fbpx
Изкуствен интелектНа фокусПрогнози и тенденцииПсихология

Новата когнитивна епоха: През 5-та индустриална революция технологиите и човечеството ще еволюират заедно

Многократно в историята на човечеството са се случвали технологични революции, които коренно са променяли траекторията на развитие на цивилизацията. Всяка революция в технологиите, от парната машина до интернет, е била катализатор за радикална промяна. Петата индустриална революция, която по-всяка вероятност ще бъде и когнитивна, ще промени начина, по който мислим , работим и творим.

В момента сме във финалната фаза на Четвъртата индустриална революция. Това е период, характеризиращ се с безпроблемната интеграция на физическия, дигиталния и биологичния свят, движена от иновациите в областта на изкуствения интелект (ИИ), роботиката и Интернет нещата.

Но докато ние все още се опитваме да разберем сложността и възможностите на Четвъртата индустриална революция, вече се появяват ясни признаци, че сме на прага на друга трансформираща ера – Петата индустриална революция. За разлика от своите предшественици, тя обещава да бъде когнитивна по своята природа и да се характеризира с безпрецедентна синергия на човешкия и машинен интелект. Настъпването на Петата индустриална революция се ускорява от иновативните мултимодални възможности на GPT езиковите модели, които допълват изкуствения интелект със сетивни параметри и обогатяват човешкия опит по начини, които беше невъзможно да си представим преди това.

Основата на Четвъртата индустриална революция

Четвъртата индустриална революция не е просто продължение на третата, тя е качествено различно явление, когато технологиите размиват границите между физическата, цифровата и биологичната сфера. В основата на Четвъртата индустриална революция лежат няколко ключови технологии:

Изкуствен интелект. ИИ не е просто инструмент, а нова форма на интелигентност, способна да решава различни проблеми: от анализ на данни до автономно шофиране.

Интернет нещата. Тази технология ви позволява да създадете мрежа от взаимосвързани устройства, осигуряващи по-ефективна работа във всички области: от „умните“ домове до „умното“ индустриално производство.

Роботика. Съвременните роботи поемат опасни или повтарящи се задачи, освобождавайки хората за творчески и сложни задачи.

Блокчейн. Тази технология обещава да революционизира транзакциите, като предоставя сигурни и прозрачни транзакции без централен контрол.

Биотехнологии. От метода за генно редактиране CRISPR до персонализираната медицина, биотехнологиите трансформират здравеопазването и повдигат етични въпроси относно границите на човешката намеса.

Квантов компютър. Квантовите изчисления са все още в начален стадий, но се отваря перспектива за изчислителни скорости, недостижими от настоящите компютри, което може да революционизира области като криптография и материалознанието.

Четвъртата индустриална революция промени структурата на много сфери на човешката дейност, от производството и здравеопазването до образованието и транспорта. Тя направи информацията достъпна, властовите структури все по-децентрализирани, а в такива области като заетост, управление и поверителност се появиха много нови възможности, но и сериозни проблеми. Просто казано, Четвъртата индустриална революция постави сериозна основа за всичко, което ни предстои.

Бъдещето настъпва и то много бързо

Проследявайки траекторията на развитие, виждаме, че промените определено са назрели. Може би основният елемент в тях е не „какво“, а „кога“. Скоростта на промените, движена от установената експоненциална динамика, се променя, тъй като самите иновации се превръщат в движеща сила. ИИ може да стимулира иновациите като инструмент, но освен това е самостоятелен и подобен на човешкия интелект, в резултат на което иновациите стават все по-мащабни. Това създава обратна връзка, в която развитието на ИИ поражда по-нататъшно развитие на ИИ, което води до безпрецедентни темпове на растеж.

Петата индустриална революция ще се определя от по-нататъшното развитие на изкуствения интелект, по-специално технологии като GPT. Тези модели ще са нещо повече от инструменти; те ще са когнитивни партньори, които ще преосмислят социалните структури, икономиката и самата същност на човешкото съществуване. Вероятно ще се изправим пред бъдеще, в което ИИ няма да е само просто спомагателна функция, а ще е основен компонент в нашите когнитивни процеси. ИИ ще подобри вземането на решения, креативността и взаимодействието ни със света около нас.

