Тренировка за щастие: как емпатията се отразява на нашето благополучие
Емпатията е едно от многото умения, които ни помагат да изграждаме по-добри взаимоотношения. Ако чувствата на другите хора резонират в нас, ако вземаме предвид тяхната гледна точка и им съпреживяваме, тогава е много по-вероятно да бъдем щедри и алтруистични, и по-малко вероятно да бъдем предубедени.Освен това се оказва, че е полезно не само да съпреживяваме скръбта, но и да споделяме радостите на околните.
Понякога емпатията изглежда като някаква възвишена концепция. Вероятно тя носи полза и за нас, и за другите хора, но как изглежда в реалния живот и как можем да я развием? Резултатите от лабораторните изследвания не разкриват пълната картина, тъй като те определят емпатията твърде тясно и не отразяват ежедневния човешки опит.
За да запълнят тази празнина, Грег Депоу и неговите колеги от Университета в Торонто са провели изследване върху емпатичните преживявания на хората в ежедневния им живот, за да разберат как емпатията влияе на техните действия и благополучие. Авторите предлагат интересна представа за това как малките моменти на обикновена ежедневна емпатия са от полза за всички нас.
Емпатията е често срещано явление – и не само за тези, които страдат
В изследването са взели участие 246 доброволци, представители на най-различни обществени среди. В течение на една седмица на участниците им звъняли на мобилните им телефони седем пъти на ден в случайни часове и били молени да оценят текущото си ниво на щастие, целеустременост и общо благополучие.
Освен това по време на всяко обаждане участниците отбелязвали дали са имали възможност да проявят емпатия (ако някой е изразявал емоции в тяхно присъствие), дали са получили или предложили съчувствие, дали са направили някаква добра и полезна постъпка през предходните 15 минути. Ако е било така, те били молени да опишат колко са близки с този човек, дали емоциите на обекта на емпатия са били положителни или отрицателни, дали са имали отклик в участника, дали той е приел чуждата гледна точка и дали е изпитал състрадание – понякога отделните елементи на емпатията се изучават изолирано. Освен това участниците отбелязали колко трудно им е било да проявяват съпричастност и доколко са били уверени, че разбират какво точно чувства другия човек.
Анализът на отговорите показал, че хората като правило имат много възможности за проява на емпатия и често го правят в ежедневието си. Средно в продължение на 12 часа участниците са имали 9 шанса да проявят емпатия и 6 да получат съчувствие, а те са проявявали или приемали емпатия примерно в 88% от случаите. Освен това по-често изпитвали всички елементи на емпатията едновременно и са съпреживявали по-често с положителните, отколкото с отрицателните емоции.
Това последно откритие, по думите на Депоу, е неочаквано, защото обикновено ние мислим за емпатията като реакция към страданието.
„Бях малко изненадан, че емпатията по-често се отнасяше за положителните емоции. В същото време има изследвания, които показват, че хората изпитват три пъти по-често положителни емоции, отколкото отрицателни, така че в това има определен смисъл “, смята той.
В ежедневието хората изпитват повече съпричастност към близките си, отколкото към непознати. Това е по-малко изненадващо, смята Депоу, тъй като хората вероятно виждат близките си хора по-често и следователно имат повече възможности да им изразят своята съпричастност. Но по неговите думи хората също така спонтанно съчувстват и на непознати.
Освен това Депоу и колегите му открили, че хората, които са забелязвали повече възможности за емпатия и са я проявявали повече, били по-щастливи и по-благополучни. Но тези ползи били по-свързани със съпреживяването с положителните емоции на другите, а не с отрицателните. Ако хората били по-малко уверени в своите способности да проявяват съпричастност или им било трудно да го правят, тяхното благополучие било по-ниско.
Така възниква въпросът: емпатията добра ли е за нас или не? Според Депоу, в зависимост от ситуацията, и двата отговора могат да бъдат валидни.
