качество, а отражение на нашите предпочитания, зад които стоят много мотиви: от неврохимични и биологични механизми, свързани с избора на оптималния партньор за размножаване, до културни стереотипи, социално влияние и разбира се от личния опит. Той е този, който внася последния щрих в нашите вкусове и определя субективното възприемане на красотата. Ето механизмите, които правят хората привлекателни в нашите очите.

Оценката на външния вид на друг човек може да означава различни неща. Ако смятаме, че той/тя е симпатичен/а, това може да означава:

1. Привличане с желание за дълготрайна връзка (създаване на потомство).

2. Моментно сексуално желание (без да се разчита на дълга връзка).

3. Естетическо привличане: разпознаваме „обективната“ привлекателност на даден човек („правилни“ черти на лицето, съответствие на общите стандарти за красота), може би несъзнателно му се възхищаваме, но правим заключението, че той/тя „не е нашия тип“.

Това означава, че различните хора могат да намерят един и същ човек за привлекателен по различни причини и нашите симпатии се определят от няколко различни механизми.

Биология и еволюция

• Според една от популярните теории, ние несъзнателно смятаме за привлекателни хората със здрав външен вид, тоест тези, които имат симетрично лице (знак за нормално развитие в детството и юношеството), чиста и гладка кожа, правилни черти и „здрав“ цвят на лицето. Еволюцията подсказва, че с такива партньори имаме по-голям шанс да създадем жизнеспособно потомство.

• Привличат ни и хора със усреднена външност – типична за страната или региона, в който живеем. Например, най-привлекателните устни ни се струват тези, които по форма и размер заемат междинно място между най-плътните и най-тънките в нашата среда. Същото важи и за други части на лицето. Ако съберем усреднените черти, характерни за представителите на определен етнос, тогава от тяхна гледна точка, получаваме „идеалното“ лице. Лица, които само леко се отклоняват от “златната среда”, също ще се смятат за привлекателни. Защо толкова харесваме средното? Най-вероятно човек с такъв външен вид изглежда като носител на разнообразни гени, а генетичното разнообразие увеличава шансовете за оцеляване на потомството.

• Предпочитанията ни се ръководят от хормоните ни. Що се отнася до хетеросексуалните предпочитания, то мъжете биват привличани от по-женствени черти, а жените са по-мъжествени. Външните признаци на женственост (заоблени ъгли, малка долна челюст, големи очи), като правило, показват достатъчно високо ниво на женски полови хормони. А мъжкият вид (рязко изразена брадичка, изпъкнали скули, косми по лицето) е типичен признак за висока концентрация на тестостерон. При жените предпочитанията могат да зависят даже от собствения им хормонален фон: изследвания показват, че по време на овулацията влечението към мъже с ясно изразени мъжки черти на лицето се увеличава.

Звучи логично. Но въпросът е до каква степен тези основни биологични механизми ни ръководят в реалния живот. Някои научни доказателства сочат пропуски в тази схема. Например мащабни проучвания показват, че хората не се интересуват колко симетрично е лицето на другия човек (идеално симетричните лица за мнозина изглеждат странни, а хората с правилни черти на лицето всъщност не са по-здрави от другите). Усредняването на чертите на лицето не е непременно гаранция за привлекателност. Нивата на естроген в жената също не винаги водят до това мъжът с подчертана мъжественост да изглежда по-красив в нейните очи (много по-добре с това се справя фоновата музика на пиано). И накрая, ако биологичните механизми имаха първостепенно значение, то нямаше да съществува такова субективно възприятие за красотата.

Културата и обществото

Нашите предпочитания неусетно без да забележим се формират от културната и социалната атмосфера, в която растем. Например, ние несъзнателно променяме възприятието си за симпатичност на човек (или определен тип хора) в зависимост от това колко високо или ниско се оценява неговата привлекателност от нашето обкръжение. Нещо повече, изследванията показват, че дори мненията на непознатите ни влияят. Американски учени са сравнили как участници в експеримент са оценявали привлекателността на дадени лица от снимки преди и след като им е казана средната оценка на тяхната привлекателност, оценена от други хора. Оказало се, че чуждата оценка влияела върху възприятието на лицето даже на ниво на активиране на невроните. В подобен експеримент, проведен от учени от университета „Джон Хопкинс“, всички участници, повлияни от чуждото мнение, в крайна сметка просто стигнали до едни и същи оценки за привлекателност.

Каква е тайната на заразността на културните и социалните тенденции? Склонността към несъзнателно привеждане в съответствие с мненията на други хора е напълно прагматичен психологически механизъм, който помага да се премахне ненужното натоварване на мозъка, обяснява психологът Антъни Литъл:

„Възможността да се разчита на опита на други хора спестява усилията, които би трябвало да бъдат изразходвани за независимо търсене на информация. А с развитието на социалните мрежи това взаимно „учене“ е достигнало планетарното ниво “.

Личен опит

Личният опит е този, който придава предпочитание на индивидуалността, въпреки че и той не се формира във вакуум. Има няколко механизма, който спомагат за това да оценим нечия привлекателност.

• Импринтинг (запечатване). Често нас ни привличат хора, които донякъде приличат на нашите родители. И това е съвсем естествено. От раждането чертите на лицето и изражението на нашите родители са здраво закрепени в психиката ни – този процес се нарича импринтинг. Образът на хората, осигурили оцеляването ни, е толкова дълбоко запечатан в паметта ни, че ние се фокусираме върху него дори в зрелия си живот, когато избираме партньор за дългосрочна връзка. Тук не говорим за буквално сходство: необходимо е не клониране, а „римейк“. Достатъчни са няколко съвпадения: същото изражение на лицето или формата му, същото положение на ъглите на устата или разстоянието между очите и т.н. По същия принцип можем да харесваме и хора, които външно приличат на човека, с когото сме имали първата си сериозна връзка.

• Оценка на личността. Известно е, че ни привличат хора, които са ни близки по характер и убеждения. Какво общо има визуалната привлекателност с това? Съдейки по проведени изследвания, ние можем да определяме доста точно някои черти на характера – от нивото на самооценка до религиозните убеждения – не само по лицето на човек по време на общуване на живо, но даже и от снимка. Същото може да се научи да прави и изкуствена невронна мрежа. Това означава, че има обективни параметри на външния вид, които отразяват определени черти на личността. Ние несъзнателно прочитаме тази информация при първия поглед към човека и също толкова несъзнателно оценяваме степента на нашата съвместимост. От това заключение зависи неговата привлекателност в нашите очи.

• Естетическо изживяване. Всеки естетически значим стимул изглежда по-привлекателен при две условия: от една страна, той трябва да бъде добре разпознаваем и интерпретируем (тоест в известен смисъл трябва да ни е познат), а от друга страна трябва да носи нова информация (елемент на неизвестност). Ако тези фактори са добре балансирани, невронната верига за възнаграждение се активира максимално. Това ясно се вижда в примера за възприемане на изкуството. Опитът и “нагледаността” са индивидуални параметри, следователно балансът между разпознаване и изненада е различен за всеки. Ако оценяваме лицето на даден човек като естетически значим стимул, например като картина, тогава комбинацията от познати черти съчетана с някаква „пикантност“ – нова и оригинална черта, на която погледът ни се спира, трябва да ни изглежда привлекателна.

Въпреки че ние почти веднага разбираме дали ни харесва човек или не, в този кратък миг в подсъзнанието ни успяват да сработят едновременно няколко биологични, социокултурни и психологически механизма. Отделно техните алгоритми могат да бъдат разгадани, но резултатът от тяхното взаимодействие всеки път е непредсказуем. Следователно винаги има свобода на избора.