fbpx

Защо вярваме в хороскопи: обяснението на науката

Неотдавнашни изследвания показват, че 71% от хората вярват в хороскопи. Тоест 2/3 от нас са уверени, че Рибите са уязвими и е по-добре да не се забъркваме със Скорпиони. Как психологията обяснява вярата в хороскопите? Кои хора са по-склони да вярват в хороскопи и има ли нещо хубаво в това да се вярва в тях?

Експерименти на учени: наистина ли хората вярват на размитите прогнози?

Експериментът на Бертрам Форер

През 1948 г. известният американският психолог и професор Бертрам Форер поканил свои студенти да направят тест, обещавайки им, че отговорите на въпросите ще помогнат да се състави точен портрет на личността на всеки от тях.

Седмица по-късно Форер раздал резултатите от тестовете на студентите и ги помолил да отбележат доколко те са верни според тях. Средната оценка била 4.3 от 5. Но хитростта в експеримента била там, че резултатите не били персонализирани. Всички студенти получили разбъркани тезиси от 13 точки, която ученият заимствал от хороскопи. Ето и някои от тях:

– Вие притежавате нереализиран потенциал.

– Гордеете се с независимото си мислене и не вярвате на празни твърдения без убедителни доказателства.

– Вие сте самокритични.

– Понякога се притеснявате дали сте взели правилното решение. Направихте ли това, което беше правилно?

– Наглед сте дисциплинирани и способни на самоконтрол, въпреки че отвътре се чувствате неуверени и несигурни.

Студентите били помолени да оценят всяко твърдение по скала от нула до пет, като оценката пет представлявала „това ме описва много точно“. Така Форер за първи път потвърдил „ефекта на Барнум“ – техниката на гадателите и шарлатаните, които използват неясни фрази в предсказанията си.

Терминът „ефект на Барнум“ е въведен от американския психолог Пол Майл. Той го е кръстил така в чест на известния американски шоумен Финиъс Барнум. Изводът е, че хората са склонни да вярват в общи прогнози за живота си, но само ако тези прогнози са положителни.

В хороскопите ефектът на Барнум работи мощно, когато са изпълнени следните фактори:

– Присъстват абстрактни формулировки, които могат да бъдат приложени към повечето хора.

– Дадени са положителни характеристики и благоприятни прогнози.

– Читателят се доверява на източника и го смята за авторитетен.

– Читателят е сигурен, че описанието е направено специално за него.

Например в понеделник човек отива на работа и чете във вестника: „Овен, днес ви предстои тежък ден. Трябва да се напрегнете и да съсредоточите упоритостта си върху важните неща. Ако направите това, вечерта ще ви очаква награда. “ Формално хороскопът е правилен. Днес е първият делничен ден и трябва да се захващате за работа, а вечерта можете да се отпуснете и да обърнете внимание на своите занимания. Но това са само общи фрази, които всеки човек може да тълкува така, както му е удобно според конкретната ситуация.

Експериментите на Мишел Гоклен

Френският психолог Мишел Гоклен e провел свое собствено изследване, за да провери доколко истински са хороскопите. Той поръчал на един от най-известните астролози по това време да опише характера му, като вземе предвид знака на зодиака. Описанието звучало по следния начин:

„Топлината на Девите е органично съчетана с интелигентност и остроумие, смисълът на техния живот е в пълната преданост към другите хора“.

Проблемът бил в това, че Гоклен дал на „предсказателя“ не своята дата и час на раждане, а на френския лекар Марсел Петио, превърнал се в сериен убиец.

През 1968 г. експериментът бил продължен. Гоклен публикувал реклама в списание Ici Paris, в която предлагал на желаещите да получат свой личен хороскоп, като посочил, че за това са му необходими името, адреса, датата и мястото на раждане. 150 души се отзовали на предложението, като 94% от тях оценили прогнозата, която получили, като „много точна“. Само че Гоклен не е изготвял никакви лични хороскопи, а изпратил на всички респонденти абсолютно същото описание от предишния експеримент на личността на Марсел Петио.

С това той искал да докаже, че е доста лесно да проектирате собствените си очаквания върху неясни прогнози. Всички твърдения били твърде общи, така че да няма съпротива. В същото време, замествайки конкретните събития от живота си с общите думи на хороскопа, човек във всеки случай получава полза: или благоприятна прогноза, която сама по себе си е успокояваща, или предупреждение, което сякаш го подготвя за възможността да има неприятности.

Неуверените хора повече вярват в хороскопи

През 1998 г. финландският учен Мариана Линдеман провела изследване. В него тя раздала анонимни въпросници на 40 студенти и ги помолила да отговорят на три въпроса: доколко са уверени в себе си, дали са преживели травматични събития и дали вярват в астрологията. Линдеман открила, че хората с ниско самомнение са по-склонни да вярват в паранормалното. Тя стигнала до извода, че по този начин хората се стремят да разберат как работи светът около тях и какво място заемат те в него, опитвайки се да намалят стреса от вземането на жизненоважни решения. Хороскопите помагат отлично в това: те частично премахват отговорността и повишават самочувствието, защото обикновено съдържат ласкателни твърдения. Но от друга страна вярата в хороскопите може да затрудни хората рационално да оценяват и преживяват стресови ситуации в живота си. Постоянният оптимизъм и отхвърлянето на негативните събития може да доведе до сляпото убеждение, че в живота не трябва да има бариери и сълзи.