„Като цяло емпатията като многоизмерна структура е от полза за благополучието“, казва той. „Но когато у хората се появяват повече възможности за съпреживяване на негативни емоции, а някои хора ги имат постоянно и нееднократно, като лекарите в спешните отделения, това може да стане рисков фактор за личен стрес“.
В такива ситуации се изисква да предприемат стъпки, за предпазване от стреса, който може да възникне заради емпатията. Въпреки това, Депоу е по-склонен да вярва, че емпатията носи повече положителни ефекти в живота ни, отколкото отрицателни.
„Изглежда, че споделянето на положителни емоции е наистина полезно“, казва той. „Това означава, че чувството на радост, споделено с друг човек, вместо тревогата, че не всичко се получава, може да се превърне в добра възможност за подобряване на благополучието.”
Ежедневно състрадание и помощ за другите
Според изследването на Депоу хората проявяват повече доброта към другите в онези моменти, когато изпитват повече съчувствие, независимо дали са споделили положителни или отрицателни емоции с тях. Той смята, че това е особено впечатляващо, защото много от изследванията, посветени на емпатията и състраданието, се фокусират върху наблюдението на хора в трудни ситуации.
„Емпатията не винаги е свързана със страданието на други хора“, казва Депоу. „Ние често я използваме, за да съпреживеем щастието на другите и това може би е начина да почувстваме връзката с обкръжаващите ни хора.“
Интересното е, че не само проявата, но и получаването на съпричастност от друг човек води до по-голяма доброта и отзивчивост. Депоу не е сигурен защо това се случва точно така, а предишните изследвания не са обръщали особено внимание на това как съчувствието към нас влияе на нашето поведение. Това може да се дължи на факта, че емпатичното взаимодействие засилва чувството за общност.
„Ако някой ви съчувства, вие се чувствате по-близко до него и до хората около вас. Това ви прави по-склонни да допринасяте и помагате “, казва той.
Кой е най-емпатичен?
Като цяло резултатите на Депоу потвърждават, че различните демографски групи изпитват ежедневна емпатия по различен начин. Жените съпреживяват повече от мъжете, а религиозността, поне малко, повишава нивото на състрадание.
Той обаче не открива голяма разлика в нивото на емпатия между либерали и консерватори, ако не се смята отделен анализ, който не е споменат в статията. Там, по неговите думи, е установено, че консерваторите показват по-малко съчувствие към непознати, което може да обясни защо предишни изследвания са открили разлика между двете политически групи.
„Консерваторите и неутралните участници (не свързани с политика) проявиха най-голяма съпричастност към най-близките си хора, докато либералите изпитваха дълбоко състрадание даже и към непознати“, казва Депоу.
Тези констатации обаче носят засега изследователски характер и изискват повторение, за да се считат за надеждни. Те не трябва да пречат на хората да проявяват емпатия между различните политически групи. Напротив, авторите изясняват как емпатията обикновено работи в ежедневието и как може по-добре да я развием. Например, емпатията е полезна за разбиране на мислите на другите хора и за прогнозиране на бъдещите им действия, което според Депоу е полезно при съвместна работа.
И така, как можете да внесете повече емпатия (и благополучие) в ежедневния си живот? Въпреки че, по думите на Депоу, трябва да се направят допълнителни изследвания, за да се тества това, за хората е полезно да се научат да забелязват емпатията, да се наслаждават повече на щастието на другите или да преосмислят емоционалния си отговор на страданието като възможност да помогнат (а не да обръщат внимание основно на своите лични страдания). Ако човек може да се научи на това, то емпатията може да се превърне в ефикасно упражнение за щастие и да предотвратява самотата.
„Ако хората могат да се отворят за повече възможности за съпричастност към другите и да резонират с техните положителни преживявания, като същевременно проявяват състрадание към отрицателните им преживявания, това наистина би било от полза за всички нас“, обобщава Депоу.