Сензорен скок: от текст към мултимодално взаимодействие

Последните постижения в големите езикови модели представляват не само постепенни подобрения, но сеизмична промяна в областта на взаимодействието човек-машина. Първоначалните GPT платформи бяха замислени като текстови разговорни програми и се оказаха революционно постижение в способността си да генерират човешки текст въз основа на данните, върху които са били обучени. Те можеха да симулират разговор, да отговарят на въпроси и дори да създават писмено съдържание, но техните възможности бяха ограничени до областта на създаване на текст. По същество това беше унимодална система, ограничена в взаимодействието си с околния свят чрез един единствен сензорен канал.

Но внедряването на функции за разпознаване на реч и изображения в ChatGPT превърна системата в мултимодална. Това значително разшири нейната интерактивна функционалност и разбиране на контекста. Гласовото разпознаване позволява на модела да разбира и обработва говоримия език, правейки комуникацията в реално време по-жива и естествена. Не става въпрос само за разбиране на думите, но и за възприемане на нюанси в интонация, височина и ударения, които добавят допълнителни слоеве в смисъла, често липсващи в писмения текст.

Разпознаването на изображения добавя още едно ниво на сложност. С тази своя възможност големите езикови модели могат да „виждат“ и анализират визуални данни, осигурявайки контекст, който преди това беше недостижим. Например, те могат да анализират снимки, да идентифицират обекти и дори да разбират емоционалното съдържание на изражението на лицето. Това е огромен скок напред в машинното обучение, тъй като позволява на модела да разбира света по начина, по който човек го възприема: чрез комбинация от сензорни данни, която осигурява по-цялостно разбиране на контекста.

Преминаването към мултимодалните възможности също така има последици за използването на моделите в различни индустрии. Например в здравеопазването такава система от големи езикови модели може да помогне при диагностицирането на заболявания, както въз основа на вербални интервюта, така и на визуален анализ на данни. В образованието това може да създаде интерактивна учебна среда, съобразена с нуждите на учениците, където ИИ е в състояние да разбере както съдържанието на въпроса на ученика, така и неговото объркване или любопитство, изразено на лицето или в гласа му.

Но може би най-дълбокото въздействие на този сетивен скок ще е върху способността на ИИ да разбира по-пълно и да участва в живота на човека. Чрез интегрирането на множество сетива ИИ ще може да предоставя по-задълбочени отговори, по-добри съвети и по-осмислени взаимодействия, превръщайки се не просто в инструмент, а в близък партньор в различни аспекти на човешкия живот.

Отвъд декартовския дуализъм

Интегрирането на сензорни способности в ИИ моделите не е просто технологичен скок, то е промяна във философското разбиране на интелекта, както изкуствения, така и човешкия. Векове наред дуализмът, провъзгласен от Рене Декарт, беше основна концепция в западната философия, разделяща ума и тялото, мисълта и материята. Тази дуалистична концепция е повлияла на подходите в науката, технологиите и дори етиката, като често възхвалява когнитивните способности, докато измества чувствата на заден план.

Но появата на мултимодален ИИ поставя под съмнение тази дуалистична концепция. Включването на сензорни данни – разпознаване на глас и образи – в традиционно базирани на логика машини води до философска трансформация, която надхвърля обикновения технологичен потенциал. Тези постижения позволяват на компютрите да „възприемат“ света по начин, по-близък до човешкия опит, като по този начин стесняват онтологичната пропаст между нас и машините.

Този процес има далеч стигащи последствия за теорията на познанието – епистемологията. Ако машините могат да възприемат и анализират света, използвайки сензорни данни, тогава те също могат да допринесат за по-нюансирано разбиране на реалността, което не разчита единствено на човешкото познание. Това оспорва дългогодишните философски предположения за уникалността на човешкото възприятие и отваря нови възможности за изследване на въпроси за съзнанието, битието и естеството на самата реалност.

Мисля, следователно…

Петата индустриална революция или когнитивната ера може би ще е повратна точка в човешката история, способна да промени самата структура на обществото и нашето съществуване. На прага на новата ера хармонизирането на човешкия и машинния интелект се превръща в императив на развитието. В този повратен момент думите на Рене Декарт „Мисля, следователно съществувам“ придобиват нов смисъл. Те напомнят, че когнитивната промяна, която ние преживяваме, е не само външна, но и вътрешна, формирайки не само иновациите, но и дълбочината на нашата същност. Чрез тази когнитивна революция можем да станем архитекти на бъдещето, в което технологиите и човечеството не само съществуват заедно, но и съвместно еволюират.

Източник

3 2 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x