Хората избират да вярват в добрите неща и отричат лошите прогнози

Някои хора предпочитат тази информация, която им подхожда най-добре. Този психологически феномен се нарича позитивно пристрастие или „принципа на Полиана“ – в чест на героинята от едноименния роман на Елинор Портър от началото на 20 век. Бащата на Полиана я научил винаги да „играе с радост“, тоест да вижда във всичко само положителните неща. Например, ако момиче иска да получи кукла като подарък, но получи патерици, въпреки че няма проблеми с краката си, тя вместо да се разстрои, ще се зарадва, защото патериците няма да са и нужни. Именно заради принципа на Полиана хороскопите не предвиждат само лоши неща. В тях отрицателните прогнози се компенсират от положителни. Ако се загледате в конкретни хороскопи, ще забележите, че авторите им поставят положителната информация в края на изречението. Това не е случайно – така „прогнозата“ се запомня по-добре.

С принципа на Полиана са свързани два психологически механизма, които всъщност карат хората да вярват в хороскопите. Това са субективната валидация и селективната памет.

Субективното валидиране помага да се намери смисъл там, където първоначално го я нямало. Това е когнитивно пристрастие, което кара хората да правят от прогнозите изводи, които те искат.

При субективното валидиране, човек решава, дали за него дадено твърдение е вярно, разчитайки преди всичко на собствения си личен опит без да използва обективни критерии за проверка. Например, човек изслушва хороскопа си за деня, в който се казва: „Пазете се от конфликти с началството“ Въпреки че отначало човек може да се отнесе с известен скептицизъм към това, той фиксира тази прогноза в главата си. На следващия ден се случва конфликт с ръководството. По всяка вероятност следващия път този човек ще се отнесе доста по-внимателно към хороскопа си, тъй като личният му опит е потвърдил „валидността“ на първото предсказание – в края на краищата, каквото е било казано в хороскопа, това се е случило.

Селективната памет ни помага да не запомняме неточните прогнози и да се фокусираме само върху това, което се е сбъднало. Учени от университета в Лунд в Швеция са доказали, че хората могат да манипулират своите спомени. Изследователите са помолили участниците в експиримента да се опитат да забравят някои факти от живота си и в този момент са анализирали мозъчната им активност с помощта на електроенцефалограма. Резултатите показали, че по време на „забравянето“ в мозъка се активирали същите области, които са отговорни за двигателните импулси. Например, можем да инструктираме мозъка си да не докосва тенджерата на печката, за да не изгорим ръцете си. По същия начин мозъкът може съзнателно да забрави дадени спомени, ако е инструктиран да не мисли за тях. Според наблюденията на шведските учени това отнема само няколко часа, за да може да се потисне информацията.

Ние избирателно си спомняме събитията, които са ни се случили, и по-добре си спомняме събитията, които са били приятни за нас. Освен това в главата ни изникват онези събития, които съответстват на представите ни за нас самите и нашата картина на света. Може да се направи паралел със следния казус: ако купите кола от някаква марка, например Opel Corsa, веднага започвате да забелязвате колко много често се среща този модел по пътищата. И това не е, защото е започнало да има повече от тях, а защото лично за вас те са ви станали по-впечатляващи и запомнящи се.

Какво казва науката за хороскопите

През 1985 г. в научното списание Nature е публикуван материал, който доказвал, че астролозите не могат да свържат наталната карта на човека и неговите лични психологически характеристики. Американският физик Шон Карлсън е провел експеримент на три етапа. При първия той поканил 116 доброволци и им поръчал хороскопи от „сериозен“ астролог. На втория етап Карлсън се обърнал към психолози, за да съставят описание на характера за всеки от участниците. Накрая, на третия етап, физикът намерил 28 астролози, показал им хороскопите и по три психологически характеристики на всеки от участниците. „Специалистите по звездите“ трябвало да ги съпоставят. От 116 варианта съвпаднали само 39. При научните изследвания това означава, че резултатът е получен чрез „посочване с пръст“, тоест на случайна основа.

През 1958 г. австралийският и канадски учени Джефри Дийн и Иван Кели регистрирали 2000 бебета, родени в интервал от няколко минути. През следващите десетилетия Дийн и Кели изследвали над 100 различни характеристики на всяко от тях, включително професия, тревожност, агресивност, общителност, коефициент на интелигентност, спортни способности , склонност към математиката и четене. Експериментът показал, че сред тези субекти не могат да бъдат открити сто процентови „близнаци“, въпреки че според логиката на астролозите, те трябвало да имат еднакви черти на характера и еднакви таланти.

Има ли нещо хубаво в това, че хората вярват в хороскопи?

Американският психолог по въпросите на развитието Мониша Пасупати смята, че хороскопите могат да дадат в живота усещане за ред. От тази гледна точка вярата в астрологията е разбираема: с нейна помощ хората могат да си обяснят много събития в живота. Например, човек може да повярва, че не е повишен заради шефа си Стрелец, а не заради ежедневните си закъснения. За мнозина е много по-лесно да си казват: „Аз съм такъв човек, защото съм Телец“, а не да признаят, че имат проблеми с характера си.

В психотерапията има негласно правило и то е, че ако човек има някакъв адаптационен механизъм към света, това означава, че той се нуждае от този механизъм, независимо от това как другите го оценяват. След като той се е формирал и работи, значи това е ресурсът, с който психиката разполага на дадения момент и никой няма право да го отнема от човек, само защото този метод ни се струва ирационален. Съответно от вярата в хороскопите може да има известна полза, защото това е начин за справяне с психоемоционалния стрес. Даже ситуативно, даже не решавайки проблемите с тревожността и съмненията в себе си, ако хороскопите помагат на човек тук и сега, то това може да е напълно достатъчно.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x